Задух (бронхиална астма)

[Ани]

Задух (бронхиална астма)

Бронхиалната астма е широко разпространено заболяване и засяга всички възрасти: юноши, младежи, девойки и възрастни.

Причини. За да се развие и прояви бронхиалната астма, са необходими две условия:

1) свръхчувствителност на организма към определено вещество или вещества, наречени алергени;

2) проникването на това вещество (вещества) в организма.

Проникването в нечувствителни организми, каквито са огромното мнозинство от хората, не предизвиква астма. Свръхчувствителността може да се предава по наследство или да се придобива при известни условия в живота. Причинителите са много стотици, а може би и хиляди. Най-често такива са различни инфекции, заразни процеси и от тях на първо място свързаните с простуди и инфекции болести. Неинфекциозните алергени са много разнообразни: някои храни (яйца, риба, миди, ягоди и други), прашецът на разни растения (треви, цветя и други), пух, косми от животни и т. н.

Признаци. Болният страда от силен задух, появяващ се най-често периодично на пристъпи в различни интервали от време, с различна сила и продължителност и по-рядко като продължително траещ задух.

Най-често задухът се появява нощем. Той сковава гърдите на болния като железен обръч. Болният усеща, като че се задушава, отваря прозореца, хваща се за леглото цял посинял, изпотен. Очите му са изплашени, изпъкнали, зачервени. Особено затруднено е издишването на въздуха. Това състояние продължава няколко часа. Постепенно задухът се успокоява, появява се кашлица с гъсти храчки, след което задухът преминава и болният ляга наново да спи. През същата нощ може да има и други такива пристъпи.

Предсказание. Сериозно, макар че болните, които страдат от бронхиална астма, могат да достигнат до дълбока старост.

Предпазване. Болните трябва да се придържат към природосъобразната млечно-растителна храна, да не пушат и да не употребяват алкохолни напитки. Освен това трябва да се избягват влажните места и при лека настинка да не излизат от стаята. Зиме болният да носи фланела, която напролет съблича разсъбличането не трябва да става изведнъж, а постепенно; да живее в сухо и светло помещение и да практикува дълбоките дишания.

Първа помощ. До оказване на лекарска помощ, за да се помогне на болния във време на пристъпа, трябва:

а) да му се разкопчаят дрехите и да се отстрани всичко, което го стяга и пречи на дишането;

б) бързо да се отворят прозорците на стаята (само ако не е мъгливо);

в) да се отстрани силната светлина;

г) да се трие тялото му със суха кърпа;

д) да се потопят ръцете (до лактите) и краката му в гореща вода (40°С);

е) болният да седи в леглото подпрян с много възглавници;

ж) на гърдите и бедрата, особено между плещите, да се слагат парни компреси, които да се сменят всеки 5 минути, и то в продължение на 12 часа;

з) след тях да му се направи хладка клизма (26°С);

и) всеки половин час да му се правят студени фрикции на гърдите (20°С), като в същото време се поставят на корема шише с гореща вода и на краката „мокри чорапи“;

й) ако причината на пристъпа е някоя миризма или вкусово усещане, веднага да се отстрани.

Вътрешно. За укрепване на сърцето се дава една чашка отварка от исландски лишей, подсладена с варен мед и лимон.

Лечение. Общо за засилване на организма и по начина, изложен за основната болест.

I. Сутрин, обед и вечер 30 минути преди ядене болният да взема по 1 супена лъжица настойка от 15 г бяла дъвка (сакъз), счукана на ситно, и 500 г чист маслинен зехтин ври на тих огън във вод-на баня 30 минути, а като изстине, се прецежда и се засилва с 5 г терпентин (от аптеката).

II. Двадесет минути след настойката да изпива 1 чашка от 75 г отварка от босилек (листа и цвят), бял равнец (цвят), живовляк широколистен (листа), подбел (листа), тополови листа (от нашата конусообразна топола), салвия (листа и цвят) и седефче (листа) по 50 г от всяка. От тази смес 3 пълни супени лъжици с прибавка на 1 супена лъжица ленено семе (предварително леко препечено върху тиган до бежов цвят) и 2 супени лъжици чист пчелен мед се запарват с 600 г вряща вода. Ври 10 минути и като изстине, се прецежда.

Диета. Вегетарианска, млечно-растителна храна с повече плодове и зеленчуци или пък обикновена храна без свинско, говеждо, овнешко и консервирани меса и риба. Люто, алкохол и тютюн не!

Преди обяд и вечеря болният да изяжда по 12 глави печен кромид лук без захар и без хляб. На обяд заедно с другата храна може да изяжда и по 100 г младо месо: агнешко, телешко, птица или прясна риба. През пролетните месеци се препоръчва пюре от листата на обикновена коприва. На вечеря безмесна храна: кисело мляко с 12 супени лъжици сурова настъргана целина, зеленчукови и тестени ястия и компоти. По-често да предпочита 500 г прясно мляко с 10-15 сухи смокини и 3 супени лъжици захар, сварени за ядене (това дава спокоен сън), с малко препечен хляб. След закуска, обяд и вечеря да изяжда като десерт и по 1 ябълка, опечена с 1 зърно (колкото житено) чист бял тамян: от ябълката се издълбава семето и в дупката се поставя тамянът, запушва се с отрязания капак на ябълката и се опича; след това се смачква на кашица и се поглъща така, че да не опира зъбите.

Вместо вода, ако дадените отварки са недостатъчни, болният да пие отварка от плодовете на глога (3 супени лъжици в 600 г вода врят 20 минути, като изстине, се прецежда) или пък отварка от агримония, бяла ружа (цвят), листа от градинска ягода и кори от ябълка по 50 г от всяка: от тази смес 2 пълни супени лъжици в 500 г вода и 2 супени лъжици мед врят 10 минути; като изстине, се прецежда.

III. Два часа след ядене при силна кашлица болният да взема по 12 супени лъжици сироп от 250 г обикновена бира с прибавка на 1 месест лимон, разрязан на 4 части, добре изстискай и заедно с корите смлян на машинка за месо, но без семките, и 100 г небетшекер във водна баня ври 30 минути; като изстине, се прецежда. Сиропът може да се взема и при всяко закашляне.

При „астматично“ сърце да се взема по 1 супена лъжица смес от 500 г чист пчелен мед (предварително ври във водна баня 10 минути, за да не дразни кашлицата), 20 зелени листа от индрише заедно с дръжките и 20 сладки бадема, счукани в дървен хаван на кашица, два месести лимона, смлени с корите, но без семките, 1 супена лъжица канела на прах и по 12 г настойка (тинктура) от валериана и от глогов цвят (от аптеката).

IV. Десет минути след едно от тези средства да се изпива и по 1 чашка отварка от босилек и пр. (вж. точка II).

V. Вечер преди лягане при запек, даже еднодневен, клизма с 500 г топла вода, последвана от парна баня на главата с чай от лайка с прибавка и на 1 супена лъжица чист пчелен мед с продължителност 5-10 минути и сухо изтриване на лицето и гърдите. Едновременно с това при спазматично задушаване се налага гърлото отпред и отзад с торбичка от тънко хасе, напълнена с топла лапа от печен кромид лук, обелен, нарязан, полуизстискан и засилен със 7-9 сини сливи (от тези за компот), смачкани без костилките, и леко поръсен с малко леко препечено царевично брашно за отнемане на излишната влага на лапата. Отгоре се поставя вълнен бинт. Във всички случаи се облича „жилетка“ от тънко хасе, ушита на 4 джоба (от ключиците надолу до края на ребрата ) с хоризонтални тегели, широки по 1 см, напълнени с топла (36°С) смес от готварска сол и рафинирана сяра на прах в съотношение на 3 супени лъжици сол 1 супена лъжица сяра. Отгоре се облича фланелка.

Ако болният страда от кихавица и хрема, във всяка ноздра се капват по 12 капки бадемово масло (от аптеката) и на главата му се поставя „шапка“ от същото хасе, напълнена с пресен селски хлебен квасец (забъркан отпреди 4 часа), засилен със 7-9 супени лъжици диви кестени, настъргани с кората, а при липсата на кестени с толкова супени лъжици пресни и млади корени от полски бъзунек, счукали на каша и поръсени с 1 изравнена чаена лъжичка прясно смлян синап. При това „шапката“ трябва да се постави така, че плътно да покрие цялото чело заедно с веждите, като се закрепи с друга вълнена шапка. На носа се слага питка от същия квасец, засилен с 12 сини сливи (от тези за компот), смачкани без костилките, а отгоре вестник; държи се до сутринта.

VI. Сутрин. Гръдният кош се изтрива с влажна кърпа и се облича друга „жилетка“, ушита от хасе и подплатена от вътрешната страна с 4 парчета мушама от хаваджива (25 на 25 см); носи се през целия ден. При свалянето е гръдният кош се изтрива с камфоров спирт, почива се 12 часа и се облича „жилетката“ със солта и сярата. През горещините вместо тази „жилетка“ може да се носи на голо „жилетка“, ушита от разтегателна хартия. След това се правят и 10-15 дълбоки вдишвания с бавни издишвания, но без всякакво напрежение. За по-лесно издишване добре е болният да издава и тих звук (с-с-с) или бавно да брои, като звукът на гласа му се удължава. Упражненията се правят в легнало, седящо или в изправено състояние. За усилване на дишането може да се прави и следното: болният ляга по корем и протяга краката си към края на леглото.

Под горната част на гърдите му се поставя сгъната възглавница и втора такава под челото. При всяко издишване болният силно протяга краката си, при което възглавницата притиска гърдите му. Преди обяд се правят 10-15 дълбоки дишания, както сутринта.

През лятото слънчева баня със зелени листа на цялото тяло (20-50 минути), последвана от поливане със слънчева вода.

Вечер преди лягане дълбоко дишане както на обяд.

Важни добавки:

1. При кръвоизлив болният веднага да легне в леглото и да изпие следната смес: един белтък от прясно кокоше яйце, разбъркан с 1 чаена лъжичка пепел от изгоряна вълна (може и от серива) и 5 зърна дъвка, счукани на прах.

2. Солта и сярата в жилетката се сменят на 2 седмици веднъж, а мушамите от хавадживата се използуват 15 дни от едната и 15 дни от другата страна и се заменят с нови.

3. Строго да се следи краката да бъдат винаги сухи и топли, иначе няма оздравяване. За целта през зимата да се ръсят табаните на чорапите със синап.

4. Ако болният страда от сливици, добре е 12 пъти в седмицата да му се прави „масаж на сливиците“ с готварска сол и всяка вечер върху гърлото да се слага малка торбичка със селски хлебен квас.

5. Да не се забравя, че нервните дразнения играят голяма роля за честите пристъпи и затова да се избягват.

6. Също да се избягва прахът. В мъгливо време болният да не излиза навън.

7. За болни, които не са особено изтощени, е много полезен морският въздух с неговите йодни и солени пари; студеният въздух, напротив, усилва страданието.

8. Пушенето на цигари от татул малко облекчава, но в замяна на това пречи на излекуването на болестта.

Самовнушение. Да се прилага по няколко пъти през деня с общата формула: „Всеки ден във всяко отношение все по-добре и по-добре ми става“, а при кризи с формулата: „Минава, минава.“

Приближаващият се пристъп се избягва най-ефикасно, като болният предварително си направи хладка коремна или седяща баня или пък меняваща баня на краката, последвана от коремен компрес.

При лечението болните да обръщат особено внимание на пра-вилното храносмилане. Запекът винаги да се избягва. Да се правят много телесни движения, например разходки, постепенно увеличаваща се гимнастика. Преумората да се избягва най-строго.

Сутрин. Няколко гимнастически упражнения, последвани от сух четков масаж, дълбоко дишане с бавни издишвания и фрикция на гърдите с хладка вода.