Възпаление на белите дробове (пневмония)

[Ани]

Възпаление на белите дробове (пневмония)

Има няколко вида пневмонии.

Крупозната пневмония е заболяване, което започва изведнъж, ненадейно, има бърз вървеж и понякога става хронична. По-често заема само една част от дроба, но може да бъде и двустранна.

При интерстициалната пневмония възпалението засяга съединителната (интерстициална) тъкан, която влиза в състава на дроба. Развива се най-често при грипна инфекция.

Склерозната пневмония има хронично протичане, развива се пак в съединителната тъкан на дроба, обаче не се всмуква и разнася при оздравяване, а образува жилеста фаброзна тъкан.

Причини. Крупозната пневмония се причинява от болестотворни микроорганизми при наличие на предразполагащи моменти: простуда или някои тежки изтощителни заболявания. Засягат се по-често млади хора.

Признаци. Болният (особено младият човек) при пълно здраве изведнъж усеща силни и продължителни студени тръпки, които са и началото на треската, температурата се покачва на 39-41 °С. Появяват се бодежи в гърдите, ускорено дишане; болният изгубва охота за ядене, езикът му е обложен, има силна жажда, ходи по малка нужда рядко и урината е червеникава. Често се явява остър и силен бодеж в гърдите в тази страна, от която е възпаленият дроб. В първите няколко часа след студените тръпки се появява суха и мъчителна кашлица, придружена с оскъдно храчене. Дишанията от 15-16 в минута се учестяват до 40-50. Към втория-третия ден много често се отделят храчки с цвят на керемида, а понякога и яснокървави храчки. По устата в повечето случаи се образуват мехурчета (поплюване). Болният е отпаднал, със зачервено лице. Повишената температура обикновено трае 79 дни, болният е неспокоен, бълнува. При лекуваните болни тази продължителност се съкращава на 34 дни. После за кратко време температурата постепенно спада до нормата, дишането става нормално. Кашлицата и храчките постепенно намаляват и изчезват.

Усложнения. Понякога може да се яви сух, воден или гноен плеврит, гнойник (абсцес) или гангрена на белите дробове, менингит, възпаление на бъбреците и други.

Предсказание. Заболяването е сериозно особено за малки деца, старци, алкохолици, страдащи от сърдечни и бъбречни болести.

Предпазване. Да се избягват причините за възпаление на белите дробове настинка, инфлуенца и други.

Освен това употребата дневно на сок от лимон, френско грозде или от плодовете на бъза (свирчовина) може да предпази от развитие на пневмония.

Лечение. Лечението се провежда от лекар-специалист. При по-тежки форми то трябва да бъде болнично. Народната медицина препоръчва общо лечение за засилване на организма. За целта болният трябва веднага да си легне, но да не се завива с много завивки и да не става дотогава, додето съвършено не се прекрати треската и заедно с това да изчезнат главните явления. Въздухът в стаята да бъде чист, прозорецът в топло време широко отворен, защото свежият въздух, пропит от слънчева светлина, е важен фактор при лечението и никога не трябва да се пренебрегва. В същата стая трябва да стоят само един или двама около болния. Подът да не се мете, а да се избърсва с мокра кърпа. Да се изчистват внимателно засъхналите устни и венци на болния и да се намазват с глицерин. Едновременно с това да се прилага и следното:

I. Сутрин, обед и вечер 10 минути преди ядене при висока температура болният да взема по 1 прах от 2 г от следната смес: 10 г индийско орехче (мускатно), 10 г нишадър и 10 г лимонтозу, стрити на прах и разделени на 15 праха по 2 г.

Заедно с праха да изпива и 1 чашка от 75 г отварка от бял равнец (листа и цвят), мента пиперита, червен кантарион (листа и цвят) и цикория (корени) по 50 г от всяка. От тази смес 2 пълни супени лъжици в 500 г вода се варят 20 минути и веднага се прецежда.

При невисока температура да изпива една чашка отварка както при повишена температура.

Диета. Вегетарианска, млечно-растителна храна с повече плодове (винаги измити, защото се пръскат с отровни химикали) и зеленчуци или пък обикновена храна, но без свинско, говеждо и овнешко и консервирани меса и риби. Люто, алкохол и тютюн не! На обяд заедно с другата храна може да изяжда и по 100-150 г младо месо от агне, теле, птица или прясна риба речна или океанска, винаги придружена с любима салата с малко винен оцет и олио по вкус. На вечеря безмесна храна: кисело мляко с 12 супени лъжици сурова настъргана целина, зеленчукови и тестени ястия и компот с леко препечен ръжен хляб. За предпочитане е компот от 0,5 л мляко с 10-15 сухи смокини и 3 супени лъжици захар. Той дава спокоен сън и предпазва от кашлица с пристъпи.

Вместо вода, ако дадените отварки са недостатъчни, болният да пие овесено мляко: 4 супени лъжици очистен овес се варят в 1 л вода, докато зърната се разварят, и като изстине, се прецежда чрез изстискване. Пие се подсладено с мед (предварително врял във водна баня 10 минути, защото суровият мед дразни кашлицата) и лимон по вкус, което дава отлични резултати.

II. Два часа след ядене да взема по 1 супена лъжица настойка от 15 г чиста бяла дъвка (сакъз), счукана на ситно, и 0,5 л чист маслинен зехтин ври на тих огън 30 минути във водна баня; като изстине, се прецежда през тънка кърпа и се засилва с 5 г терпентин.

При силна кашлица добре е болният да взема по 1 чаена лъжичка смес от 500 г чист пчелен мед (предварително врял във водна баня 10 минути), 100 г ленено брашно, 20 г исиот и 20 г анасон (семе), стрити на прах и добре разбъркани.

III. Десет минути след вземането на едно от горните средства да изпива 1 чашка от 75 г отварка от босилек (листа и цвят), живовляк широколистен (листа), лешникови листа и тополови листа (от нашата конусообразна топола) по 50 г от всяка. От тази смес 2 пълни супени лъжици се запарват с 0,5 л вряща вода и врят още 10 минути; като изстине, се прецежда.

При силна кашлица да изпива 1 чашка от 75 г отварка от алтея (ружа корени), бъзов цвят, волски език, живовляк тесен (листа), мащерка, риган и сладко коренче по 50 г от всяка. От тази смес 2 пълни супени лъжици се запарват с 0,5 л вряща вода с прибавка на 1 супена лъжица мед, вари се 10 минути; като изстине, се прецежда.

IV. Вечер преди лягане при запек, даже еднодневен, клизма с 500 г топла вода, последвана от парна баня на главата с чай от лайка с продължителност 5-10 минути и сухо изтриване на лицето и гърдите. Спи се с „жилетка“, ушита от тънко хасе на 4 джоба, напълнени с хладка (35°С) прясна и несолена извара, или пък със затоплена до 36°С „жилетка“, ушита от тънко хасе на 4 джоба с хоризонтални тегели (от ключицата надолу), по 1 см широки и напълнени със смес от готварска сол и сяра на прах в пропорция на 3 супени лъжици сол 1 супена лъжица сяра. Отгоре се облича фланелка. Ако при това болният има синузит или хрема, във всяка ноздра се капват по 12 капки бадемово масло или пък чист маслинен зехтин, а на челото му се поставя торбичка със селски хлебен квасец (забъркан отпреди 4 часа), засилен с 5 сини сливи, смачкани без костилките. На носа се поставя питка от същия квасец със залепено парче вестник отгоре. Държат се цяла нощ.

V. Сутрин. Бърза фрикция с хладка вода на подмишниците, гръдния кош и корема, последвана от сухо изтриване. През деня, ако времето е хладно, се носи друга „жилетка“ от хасе, подплатена от вътрешната страна с 4 парчета мушама от хаваджива (25 на 30 см). При свалянето е вечер гръдният кош се изтрива с камфоров спирт, почива се 12 часа и след това се облича вечерната „жилетка“. Ако времето е горещо, болният да носи на голо „жилетка“ от разтегателна хартия. Неделя почивка от всичко с изключение на билките и диетата.

Важни добавки:

1. При тежко главоболие на главата да се сложи цяла „шапка“, напълнена със сурови картофи, настъргани на ренде и полети в един съд с 1 кафена чашка оцет киснат в него 30 минути и се изстискват много добре. Отгоре се поставят вестник и вълнена шапка, държат се, докато мине болката.

2. При криза с висока температура болният веднага да легне в кревата и освен казаното вече да си направи коремен компрес от 3 бархетни парчета, натопени в студена вода и оцет наполовина, а отгоре сухо хасено парче и фланелей пояс. На стъпалата дебели компреси от 46 хасени парчета, натопени в смес от 1 чаша оцет, разбъркан с по 1 супена лъжица сода бикарбонат и готварска сол.

Ако такъв компрес се слага през деня, тогава той се сменя всеки час за по-скорошно спадане на температурата.

3. При бодежи върху болното място да се постави парче плат (американ), намазан дебело с 1 жълтък от яйце, разбъркан с 1 чаена лъжичка пудра захар, а отгоре един пласт от памук. Държи се, докато мине болката.

4. При повръщане да се дава на болния да изпие 1 белтък от кокоше яйце, добре разбъркан с 1 супена лъжица коняк и сока на 1/2 лимон.

5. Във време на треската болният трябва да се постави в пълен покой и да не бъде обезпокояван с разговори. След оздравяването да спазва режим в течение на 2-3 седмици (в зависимост от здравното си състояние), за да не се развият усложнения.

6. Болният да не се оставя да лежи все на гръб, а да се обръща и настрани.

7. За улесняване на храносмилането всеки час на болния да се дава по 1 супена лъжица отварка от пелин (листа и цвят) 1 супена лъжица в 250 г вода ври 5 минути и като изстине, се прецежда.

Самовнушение. С общата формула: „Всеки ден във всяко отношение все по-добре и по-добре ми става.“

След оздравяването е важно да се щади сърцето. Това налага болният най-малко още 1 седмица да остане на легло, като повечето време прекарва в седнало положение. Освен това да отбягва стаите със северно изложение.

Когато пък започне да излиза навън, трябва да се облича така, че да не се поти лесно при движенията си, защото най-лесно простива човек при запотено състояние и като стои на течение. Зимно време добре е да носи кожухче или маслен компрес, за да може да закрепне. За да се предотврати повтарянето на болестта, да си прави всяка сутрин сух четков масаж, последван от 7 до 10 дълбоки дишания.