Разширение на белите дробове (белодробен емфизем)

[Ани]

Разширение на белите дробове

(белодробен емфизем)

Разширението на белите дробове е хронично заболяване, което се среща по-често у мъжете в по-напреднала възраст. Състои се в подуването с въздух на най-мъничките мехурчета в дълбочината на белите дробове, както и на най-тънките въздушни тръби (бронхите), които влизат и се разклоняват в тях. Вследствие на това въздушните мехурчета изгубват еластичността си и не могат да изгонят нечистия въздух при издишването така, както здравите дробове, а стоят постоянно изпълнени с повече нечист въздух като гумени мехурчета, които дори могат да се виждат с просто око във вид на подутост отвън около ключиците.

Причини. Наследствено предразположение, често боледуване от бронхит, често изкачване на високи места, свирене на духов инструмент, пеене с твърде висок глас, вдигане на големи тежести, силен напън при ходене по нужда, раждане, вдишване на прах и дим (тютюнев) и други. Има болести, при които много се кашля магарешка кашлица, бронхит, пневмония, бронхопневмония, туберкулоза и други. При много случаи емфиземата се дължи на сковаващо разширение на гръдния кош вследствие на ранно вкостеняване или втвърдяване на ребрените хрущяли. Такъв гръден кош наричаме бъчвовиден той е типичен за болния от емфизема.

Признаци. Болният се оплаква от затруднено дишане. Поемането на въздуха е шумно, а издишването продължително. Задухът става постоянен, усилва се при най-малки усилия и движения и при лошо и влажно време. Упорита и мъчителна кашлица често придружава заболяването. Болният отделя лепкави мехурчести храчки. Устните му са синкави, лицето подпухнало. В напредналите случаи задухът е тъй мъчителен, че болният чувствува, че му липсва въздух за дишане, отваря прозорци и врати. При по-тежките случаи болният страда и от сърдечна недостатъчност поради пресилване на сърцето. Това пък води към подуване на черния дроб, на краката, събиране на вода в корема и др. Заболяването продължава дълго време, често през целия живот. При топло и хубаво време оплакванията значително намаляват, за да се появят пак в същата острота през зимата.

Предсказание. Заболяването е трудно лечимо и продължително, често пъти бавно засилващо се.

Предпазване. Преди всичко трябва да се предпазват болните дробове и дихателните пътища от възпалителни заболявания, а когато те настъпят, да се лекуват навреме. Трябва от детинство да се научим да дишаме правилно и дълбоко. Полезни са в това отношение гласното четене, декламирането и пеенето.

Освен това трябва да се избягват влажният и нечист въздух, прахът, димът, раздразнителните газове, продължителното четене. Правилният хигиенен режим може да спре по-нататъшното развитие на болестта. Необходимо е да се подбере и професия, която не изисква тежки физически усилия.

Лечение. Общо укрепване и засилване на организма.

I. Сутрин, обед и вечер 20 минути преди ядене се взема по 1 ракиена чашка от 50 г настойка от чист боров катран 100 г катран се залива в подходящо стъкло с 1 л преварена или дестилирана вода и без да се разклаща, кисне захлупено 20 часа.

Употреба. Щом се изпие една чашка, на нейно място веднага се долива друга чашка преварена или дестилирана вода, така че стъклото винаги да е пълно, но без да се разклаща катранът. Пие се 20 дни подред, а след това се прави нова настойка с нов катран.

II. Десет минути след настойката се изпива по 1 винена чашка от 75 г отварка от босилек (листа и цвят), живовляк широколистен (листа), лешникови листа, тополови листа (от нашата конусообразна топола), подбел (листа) и салвия (листа и цвят) по 100 г от всяка. От тази смес 4 пълни супени лъжици се запарват с 1 л вряща вода, прибавят се 12 супени лъжици чист пчелен мед и на тих огън ври 10 минути; като изстине, се прецежда. Пие се с малко лимон по вкус.

Или пък отварка от кората на дрян: през септември, когато зреят дренките, се нарязват 75 парчета клонки, дебели един пръст и дълги 20 см всяко. Всеки ден се обелва кората на едно клонче и се вари в 1 л вода 20 минути. Като изстине, се прецежда.

Диета. Вегетарианска, млечно-растителна храна с повече плодове и зеленчуци или пък обикновена храна без свинско, говеждо, овнешко и консервирани меса и риби. Люто, алкохол и тютюн не! На обяд заедно с другата храна може да се изяжда и по 100-150 г младо месо от агне, теле, птица или прясна риба. На вечеря безмесна храна: кисело мляко с 12 супени лъжици сурова настъргана целина, други млечни храни, зеленчукови пюрета, тестени храни (макарони, юфка и др.) и компота с малко хляб. След обяд и вечеря се взема по 1 супена лъжица бъзов мармалад.

Вместо вода, ако дадените отварки са недостатъчни, болният да пие отварка от босилек (листа и цвят) и лешникови листа по 1 супена лъжица от всяка, с прибавка на 15 шипки (плод), разрязани на две части, се запарват с 0,5 л вряща вода, ври 10 минути. Като изстине, се прецежда. При желание може да се пие подсладена с мед, предварително врял във водна баня 10 минути.

III. Два часа след ядене се взема по 1 супена лъжица от следната смес: 200 г лимонов сок, 200 г чист маслинен зехтин, 2 г камфор на кристали или пък на прах (предварително разтопени настрана с няколко капки аптекарски спирт или ракия) и по 12 г настойка от валериана (обикновена) и от глогов цвят (от аптеката).

IV. Десет минути след тази смес да се изпива пак 1 чашка от отварката, дадена в точка II.

Вечер преди лягане при запек, даже еднодневен клизма с 0,5 л топла вода или чай от лайка. Преди заспиване се облича „жилетка“ на голо, ушита от тънко хасе с 4 джоба (два отпред и два отзад) от хоризонтални тегели от по 1 см широки, напълнени със смес от готварска сол и рафинирана сяра на прах в пропорция на 3 супени лъжици готварска сол 1 супена лъжица рафинирана сяра. Преди обличането жилетката се затопля до температурата на тялото (36-37°С) и отгоре се облича нощницата. В по-тежки случаи целият гръден кош на болния се налага с две торбички от тънко хасе, ушити на хоризонтални тегели от по 3 см широки и напълнени с топла лапа (37°С) от 600 г ориз, сварен с 60 сини сливи (от тези за компот), смачкани без кокичките, с прибавка на 34 супени лъжици ленено брашно в 1800 г вода ври да стане гъста като тесто каша. Отгоре се облича по-дебела фланела, леко забинтована. Едновременно се налага и тилът с торбичка от същото хасе, напълнена с пресен селски хлебен квасец (гъсто забъркан отпреди 4 часа), засилен с 12 супени лъжици диви кестени, настъргани с кората, или пък с толкова супени лъжици млади и пресни корени от полски бъзак, счукани на каша. На носа се поставя питка от същия квасец, засилен с 12 сини сливи, смачкани на каша, и отгоре парче вестник. Държат се цяла нощ или докато много досадят.

V. Сутрин. Гръдният кош се изтрива отпред и отзад с влажна кърпа, натопена в хладка вода, а след това със суха кърпа. През деня се носи друга „жилетка“, ушита от мека (разтегателна) хартия, а отгоре друга фланелка. След това болният непременно да прави (сутрин, обед и вечер) за 1 до 5 минути дихателна гимнастика, при която да обръща особено внимание на бавното издишване, което трябва да бъде 5-10 пъти по-бавно от вдишването. Например болният, вдишвайки, да брои от 1 до 5, а издишвайки от 1 до 25 и повече. Дишането може да стане и с издигане на ръцете (вдишване) и спущането им (издишване). След това добре е болният да си направи или фрикция на корема и половите органи с хладка вода, или пък коремна баня (30°С за 10 минути).

Преди обяд, ако е лятно време, болният да направи слънчева баня, но непременно със зелени листа, и то на цялото тяло, за 20-50 минути, последвана след изтриването от поливане със слънчева вода или пък от коремна баня, както по-горе.

В тежки случаи помага и навиването около целия гръден кош на еластичен пояс, който прилича на двоен бандаж, употребяван за превръзка на кила. Този пояс се поставя на гърдите тъй, щото двете еластични топчета да дойдат под цицките. Когато болният издишва, топките чрез еластичността си натискат и помагат на издишването. Благодарение на този пояс без голямо затруднение болният може да тича и да се изкачва на високо.

Добре е болният зимно време да носи и кожухче без ръкави, което ще го предпазва от настинка.

Самовнушение. Както при хроничен бронхит.

При лечението да се спазват и общите упътвания за болестите на дихателните органи. Освен това болният да обърне сериозно внимание на бронхита и сърцето да избягва усиленото телесно напрягане, пушенето и употребата на алкохол. Също да не посещава многолюдните гостилници, кръчми и кафенета, където има много прах и пушек. Телесните упражнения да се правят съобразно със силите на организма. Лятно време е добре да отиде на море или на курорт с умерен климат.