Прилив на кръв в белия дроб (конжестия и едем)

[Ани]

Прилив на кръв в белия дроб

(конжестия и едем)

Причини. Когато в белия дроб отиде много кръв, става прилив в дроба. Това се среща наследствено по рождение и при извънмерно възбуждане на нервната система особено в половата зрелост. Има два вида прилив действителен и страдателен.

Действителният прилив става по-често от 20 до 40-годишна възраст и понякога се свършва с храчене на кръв. Той възниква от много причини, а именно от душевно вълнение, от минутно изменение на температурата (вдишване на много студен или много горещ въздух, например в баните, машинните отделения и другаде), от злоупотребата със спиртни напитки, пикантна храна, от поемане на въздух пълен с дразнещи прахове, изкачване на високи планини, при туберкулоза, спиране на друго кръвотечение, което е дохождало периодично, и най-сетне, когато единият дроб е болен, а другият се претоварва, като извършва работата и на болния.

Страдателният прилив става в дроба, когато болният е принуден да лежи дълго време по гръб, което се случва при хроничните болести. Като постои набраната в дроба кръв, от нея се прецежда водната е част и образува воден оток.

Признаци. Когато приливът дойде изведнъж и при това е общ, може да умори човека чрез спиране на сърцето. Ако пък дойде полека, може и да не се познае, че съществува. Обикновено при прилива се усеща топлина и натиск в гърдите и затруднение при дишането. Това се случва повече след игра или танцуване, или след употреба на спиртни напитки. При това възниква суха кашлица, но понякога се появяват бели протегливи храчки, рядко прошарени с кръв, треска, или пък въобще не се появява или бива слаба. Приливът на кръв в белия дроб почти винаги е в долната и задна негова част.

Предсказание. Сериозно.

Предпазване. Пълнокръвните хора, особено жените, които страдат от нередовна менструация, не бива да преяждат, а да се хранят в определени часове и редовно да ходят по нужда.

Лечение. И в двата случая общо засилване на организма. За целта:

а) При действителния прилив болният всякога трябва да легне в легло, да си разхлаби яката и дрехите. Ако натискът в гърдите е силен, да се направи веднага една хладка клизма (32°С), а след нея или гореща баня на краката (40-45°С), или да му се сложи на гърдите синап със сол и оцет (вж. том I, „Синапизми“), или масажи на ръцете и краката във вид на размачкване и натискане, или пък вендузи (ако болният е пълнокръвен, вендузите да бъдат кървави), последвани от коремния компрес, натопен във вода 25°С, съчетан с „мокри чорапи“, натопени в хладна вода (20°С). Дневните компреси да се сменят на всеки 23 часа, а вечерните да се държат или докато досадят на болния, или до сутринта.

При запек винаги хладка клизма (32°С).

б) При страдателния прилив да се лекува основната болест. Ако ли пък е съпроводен със силни сърдечни болки, да се приложи лечението, дадено за нервно сърцебиене.

И в двата случая се препоръчва чист въздух.

Вътрешно. За изваждане на храчките добре е да се вземе от някоя аптека сироп от ипека 20 грама и сироп от алтея (ружа) 50 грама, от които болният да пие на 2 часа по лъжица, или пък да употреби някоя от отварките, дадени за суха кашлица (вж. „Кашлица“).

Диета. Лека природосъобразна (млечно-растителна) храна с повече плодове и пълно въздържане от всякакво питие, което възбужда сърцето, като ракия, вино, кафе и други.

Самовнушение. С общата формула: „Всеки ден във всяко отношение все по-добре и по-добре ми става.“

При лечението да се имат предвид и общите упътвания за болестите на дихателните органи.