Белодробна емболия и белодробен инфаркт

[Ани]

Белодробна емболия и белодробен инфаркт

Белодробна емболия означава внезапно запушване на белодробната артерия или на някое от нейните разклонения от чуждо тяло (ембол), попаднало в кръвта и разнасяно от нея. Когато запушването стане в по-малък клон на същата артерия и не настъпи смърт, белодробната тъкан се пропива с кръв тогава говорим за белодробен инфаркт.

Причини. Запушването на кръвоносните съдове става най-често с кръвен съсирек в резултат на боледуване от флебит, сърдечен порок, при тежки наранявания със счупване на костите, след някои операции и други.

Признаци. Ако се задръстят големи кръвоносни съдове в белите дробове, след силен бодеж и задух настъпва внезапна смърт. Когато запушването причини инфаркт, в началото признаците са както при емболия силен бодеж, задух, посиняване, студена пот. По-късно се явява кашлица, температурата се повишава. Болният започва да отделя кървави храчки, които след 3-4 дни обикновено изчезват. Постепенно състоянието се подобрява.

Последствията зависят от големината и положението на засегнатата част от белия дроб. Малки задръствания остават съвсем незабелязани. Ако гнездото на „тапата“ лежи непосредствено под плеврата, тогава тя може да се възпали и да се получи кървав плеврит. Ако ли тази „тапа“ е възпалителна, тогава се развива т. нар. инфаркт-пневмония. Когато тя е гнойна, развива се белодробен абсцес и т. н.

Предсказание. Емболията понякога завършва със смърт. Белодробният инфаркт, правилно лекуван, преминава за 2-4 седмици. Възможни са и усложнения плеврит, пневмония, абсцес или гангрена.

Първа помощ. Веднага по спешност да се повика лекар-специалист. До оказване на лекарска помощ народната медицина препоръчва да се разкопчаят яката, ръкавите и други стягащи части от дрехите на болния, да се напръскат лицето и гърдите със студена вода, болният да се сложи на легло по гръб с високи възглавници.

Ако неговото състояние позволява, да му се даде очистително, на стъпалата му да се сложат грейки и кожата на тялото му да се разтрива леко с вълнени парчета или със сухи длани, след което да се остави да лежи по гръб съвършено неподвижен и напълно отпуснат.

За намаляване на болките върху гърдите да се сложат 2 торбички с пресен селски хлебен квас (забъркан отпреди 4 часа), засилен с 5-9 диви кестена, настъргани с кората. Ако пулсът намалява, тогава в областта на сърцето да се сложи компрес от два ката, натопен в камфоров спирт, съчетан с коремен компрес (отпред), натопен във вода и оцет наполовина, а на цялата глава студени компреси или торбичка със сурови картофи, настъргани на рядко ренде, или пък торбичка със суров счукан кромид лук, посолен с 2 супени лъжици сол. Държат се, докато се затоплят, след това, ако болният не спи, се сменят с други.

На болни, страдащи от високо кръвно налягане, да се поставят 6-8 пиявици (вж. том I). При задух веднага да се сложи на сърцето на болния компрес с кисело мляко и да му се даде да изпие 1 винена чашка отварка от орехови черупки (5 супени лъжици в 0,5 л вода се варят 30 минути, след това в същата отварка се добавят още 1 пълна супена лъжица лешникови листа и 1 чаена лъжичка дилянка корени и се варят още 10 минути, а като изстине, се прецежда).

Забележка. В първите дни болният мъчно храчи и плюе, затова да му се дават книжни отворени фунийки да плюе в тях в лежащо положение.

Лечение. Лекува се от лекар-специалист.

Народната медицина прилага следното лечение:

Сутрин, обед и вечер 20 минути преди ядене болният да взема по 1 супена лъжица от следната смес: 500 г чист пчелен мед, 20 зелени листа от индрише и 20 ядки от бадеми, счукани в дървен хаван на кашица, 3 месести лимона, смлени на машина за месо заедно с корите, по 10 г обикновена валерианова тинктура и тинктура от глогов цвят и 15 капки ментово олио (от аптеката).

II. Двадесет минути след това при болки в гърдите да изпива 1 чашка от 75 г отварка от агримония, борови връхчета, волски език, лепка, невен, магарешки трън (цвят), маточина, пача трева, розов цвят (листенца) и слез по 30 г от всяка билка. От тази смес 2 пълни супени лъжици се запарват с 0,5 л кипяща вода и след това на тих огън се вари още 10 минути; като изстине, се прецежда.

При високо кръвно налягане да пие 1 чашка от 100 г отварка от акация (листа), листа и цвят от бъз (свирчовина), зайча стъпка, хмел и полски хвощ (цвят и листа) по 50 г, и дилянка (корени) 30 г. От тази смес 2 супени лъжици с прибавка на 3 листа от лимон в 0,5 л вода се варят 10 минути на тих огън и като изстине, се прецежда.

Диета. Първия ден се пие само чай от лайка с кафена чашка и на три пъти по кафена чашка мед, разреден с вода и лимонов сок, или пък прясно мляко и вместо хляб, накиснати сурови овесени ядки (от вечерта се накисват 6 лъжици овесени ядки в 10 супени лъжици мляко). Седем-осем дни (докато болният започне да сяда в леглото) храненето да се извършва с лъжичка, и то бавно когато болният си отвори устата, чак тогава му се дава следващата лъжичка храна, за да не го притеснява. Течностите се дават също с лъжичка или със специални чашки, които имат извито клюнче (чучурче). Както храната, така и течностите да бъдат винаги топли и никога студени. Храненето да става в строго определени часове, и то 5 пъти дневно с малко количество храна; вечерята винаги в 18 часа със значително по-малко и по-лека храна. Течности болният не трябва да получава дневно повече от 600-800 г, в които се включват и млякото, отварките и пр. Винаги да се дават по-малко от 150 г наведнъж, като се пие на глътки и бавно. Храната да не е солена, кисела и люта. С нея трябва да се регулира и стомахът, за да няма газове, запек, диария, болки и пр. Консерви, алкохол и тютюн не се дават. В този случай особено се препоръчва суровоядство (вж. том I) с добавка на обяд и вечеря да се изяждат по 4 супени лъжици смлени орехи, поръсени със захар. След това да се прибягва до лека вегетарианска храна, слабо солена и умерено подкиселена с лимон или чист винен оцет по вкус. Преди ядене да се изпива по 1 кафена чашка сок от печен кромид лук. След ядене добре е болният да взема по 12 чаени лъжички от крема за усилване на сърцето: 100 г мед, 100 г прясно краве масло, 100 г тиквено семе (обелено и счукано) и 100 г ориз, опечен до бежов цвят и счукан на прах.

Вместо вода, ако дадените отварки са недостатъчни, болният да пие по няколко глътки отварка от ленено семе 1 супена лъжица, алтея (корени и цвят) по 1 супена лъжица, лешникови листа 1 супена лъжица, анасон и сладко коренче по 1 чаена лъжичка в 600 г вода да се вари на тих огън 10 минути. Като изстине, се прецежда.

III. Два часа след ядене да изпива и 1 чашка от 50 г отварка от босилек, маточина, лавандула, липов цвят, риган и хмел по 50 г. От тази смес 2 супени лъжици с прибавка на по 1 чаена лъжичка кори от портокал и дилянка (корени) се запарват с 600 г вряща вода и се вари 10 минути. Като изстине, се прецежда.

IV. Вечер преди лягане, ако болният е запечен, да взема по 1 супена лъжица от сместа, посочена в точка I, последвана от поставяне върху болното място на торбички, напълнени с топла лапа от печен, обелен, нарязан и полуизстискан кромид лук, поръсен с 12 супени лъжици царевично брашно (за да се отнеме излишната влага на лапата) и 1 супена лъжица захар. Вместо това може да се използува хладък пресен селски хлебен квас, засилен с 35 супени лъжици диви кестени, настъргани с кората, или пък с 2-3 супени лъжици зелени листа от магданоз, попарени с малко вода, за да омекнат, и след това на ситно нарязани. Втората вечер се поставя торбичка, напълнена с топла лапа от прясно зеле, сварено с малко мляко да стане гъста лапа и след това поръсено с 1 супена лъжица захар, или пък торбичка с пресен селски хлебен квас, засилен, както е казано по-горе. Едновременно и в двата случая се прави и коремен компрес, натопен в топъл чай от лайка (2 супени лъжици в 500 г вряща вода се варят 5 минути и като изстине, се прецежда), а на тила торбичка с чист селски хлебен квас, засилен с 1 супена лъжица диви кестени, настъргани с кората.

V. Сутрин. Фрикция на подмишниците, гърдите, корема и половите органи с хладка вода, а след това (ако може) добре е да се направят 5-7 леки вдишвания, като се държи пред носа лист от здравец или пък друго любимо цвете.

Неделя. Ако болният се чувствува добре, може да си почине от всичко с изключение на билките и диетата. Ако не се чувствува добре, лечението продължава.

Важни добавки:

1. До десетия ден болният да пази пълен покой. Да отбягва да говори, може само да шепне.

2. Уринирането да става на леглото в специално шише и с подканване.

3. За голяма нужда се използува подлога, и то така: двама души повдигат болния с подложен чаршаф под кръста и така поставят, а после вадят предпазливо подлогата, за да не раздвижват болния. Клизми не се разрешават.

4. От първия до двадесетия ден при газове и твърдина в стомашната област в ануса се поставя накрайникът на иригатора, който се държи само 2 часа през деня и вечер при лягане пак 2 часа (но в никакъв случай накрайникът не се поставя през нощта).

5. Леглото трябва да бъде поставено така, че главата на болния да бъде към стената, и то да не се опира от никоя страна към стена или мебел, за да може да се обикаля и обслужва отвсякъде. Леглото да бъде без пружина, но с два дюшека.

6. Върху дюшека се постила здраво одеяло и отгоре чаршаф, за да може след осмия ден болният да бъде издърпай с одеялото и чаршафа малко по-високо на възглавници. Смяната на чаршафа на болния да става така: по дължина на леглото отдясно се прокарва на части (като се натиква ) чаршафът откъм краката и най-после под гръдния кош и от другата страна (отляво) леко се издърпва. Така едновременно става и изваждането на нечистия чаршаф. В никакъв случай болният да не се раздвижва при смяна на постелката му. Леглото не бива да бъде близо до врата или прозорец. При това трябва да бъде завит и пазен от простуда и грип, да не се допуска да се тревожи, доколкото това зависи от него.

7. Тоалет на болния (миене, малка и голяма нужда, избърсване и бръснене). Болногледачът с мокра (топличка) кърпа избърсва лицето, устата и ръцете на болния преди и след всяко ядене, а сутрин или вечер избърсва с мокра кърпа и ходилата му. Със сюнгер или меко парче плат лекичко избърсва гръдния кош с камфоров спирт (а през деня с хладка вода), а като пъхне ръката си под гърба на болния, изтрива и него. Не се допуска никакво натискане и придвижване. Към 15-ия ден се избърсва цялото тяло, но само в топла стая.

8. Докато болният не започне сам да сяда в леглото, наместването му (сутрин, обед и вечер) на по-високи възглавници става от двама души с подложеното под чаршафа одеяло. Ставането от леглото трябва да бъде предшествувано поне от 15-дневно сядане на леглото с увиснали крака (краката висят първите дни по 5 минути, после вече до 30 минути). Ставането и прохождането става само в присъствие на лекаря, и то най-рано на втория месец, а понякога и след 3 месеца.

9. Духът на болния има голямо значение за оздравяването. Болният трябва да вярва, че ще оздравее, да не се нервира и вълнува.