Силикоза

[Ани]

Силикоза

Болестта е била известна на старите учени Хипократ, Гален, Авицена. Те описват болестта с поява на задух, кашлица и кървави храчки.

Причини. Силикозата е професионално заболяване, което се причинява от продължително и системно вдишване на прах, който съдържа кварц, или силициев двуокис. Думата силикоза произхожда от латинската дума силициум кремък.

Силикозата се среща сред работници, заети в добиването и преработването на кварц и кварцсъдържащи материали. Най-застрашени са работниците, заети с добиването и преработването на рудите на цветните и скъпоценните метали. Опасност представлява също работата с пясък и пясъчни материали и добиването на въглища, намиращи се в скали с богато съдържание на пясък, т. е. силициев двуокис. Възможност за възникване на силикоза съществува и в керамично-фаянсовото производство.

Прашинките, които съдържат силициев двуокис, проникват през дихателните пътища и достигат до най-тънките разклонения на бронхите. Големите прашинки се задържат по лигавицата на носа, глътката и бронхите и при кашляне се изхвърлят обратно. А най-малките достигат до белия дроб, където се утаяват. Постепенно в белите дробове настъпват изменения, появява се и възпалителна реакция във форма на възелчета с големина най-често колкото главичка на карфица, наречени силикотични възли. По-късно те се увеличават.

Признаци. Заболяването се проявява обикновено бавно и късно: 10-15 години след началото на работата с вредния прах. Болните имат слаба кашлица, отделят малко храчки. По-късно се явява задух, който постепенно се засилва, болните се оплакват от болки в гърдите. Общото състояние се влошава. Могат да настъпят различни усложнения.

Предпазване. То има голямо значение. Състои се в система от мерки, които се прилагат при производствения процес.

Лечение. Народната медицина препоръчва общо засилване на организма:

I. Сутрин, обед и вечер 20 минути преди ядене болният да изпива по 1 ракиена чашка от 50 г настойка от 100 г чист боров катран, който в подходящо стъкло се залива с 1 л преварена вода и без да се разклаща, захлупено кисне 24 часа.

Употреба. Щом се изпие една чашка, на нейно място веднага се долива друга чашка от преварена вода, така че стъклото винаги да е пълно и без да се разклаща катранът. Така се пие в продължение на 20 дни, а след това се прави настойка с нов катран.

II. Десет минути след настойката да се изпива 1 чашка от 75 г отварка от 7 ореха, счукани с черупките и вързани в марличка, с прибавка на една глава стар кромид лук заедно с външните люспи, разрязана на 4 части, и по 1 супена лъжица корени от ружа (алтея) и сладко коренче в 2 л вода се варят 20 минути на тих огън, след това се добавят по 1 супена лъжица босилек, борови връхчета, градински чай, лешникови листа, мечо грозде, тополови листа (от нашата конусообразна топола) и ленено семе и 12 супени лъжици мед и ври още 15 минути. Като изстине, се прецежда през тънка кърпа.

Диета. Вегетарианска, млечно-растителна храна с повече плодове (винаги измити, защото се пръскат с отровни химикали) и зеленчуци или пък обикновена храна без свинско, говеждо, овнешко и консервирани меса и риби. Люто, алкохол и тютюн не! На обяд заедно с друга храна (винаги придружена от любимата салата с малко винен оцет или лимон и зехтин по вкус) болният може да изяжда и по 100-150 г младо месо: агнешко, телешко, пилешко или прясна риба (речна или океанска). На вечеря безмесна храна: кисело мляко с 12 супени лъжици сурова настъргана целина, зеленчукови и тестени ястия и компоти, като по-често да се предпочита компот, приготвен от 500 г мляко с 10-15 сухи смокини и 3 супени лъжици захар, сварени за ядене. Този компот дава спокоен сън и предпазва от кашлица и пристъпи. След закуска, обяд и вечеря като десерт болният да поглъща с малко вода и по 1 топче колкото царевично зърно от следната смес: 30 г чист бял тамян и 30 г чиста бяла дъвка (сакъз), на ситно счукани и размесени като тесто с 1 чаена лъжичка захаросан пчелен мед. Топчето да се поставя по-далеч от зъбите, за да не се повредят.

Вместо вода, ако дадените отварки са недостатъчни, да се пие отварка от агримония, бяла ружа (цвят), градинска ягода (листа) и кори от ябълка по 50 г от всяка. От тази смес 2 пълни супени лъжици в 0,5 л вода се варят 10 минути и като изстине, се прецежда.

III. Два часа след ядене болният да взема по 1 супена лъжица от следната смес: 200 г лимонов сок, 200 г чист маслинен зехтин, 1 г камфор на кристали (настрана разтворен с няколко капки аптекарски спирт или ракия, защото иначе остава неразтворен) и по 12 г обикновена валерианова тинктура (чиста) и тинктура от глогов цвят.

IV. Десет минути след тази смес да изпива пак по 1 чашка от 75-100 г отварка от лилов цвят, мечо грозде, пача трева, полски хвощ и троскот (корени) по 50 г. От тази смес 3 супени лъжици с прибавка на 15 шипки, разрязани на две, и 1 супена лъжица ленено семе (предварително леко запечено) в 700 г вода се варят 10 минути. Като изстине, се прецежда.

V. Вечер преди лягане при запек, даже еднодневен, се прави клизма с 0,5 л топла вода, последвана една вечер от парна баня на главата с чай от лайка, засилен с 1 супена лъжица чист пчелен мед, с продължителност около 10 минути и сухо изтриване на лицето и гърдите. Спи се с топла (37°С) „жилетка“, ушита от тънко хасе на 4 джоба (и то от ключиците надолу) на тегели, широки 1 см, напълнени със смес от готварска сол и сяра на прах в пропорция на 3 супени лъжици готварска сол 1 супена лъжица сяра на прах. Отгоре се облича фланелка. Втората вечер се облича „жилетка“ от същото хасе с 4 джоба, напълнени с приятно гореща лапа от печен кромид лук, обелен, нарязан, полуизстискан и засилен за всеки джоб с по 10 сини сливи, смачкани без костилките, и малко царевично брашно за отнемане на излишната влага на лапата. Едновременно и в двата случая се поставя коремен компрес от 4 хасени парчета, натопени в топла отварка от бял равнец (4 супени лъжици листа и цвят в 1 л вода се варят 5 минути), или пък торбичка, ушита на три джоба, напълнена с топла лапа от прясно зеле, на ситно нарязано, с прибавка на 2 китки магданоз със 100 г мляко ври да стане гъста лапа. Отгоре се покрива с вестник и вълнен пояс. На главата се слага „шапка“ от същото хасе (която да покрива челото и тила), напълнена с пресен селски хлебен квасец, гъсто замесен отпреди 4 часа и засилен с 5-10 супени лъжици диви кестени, настъргани с кората, а отгоре вестник и вълнена шапка. Държат се цяла нощ.

Забележка. Ако болният страда и от синузит с кихавица, тогава във всяка ноздра да се капват по 12 капки бадемово масло, а на носа му да се залепи питка от същия квасец с парченце вестник отгоре и така да спи.

VI. Сутрин. Изтриване на гръдния кош (отпред и отзад) със суха кърпа. В хладно време през целия ден болният да носи друга „жилетка“ от хасе, подплатена от вътрешната страна с 4 парчета мушама от хаваджива (25 на 25 см). При свалянето е преди вечеря гръдният кош да се изтрие с памуче, натопено с камфоров спирт, а преди лягането отново се облича „жилетка“ със сол и сяра, с която се спи.

Забележка. През летните горещини вместо „жилетката“ с мушамите от хаваджива болният да облича на голо друга „жилетка“, ушита от разтегателна хартия.

Важни добавки:

1. При кръвоизлив болният веднага да легне в кревата, като пази пълно спокойствие и мълчание, и да изпие 1 белтък от прясно кокоше яйце, разбит с 1 чаена лъжичка пепел от изгоряна вълна (може и непрана) и 5 зърна бяла дъвка (сакъз), счукали на ситно. Ако един белтък е недостатъчен, това може да се повтори преди обяд и вечеря.

2. Солта със сярата може да се сменят на две седмици, а мушамите от хаваджива се използуват 15 дни от едната и 15 дни от другата страна и се заменят с нови.

3. Болният да следи краката му винаги да са сухи и топли. За целта в студено време всяка сутрин табаните на чорапите му да се поръсват с малко прясно смлян синап, а вечер на стъпалата му да се поставя топла грейка.