Разширение на бронхите (бронхиектазии)

[Ани]

Разширение на бронхите (бронхиектазии)

От това заболяване боледуват хора от двата пола на различна възраст. Среща се и при децата.

Причини. Най-честа причина за възникването на болестта са продължителните пневмонии и бронхопневмонии, хроничните бронхити, склерозните процеси (процеси с развитие на много съединителна тъкан) от най-различен произход, плевралните сраствания, белодробната туберкулоза, белодробният абсцес. Бронхиектазии могат да се образуват и след грип. В детската възраст най-чести причини са брусницата, коклюшът и грипът.

Признаци. Признаците на бронхиектазната болест се проявяват в зависимост от фазата на нейното развитие. Много често в началото липсват оплаквания. По-късно се появява упорита, трайна кашлица, обикновено в хладните и влажни месеци на годината.

Твърде характерно тогава е и отделянето на храчки в утринните часове на деня понякога отхрачването е твърде обилно. Съществуват т. нар. „сухи“ бронхиектазии, при които единствен признак са периодично повтарящи се белодробни кръвохрачения и кръвотечения. При спокойно протичане на болестта температурата е нормална, а при усложнение с пневмония тя се повишава, засегнато е и общото състояние на болните.

Лечение. Провежда се от лекар-специалист и може да бъде лекарствено или хирургично (в болнично заведение). Народната медицина препоръчва общо засилване на организма, а именно:

I. Сутрин, обед и вечер 30 минути преди ядене болният да взема по 1 супена лъжица (за деца по 1 чаена лъжичка) настойка от 15 г бяла дъвка (сакъз) от аптеката, счукана на ситно, и 500 г чист маслинен зехтин във водна баня ври 30 минути на тих огън. Като изстине, се прецежда през тънка кърпа и се засилва с 5 г чист терпентин (от аптеката). Преди всяко вземане да се разклаща добре.

II. Двадесет минути след настойката да изпива 1 чашка от 75 г (за деца наполовина) отварка от босилек (листа и цвят), бял равнец (цвят), лешникови листа, салвия, седефче (листа), живовляк широколистен (листа), подбел (листа) и тополови листа (от нашата конусообразна топола) по 50 г от всяка. От тази смес 3 пълни супени лъжици с прибавка на 1 супена лъжица ленено семе и 2 супени лъжици чист пчелен мед се запарват с 600 г вряща вода и ври 10 минути. Като изстине, се прецежда.

Диета. Вегетарианска, млечно-растителна храна с повече плодове и зеленчуци (винаги измити, защото се пръскат с отровни химикали) или пък обикновена храна без свинско, говеждо, овнешко и консервирани меса и риби. Люто, алкохол и тютюн не! На обяд заедно с другата храна (винаги придружена от любима салата с малко винен оцет или лимонов сок и олио по вкус) болният може да изяжда и по 50-100-150 г младо месо: агнешко, телешко, птица или прясна риба (речна или океанска). На вечеря безмесна храна: кисело мляко с 12 супени лъжици сурова настъргана целина, зеленчукови и тестени ястия и компот с хляб, като по-често се предпочита компот, приготвен от 500 г мляко с 10-15 сухи смокини и 3 супени лъжици захар, сварени за ядене. Този компот дава спокоен сън и предпазва от кашлица и пристъпи. След закуска, на обяд и вечеря като десерт да взема по 12 супени лъжици сироп за кашлица: 5 ореха, счукани с ядките и черупките заедно, и по 1 супена лъжица корени от бяла ружа (алтея) и сладка папрат в 1200 г вода на тих огън се варят 20 минути. След това се прибавят и по 1 супена лъжица борови връхчета, подбел и ленено семе и по 1 изравнена чаена лъжичка анасон и исиот и с 3 супени лъжици мед се вари още 10 минути. Като изстине, се прецежда през тънка кърпа.

Вместо вода, ако дадените отварки са недостатъчни, болният да пие отварка от агримония, бяла ружа (цвят), градинска ягода (листа) и корите на ябълката по 50 г от всяка. От тази смес 2 пълни супени лъжици в половин литър вода с 2 супени лъжици мед се варят 10 минути; като изстине, се прецежда.

III. Два часа след ядене при силна кашлица болният да взема пак по 12 супени лъжици от дадения по-горе сироп. При слабо сърце да взема по 1 супена лъжица смес от 500 г гликоза или мед (предварително врял във водна баня 10 минути, за да не дразни кашлицата), 20 зелени листа от индрише и 20 ядки от сладки бадеми, счукани в дървен хаван на кашица, 3 месести лимона, смлени с корите, но без семките, и по 10 г обикновена валерианова тинктура (чиста) и тинктура от глогов цвят. При температура да взема по 1 прах от 1 г (за по-големи деца 1/2 г) от следната смес: индийско орехче, нишадър на прах и лимонтозу (от аптеката) по 10 г от всяка. Тази смес се разделя на око на 30 праха по 1 г всеки. Изпива се с малко вода или чай от лайка.

IV. Десет минути след едно от горните средства да изпива 1 чашка от 75 г от следните отварки:

1. При силна кашлица и слабо сърце отварка от 7 ореха, счукани с ядките и черупките заедно, с прибавка и на по 2 супени лъжици корени от алтея и сладка папрат и 2 супени лъжици овес (зърна). В 1,5 л вода се варят 15 минути, след което се прибавя и по 1 супена лъжица борови връхчета, босилек, волски език, исландски лишей и подбел (листа ) и 2 супени лъжици мед. Вари се още 10 минути и като изстине, се прецежда през тънка кърпа. При желание се пие и с малко лимон по вкус.

2. При температура и стомашно-чревни смущения отварка от жълт и червен кантарион, мента пиперита, живовляк широколистен (листа), синя тинтява и хмел (шишарки) по 50 г от всяка. От тази смес 2 пълни супени лъжици с прибавка на 1 изравнена супена лъжица ленено семе (леко препечено, за да не пачосва отварката) и 1 чаена лъжичка анасон се запарват с 0,5 л вряща вода и се вари захлупено 10 минути. Като изстине, се прецежда.

V. Вечер преди лягане при запек, даже еднодневен, се прави клизма с половин литър топла вода (за деца с 250 г), последвана от парна баня на главата с чай от лайка и 1 супена лъжица чист пчелен мед с продължителност около 10 минути, сухо изтриване на лицето и гърдите и спане с топла (37°С) „жилетка“, ушита от тънко хасе на хоризонтални тегели (от ключицата надолу), широки по 1 см, напълнени със смес от готварска сол и сяра на прах в пропорция на 3 супени лъжици готварска сол 1 супена лъжица сяра на прах. Отгоре се облича фланела. На корема се поставя компрес от 4 хасени парчета, натопени в топъл чай от джоджен, или още по-добре торбичка от същото хасе, ушита на три джоба, напълнени с топла лапа от прясно зеле или праз лук (бялата му част), на ситно нарязани, с прибавка на 4 супени лъжици листа от магданоз, на ситно нарязани, и 20 сини сливи (от тези за компот) в 150 г мляко се вари да стане гъста лапа; отгоре се слагат вестник и вълнен пояс. На главата „шапка“ от същото хасе, напълнена с пресен селски хлебен квасец, гъсто замесен и засилен с 510 супени лъжици диви кестени, настъргани с кората (а при липса на кестени с толкова лъжици корени от полски бъзунек); отгоре вестник и вълнена шапка. Държат се цяла нощ.

Забележка. Ако болният страда и от синузит с кихавица, тогава във всяка ноздра да се капват по 12 капки бадемово масло, а на носа да се залепва питка от същия квасец с парченце вестник отгоре и така да спи.

VI. Сутрин. Гръдният кош (отпред и отзад) се изтрива със суха кърпа. През целия ден болният да носи „жилетка“ от хасе, подплатена от вътрешната е страна с 4 парчета мушама от хаваджива (25 на 25 см). Вечер преди вечеря тя се сваля, гръдният кош се изтрива с памуче, натопено в камфоров спирт; почива се 12 часа и след това се облича „жилетка“ със солта и сярата, с която се спи.

VII. Лятно време от 10 до 12 часа преди обяд са полезни и слън-чево-пясъчните бани на морския плаж, край река, на планина и навсякъде: тялото се зарива в горещ пясък до шията, на сърцето се слага студен компрес, а главата се покрива с бяла кърпа, за да не слънчаса. Продължителността е, докато сърцето е спокойно. След банята се прави сухо изтриване със сух пясък и кратка морска баня за 510 минути или обливане с нагрята на слънцето вода. Тези бани отменят останалите приложения с изключение на билките и диетата.

Важни добавки:

1. При кръвоизлив болният веднага да легне в кревата, като пази пълно спокойствие и мълчание, и да изпие смес от 1 белтък от прясно кокоше яйце, разбит с 1 чаена лъжичка пепел от изгоряна вълна (може и непрана) и 5 зърна бяла дъвка (сакъз), счукани на ситно. Ако от това кръвта не спре, то може да се повтори и преди обяд и вечеря.

2. Солта и сярата може да се сменят на две седмици, а мушамите от хаваджива се използуват 15 дни от едната и 15 дни от другата страна и се заменят с нови.

3. Болният да следи винаги краката му да са сухи и топли. За целта всяка сутрин да поръсва табаните на чорапите си с малко прясно смлян синап, а вечер на стъпалата си да поставя топла грейка.