Воден плеврит

[Ани]

Воден плеврит

Причини. Най-честата причина за водния плеврит е туберкулозата плевритът е начална проява на тази болест. Рядко причината може да бъде друга ревматизъм, сифилис и т. н.

Признаци. Обикновено след простуда настъпва отпадналост, загуба на апетит, бодежи в гърдите със суха кашлица. Температурата се повишава. Постепенно дишането се затруднява, явява се задух, който се усилва с увеличаването на количеството на течността.

Усложнения. При неправилно и ненавременно лечение могат да се образуват сраствания, които пречат на дишането. Освен това туберкулозният процес може да се разпространи върху обвивката на сърцето или на червата.

Предсказание. Сериозно.

Предпазване. Същото, както при сухия плеврит.

Лечение. Провежда се в специализирано болнично заведение. Народната медицина прилага следното лечение:

I. Сутрин, обед и вечер 20 минути преди ядене болният да взема по 1 стафида с поставено в нея 1 зърно (колкото лещено) алое (саръ-сабур) (на деца не се дава).

II. Десет минути след това да изпива 1 винена чашка от 50-75 г отварка от троскот (корени) и черупки от орех: 1 средно голяма тенджера се напълва до половината с черупки, а останалата половина с троскот и се залива с вода да ври на тих огън 30 минути. Оставя се да изстине и се прецежда. Получената отварка се претегля и на всеки литър се прибавя по 1 г нишадър (набавя се от аптеката).

Или 1 чашка от 50-75 г отварка от богородичен косъм: 2 супени лъжици листа и цвят се запарват с 0,5 л вряла вода и на тих огън се варят още 5 минути; като изстине, се прецежда.

Забележка. Отварките се пият подсладени с чист пчелен мед, предварително врял във водна баня 10 минути.

Диета. Вегетарианска, млечно-растителна храна, слабо солена и подкиселена с лимон или чист винен оцет. Люто, алкохол и тютюн не! Преди обяд и вечеря болният да изяжда по 12 глави печен кромид лук със захар (пече се като ябълки със захар и се яде без хляб) или пък по 1 чинийка салата от пресен или стар червен кромид лук с листа от магданоз по равни части, с малко винен оцет и маслинен зехтин по вкус. След ядене да изяжда 1 чаена лъжичка бъзов или шипков мармалад, разбъркан с 1/2 чаена лъжичка прах от яйчени черупки, а след това да изпива 2-3 чаени лъжички пресен селски хлебен квас, забъркан отпреди 4 часа и засилен с 1 чаена лъжичка шипково брашно, малко плодов сок или вода и мед или захар да стане гъсто и сладко като боза.

Вместо вода, ако дадените отварки са недостатъчни, болният да пие или отварка от див лешник (кора): 5 супени лъжици от кората му в 1 л вода се варят 20 минути на тих огън, като изстине, се прецежда; или пък отварка от троскот (корени) и полски хвощ по 1 супена лъжица, червена хвойна 25 зърна и шипки 30 зърна в 600 г хладка вода врят 20 минути на тих огън и веднага се прецеждат.

III. Два часа след ядене за засилване на сърцето да взема 1 супена лъжица (за деца по 1 чаена лъжичка) смес от 200 г лимонов сок, 200 г чист маслинен зехтин, 12 г тинктура от глогов цвят, 12 г тинктура от валериана (чиста), 1 г камфор на прах (разтворен настрана с няколко капки ракия) и 10 г олио от мента.

При висока температура да взема по 1 прах от 2 г смес от индийско орехче, стрито на прах, нишадър на прах и винена киселина (лимонтозу) по равни части (на деца се дава по 0,5 г).

IV. Десет минути след тази смес да изпива 1 чашка от 50-75 г (за деца наполовина) отварка от ечемик 6 супени лъжици, коса от царевица, черешови дръжки и троскот (пялата билка с корена) по 2 супени лъжици. В 2 л вода се вари 20 минути и веднага се прецежда.

V. Преди лягане две-три вечери подред се прави топла клизма с 1 л чай от лайка (3 супени лъжици цвят се запарват с 1 л вряща вода, кисне захлупено 30 минути и се прецежда). След това при запек клизма с 1/2 л от същия чай. Вместо клизмите може 2-3 пъти в седмицата да се прибягва, и то сутрин, до английска сол тя има свойството не само да изчиства червата, но и да обезводнява организма от излишната вода в него. След това лечението може да се проведе успешно по следните два начина:

Първи начин. Засегнатата гръдна половина (на дължина от лъжичката до гръбнака и на широчина от долната страна на гръдния кош до под цицката) се измива с камфоров спирт и като изсъхне, се залепва т. нар. мушама за воден плеврит. За приготовлението е се вземат 3 г камфор на прах, 3 г алое (саръ-сабур), 15 г домашен сапун, настърган на ренде, 1/3 част от цяло яйце (белтък и жълтък), 15 г чист маслинен зехтин, 15 г ракия. От всички продукти се прави средно гъста смес с прибавка и на 1 супена лъжица бяло брашно. Тази смес се намазва на слой, дебел около 1 милиметър (не повече, за да се залепи добре), върху жилава бакалска хартия, отговаряща на големината на болното място, предварително надупчена с игла, за да диша по-свободно кожата. Мушамата се държи 24 часа, сваля се, почива се 23 часа и болното място отново се изтрива с камфоров спирт, след което се залепва втора мушама, която стои пак 24 часа, сваля се, изтрива се болното място с камфоров спирт и по същия начин се залепва трета мушама. Обикновено няма нужда от поставяне на четвърта или пета мушама. От поставянето на тази мушама се получава силно изпотяване, което е отлична лечебна криза.

Втори начин. Прави се или опушване с ориз на гръдния кош (вж. том I), или пък се правят парни компреси на гръдния кош откъм болната страна отпред и отзад с торбички, ушити на тегели от по 2 см широки, напълнени с търпимо гореща сол, с продължителност около 20-30 минути, последвани след препотяването и в двата случая от налагане на болната страна от гръбнака до гръдната кост с торбичка, напълнена с топъл пресен селски хлебен квас (забъркан отпреди 4 часа и засилен с 1/2 чаена лъжичка нишадър на прах) и леко намазана откъм страната на тялото с малко мед. Едновременно се прави коремен компрес от 4 хасени парчета, натопени в топла отварка от овесена слама и трина (5 супени лъжици овесена слама в 1 л вода врят 10 минути и след това в същата отварка се слагат още 5 супени лъжици трина и врят още 5 минути; като изстине, се прецежда). На главата се слага цяла „шапка“ от тензух, напълнена с пресен селски хлебен квасец, засилен със 7-9 супени лъжици диви кестени, настъргани с кората, или пък с толкова супени лъжици пресни, млади корени от полски бъзак, на ситно счукани, а отгоре вълнена шапка. Държат се до сутринта.

VI. Сутрин. Още с отварянето на очите по-възрастните от 15 години да си правят самовнушение с формулата: „Всеки ден във всяко отношение все по-добре и по-добре ми става и в най-скоро време ще оздравея“, последвано от фрикция с хладка вода на подмишниците, гръдния кош, корема и половите органи, а след обличането и от 10-20 дълбоки вдишвания през носа с бавни издишвания през устата.

През деня на болната страна да се държи торбичка, ушита на хоризонтални тегели от по 1 см широки, напълнени с приятно гореща сол.

Неделя, ако няма кризи, почивка от всичко. Пият се само билките, спазва се диета и се носи торбичка с приятно гореща сол (на болното място). Ако има кризи, лечението продължава.

VII. Лятно време преди обяд от 10 до 12 часа добре е болният да прави слънчева баня на гръдния кош със зелени листа от репей, слънчоглед или тиква с продължителност 12 часа, като предпазва главата си от слънцето със зелен лист, бяла кърпа или чадър.

Или пък слънчево-пясъчна баня (зарит до шията с горещ пясък) с глава, покрита с чадър или зелени листа, за да не слънчаса, а на сърцето студен компрес от четири парчета. Следва изтриване на тялото до сухо и подир това поливане с хладка слънчева вода. Гръдният кош (отпред и отзад) се налага със зелени листа от полски бъзак, намазани с мед и поръсени с нишадър държат се 8 часа.

Важна добавка. Болните трябва да поемат обилна природосъобразна (здравословна) храна, за да заякнат. А такава са всички зеленчуци и плодове (пресни и сушени), яйцата, хлябът, картофите, зелето, орехите, медът и други. Млякото е отлична храна и трябва да се пие по 1 литър на ден. Никакви спиртни напитки и тютюн. Умерена физическа работа и чист въздух.

Самовнушение. С общата формула: „Всеки ден във всяко отношение все по-добре ми става.“

При лечението да се имат предвид общите упътвания за болестите на дихателните органи.

След оздравяването болните да водят редовен живот, редовно да практикуват дълбоките дишания, да се пазят от простуда и преумора, да се обличат и хранят добре. Внимателно да се закаляват (вж. том I), а зимно време слабите да носят и кожухче без ръкави.