Плеврит. Сух плеврит

[Ани]

Плеврит

Плевритът е възпаление на плеврата, т. е. на ония гладки и лъскави ципи, които обвиват белите дробове отвън и гръдния кош отвътре. В нормално състояние между гръдния кош и белия дроб има само малко течност, която е необходима за триенето, което става при дишането. При възпаление на ципите имаме т. нар. болест плеврит.

Различаваме четири вида плеврит сух, воден, гноен и кървав. При мъжете плевритът се среща по-често, отколкото у жените, и при това преимуществено между 20 и 55 години.

Сух плеврит

Причини. Сухият плеврит може да бъде начален стадий на водния плеврит. Често пъти той придружава други заболявания, особено на белия дроб пневмония, белодробен инфаркт, туберкулоза, счупване на ребрата, но нерядко се развива и като самостоятелно заболяване при простуда или като първична проява на ревматизъм.

Признаци. Болният се чувствува в продължение на дни отпаднал и без апетит. Появяват се болки или бодежи в страните, които се засилват при дълбоко дишане и кашлица. Дишането е затруднено, при болезнената кашлица се отделят оскъдни храчки. Температурата се покачва и може да достигне 38,5 - 39°С, но обикновено е по-ниска 37,2 - 37,5°С.

Усложнения. При неправилно или ненавременно лечение може да се образува надебеляване или срастване на плеврата.

Предсказание. Зависи от основното заболяване.

Предпазване. Обикновено заболяват от сух плеврит хора, чиито защитни сили са намалени. Преумората, спиртните напитки, недохранването, разваленият въздух, заседналият живот и т. н. предразполагат към всякакво заболяване, в това число и към плеврит. Простудата също предразполага към това заболяване. Предразположените трябва редовно да практикуват дълбоките дишания и да не носят тънки дрехи, да не се излагат на течение, да не лягат по земята, особено когато са изпотени или изморени, защото така най-лесно се простива.

Лечение. Провежда се от лекар-специалист. Народната медицина препоръчва общо засилване на организма. Преди всичко е нужно да се лежи на легло, и то на болната страна, при което болките и бодежите отслабват. Необходим е чист въздух ако времето позволява, прозорецът да е отворен, а на краката да се постави топло шише. Освен това:

I. Сутрин, обед и вечер 20 минути преди ядене болният да взема по 1 ракиена чашка настойка от 300 г червен кромид лук, нарязан на ситно, с прибавка на 600 г чисто червено вино и 200 г чист пчелен мед (предварително врял във водна баня 10 минути, за да не дразни кашлицата). Стои до топла печка или на слънце 3 дни.

При силна кашлица вместо тази настойка добре е болният да взема по 1 чаена лъжичка от следната смес: исиот 10 г, карамфил 25 г, канела 20 г, индийско орехче 25 г всички стрити на прах и разбъркани с 250 г чист пчелен мед, предварително врял във водна баня 10 минути. Или пък по 1 чаена лъжичка смес от чист пчелен мед 1 кг, предварително врял във водна баня 10 минути, ленено брашно 100 г, исиот на прах 20 г и анасон (семе, стрито на прах) 20 г.

II. Десет минути след едно от тези средства болният да изпива 1 чашка от 100 г отварка от босилек (листа и цвят): 2 супени лъжици от него се запарват с 0,5 л вряща вода, добавя се 1 супена лъжица чист пчелен мед и заедно се вари още 10 минути, като изстине, се прецежда. Или пък отварка от алтея (корени) и ленено семе по 1 супена лъжица, анасон (семе) 1 чаена лъжичка и прясно счукан синап 1/2 чаена лъжичка с прибавка и на 12 супени лъжици чист пчелен мед в 1 л вода на тих огън се вари 10 минути и веднага се прецежда.

Диета. Както дадената за пневмония със следната добавка: на първа закуска (дори и на вечеря) полезно за болни със силна кашлица е да изяждат една порция от трахана, приготвена от кисел хлебен квас, чието тесто да е твърдо като за баница. При месенето в него се прибавят и следните продукти: на 1 кг брашно по 1 чаена лъжичка чер пипер и 1 индийско орехче, стрито на прах, 1 чаена лъжичка карамфил на зърна, 1 чаена лъжичка исиот и 1 чаена лъжичка анасон, също стрит на прах. Яде се топла, сварена с малко сирене.

Вместо вода, ако дадените отварки са недостатъчни, болният да пие „овесено мляко“ 4 супени лъжици очистен овес врят в 1 л вода, докато се развари напълно овесът, и след като изстине, се прецежда чрез изстискване. Пие се подсладено с мед (предварително врял във водна баня 10 минути) 23 месеца подред. Или сок от моркови и ябълки поравно.

III. Два часа след ядене при висока температура да взема 1 прах от 2 г от следната смес: 6 г индийско орехче (мускатно), 6 г нишадър и 6 г лимонтозу (винена киселина), стрити на прах. Прави се смес и се разделя на 9 праха по 2 г всеки. Или пък по 1 чаена лъжичка от следната смес: 250 г чист пчелен мед (предварително врял във водна баня 10 минути), 1 изравнена супена лъжица ленено семе, 1 изравнена лъжичка нишадър на прах и 1/2 чаена лъжичка лимонтозу, счукали на ситно.

IV. Едновременно с праха да взема или 1 чашка от 75 г отварка от обелени ябълки, 3 супени лъжици къпини (листа) и 3 супени лъжици листа от горска ягода в 1 л вода на тих огън врят 5 минути; като изстине, се прецежда. Или пък 1 чашка от 50-75 г отварка от синя тинтява (цялата билка) 100 г, бял равнец (цвят), червен кантарион (цвят и листа) и мента по 50 г, и цикория (корени) 50 г. От тази смес 2 супени лъжици се запарват с 600 г вряща вода и на тих огън се вари 20 минути. Като изстине, се прецежда.

V. Вечер преди лягане 12 вечери подред се прави топла клизма с 1 л чай от лайка (3 супени лъжици цвят от лайка се запарват с 1 л вряща вода, кисне захлупено 20 минути и се прецежда). След това при запек клизма с 0,5 л от същия чай. След клизмата се прави парен компрес на болната страна (от гръбнака до гръдната кост включително) с торбичка от тънко хасе, ушита на тегели, широки 1 см, напълнена с търпимо гореща сол, с продължителност около 30 минути. След това се налага същата страна с кърпа от американ, намазана с топъл чист пчелен мед, поръсен с нишадър на прах, или пък с торбичка от тънко хасе, напълнена с пресен селски хлебен квас (36°С), забъркан отпреди 4 часа и засилен преди поставянето му с 57 супени лъжици диви кестени, настъргани с кората (а при липса на кестени с толкова супени лъжици листа от магданоз, попарени с вряща вода, изстискани и нарязани на ситно), с прибавка и на 1/2 чаена лъжичка нишадър на прах, или пък с топла лапа от 1-2 супени лъжици прясно смлян синап, 12 супени лъжици готварска сол, 6 супени лъжици царевично брашно и топъл оцет, колкото поеме, за да стане гъста каша. При това е необходимо торбичката от вътрешната страна леко да се намазва с малко мед. Едновременно се прави и компрес на корема от 4 хасени парчета, натопени в хладка вода и оцет наполовина, а на тила торбичка с хладък селски хлебен квас, засилен с 1-2 супени лъжици диви кестени, настъргани с кората. Държат се цяла нощ.

Забележки:

1. При липса на квасец и синап на гърдите да се постави торбичка с топла сол, като отгоре върху торбичката се слагат вестник и вълнен пояс и се държи до сутринта.

2. При тежко главоболие на главата да се сложи цяла „шапка“, напълнена със сурови картофи, настъргани на ренде за дюли и в един съд, полети с 50 г оцет киснат 1/2 час и след това се изцеждат; или пък с пресен селски хлебен квас, засилен със 7-9 супени лъжици диви кестени, настъргани с кората, или пък с толкова супени лъжици пресни корени от полски бъзак, на ситно нарязани и счукани в дървен хаван на кашица държат се до сутринта или докато досадят на болния.

VI. Сутрин още с отварянето на очите се прави самовнушение с формулата: „Всеки ден във всяко отношение все по-добре и по-добре ми става и в най-скоро време ще оздравея.“ Казва се бързо, шепнешком и волево 20 пъти. Следват фрикции на подмишниците, корема и половите органи с хладка вода, а след изтриването в тежки случаи се прилагат същите процедури, дадени за вечерта. В леки случаи да се носи на голо върху целия гръден кош „жилетка“, направена от разтегателна хартия или от вестник, надупчен с игла, или пък мушама от хаваджива (вж. том I, „Домашна аптека“).

Неделя. При нужда лечението продължава или пък следва почивка пият се само билките и се пази диетата.

Важни добавки:

1. Против бодежи добре е на болното място да се поставят или вендузи (15-20), или пък синапови лапи със сол и оцет (вж. том I, „Синапизми“).

2. Полезно е болният да дъвче изрезки от ябълки, а също и яйца с лимон (вж. „Туберкулоза“).

Самовнушение. С общата формула: „Всеки ден във всяко отношение все по-добре ми става.“

При лечението да се имат предвид общите упътвания за болестите на дихателните органи.

След оздравяването болните да водят редовен живот, редовно да практикуват дълбоките дишания, да се пазят от простуда и преумора, да се обличат и хранят добре. Внимателно да се закаляват (вж. том I), а зимно време слабите да носят и кожухче без ръкави.