Хигиена на сърдечноболните

[Ани]

Хигиена на сърдечноболните

Преди всичко не трябва да се пуши и да се пият спиртни питиета, защото те са силни и непосредствени сърдечни отрови. Необходими са достатъчно движения и телесни упражнения. Преумората и пресилването са вредни, както и тревогите и нервните сътресения. Важно е краката и ръцете винаги да са топли. Студените крайници затрудняват движението на кръвта. Масажите, честите бани и фрикциите имат голямо приложение. Препоръчва се предимно растителна и млечна храна. Спортуването трябва да бъде умерено, съобразено с индивидуалното състояние.

Заболелите и застрашените от заболяване трябва да водят редовен живот по отношение на хранене, жилище, облекло, физическа работа, гимнастика. Да не пресилват сърцето, нито пък да го оставят в бездействие.

Климат. Най-подходящ за сърдечноболния е умереният и сух климат. Студеният и влажен климат улеснява заболяването от бронхит и ревматизъм. Ветровити, влажни и по-високи от 400-600 м над морското равнище места трябва да се избягват.

Жилище и облекло. Удобното хигиенично жилище има голямо значение за сърдечноболните. То трябва да бъде изложено на слънце и чист въздух. Жилището не трябва да има високи стълби, нито да бъде построено на високо място, та при влизането и излизането от него да се създава преумора. Дрехите на сърдечноболните трябва да бъдат удобни за носене. Дебелите, много топлите дрехи запотяват лесно и излагат на простуда. Да не се носят тесни яки и високи обувки.

Упражнения. Упражненията са средство, с което можем да се борим против сърдечните заболявания.

Пресилените телесни движения, упражнения, гимнастика и разходка са вредни, както е вредно и бездействието. Предразположените към сърдечни заболявания трябва да правят редовно физически упражнения сутрин, обед и вечер за 35 минути, последвани от дълбоко дишане. Упражненията не трябва да причиняват преумора. Кои упражнения да се предпочитат, зависи от състоянието на болния.

Спорт. Почти всички спортни упражнения могат да бъдат полезни за сърдечноболните, ако се правят умерено, съответно според силите на болния, ала превишават ли се, те стават опасни. Игрите на открито, спортът, тичането, играта на топка могат да се позволят на сърдечноболните пак според запазените им сили. Язденето на кон се позволява, но при условие да не се язди дълго време и да не се правят скокове.

Разходка и почивка. Разходката е най-добрата гимнастика за сърцето, само че трябва да се пригоди според силите на болния. В него вземат участие всички мускули. Умората ще покаже продължителността е, а задухът ще покаже бързината . Прекалена е разходката, когато пулсът се учестява и на другия ден болният има сърцебиене, мъка, безсъние. Сърдечноболният трябва да прави разходки до първите признаци на умора. Ако сърцето е слабо и при малко движение се появява задух, не трябва да се прави разходка, а пълна почивка. При малка подвижност на човека сърцето губи от своите сили отпуска се и състоянието на болния се влошава. Продължителната и абсолютна почивка води към понижаване на апетита, безсъние и падане на жизнения тонус.

Храна. Най-добрата храна за сърцето е захарта, а най-естествената захарна храна е медът, който може да се употребява в големи количества без смущение. Естествена захар можем да внесем в организма си освен с мед още със стафиди и смокини. Големи количества захар има и в гроздето. Гроздолечението има много добри резултати при сърдечните болести и атеросклерозата. Това не се дължи само на регулирането на червата, но и на захарта и на другите вещества, които подбуждат сърдечната дейност, главно минералните соли. Те са незаменими за сърцето. На сърдечноболните се препоръчва да се хранят по малко, но често 5 пъти дневно. Богатите на белтъчини храни, като месо, сирене и други, трябва да се ядат предимно на обяд, а захарните и нишестено-брашнените повече вечер. Добре е да се ядат вечер достатъчно мед, стафиди, смокини, а също и ориз, грис, пюре от картофи, запържени картофи, малко хляб. Хубаво е веднага преди спане да се вземе мед, също и при събуждане през нощта във вид на медена лимонада. Тя се приготвя от 2-3 чаени лъжички мед и сока на 1 лимон в чаша вода. Ако се прибави суров жълтък, хранителната е стойност се увеличава значително.

Много е важно сърдечноболните да не остават дълго време без храна, защото сърцето при гладуване отслабва. Едно от средствата за борба със сърдечните болести е загубата на излишната тлъстина. Затова за предпазване от сърдечни болести трябва да се употребяват слабо солена вегетарианска храна с повече прясно изстискани плодови сокове, както и добре узрели пресни плодове. За да се избегне подуването на корема от газове, храната трябва да е много добре стрита или надробена. При това да се предпочита и киселото мляко с малко чесън (в началото по 1 скилидка, като постепенно се увеличава, докато се стигне до половин глава). Също много полезен е и червеният лук, особено във вид на салата със суров магданоз и стърган морков по равни части. Сърдечно-болните по възможност да избягват месото, яйцата, консервите, спиртните питиета, кафето, чая и тютюна.

Сърдечноболните не бива да преяждат и препиват. Прехранването и телесната мудност скоро довеждат до затлъстяване, а преливането отслабва сърцето, защото течностите, които поглъщаме в по-голямо количество, обременяват сърцето.

Душевно и полово равновесие. За сърдечноболните е много важно душевното равновесие. Болните сами трябва да се владеят и да избягват всякакъв вид душевни и телесни възбуждания, защото постоянните безпокойства повреждат сърцето. Същото се отнася и до телесните възбуждания. Това важи особено за половите отношения. Околните на болния трябва да се стараят да отстраняват всякакви вълнения. В много случаи добре е болният да променя средата или мястото, където живее.

Избор на професия. Това е от голямо значение за здравето на сърдечноболния човек. Професии с вдигане на тежести, чукане, копане въобще тежка физическа работа не се препоръчват. Сърдечноболните трябва да избират професии без физическо натоварване.

Женитба и бременност. Те трябва да са съобразени конкретно със състоянието на жената. При тежко увреждане на сърцето не се препоръчват бременност и раждане.

Бременната сърдечноболна трябва да се движи умерено на чист въздух. Да се храни повече със зеленчуци и плодове.

Мъжете могат да се женят, но трябва също да избягват тежката физическа работа.

Социалнополитически фактори, които увеличават сърдечните болести. Особено опасна за кръвта и сърцето на европееца е атмосферата на ненавист, с която е напоена цяла Европа. В много държави омразата към другите държави, народи или раси е превърната вече в догма, в символ на вярата. Омразата, продиктувана от национални, расови, религиозни, политически и социални мотиви, е алфата и омегата в живота на стотици милиони хора. Пред вратите на училищата и на всички обществени сгради трябва да се поставят мъдрите думи на Софокъл: „Аз живея, не за да мразя заедно с другите, а да обичам заедно с тях.“

Как да се лекуват сърдечноболните? То трябва да бъде хигиенно-диетично, защото в много случаи с добър режим се постига голямо подобрение или оздравяване. За тежко болните се препоръчва да лежат в легло, като горната част на тялото им бъде издигната на по-висока възглавница.

При премаляване, слабо ускорен пулс, пребледняване на лицето, изстиване на краката, бледност, посиняване на устните и безсъние до идването на лекаря болните да се поставят хоризонтално. Да им се дадат валерианови капки и да се напръска лицето им със студена вода. Имат ли обаче задух, тогава по-добре е да бъдат в седнало положение. Хора с напреднали сърдечни увреждания не трябва да се вълнуват и тревожат.

Против сърцебиене се дават чисти валерианови капки. Слагат се и студени компреси на сърдечната област.

Водолечението също помага. За тази цел се употребяват измивания и фрикции с хладка вода (солена или оцетова вода), разни компреси, бани на ръцете и краката.

Студените душове и бани, както и къпането в реките трябва да се избягват от сърдечноболните, понеже са придружени със студени тръпки, задух и свиване на кръвоносните съдове. Вредни са и горещите бани (39-40°С и повече). Баните с четка са особено препоръчителни. Парните бани също са полезни, особено на ръцете и краката. Те се правят само до леко изпотяване (5-10 минути).

Минералните бани и курорти за сърдечноболните не трябва да се намират по-високо от 500 метра над морското равнище. Те трябва да са запазени от ветрове, да имат мек климат, да няма рязка промяна на температурата, въздухът да не е нито много сух, нито влажен. Водата трябва да е слабо минерална с температура около 37°С, да действува пикочогонно. Минерални бани могат да се правят само след препоръка от лекаря.

Дълбоко дишане. Извънредно благоприятно и засилващо действува на сърцето правилното и дълбоко дишане, особено издишването. То влияе укрепващо, регулиращо и засилва сърцето. Неправилното кръвообращение, различното спиране на сърцето в сърдечноболните най-добре се възобновява чрез правилно и дълбоко дишане, като през това време останалите части (органи) на тялото почиват (подробности вж. в том I, „Дишане и чист въздух“). Болните, които имат по-запазено сърце, сутрин, обед и вечер да правят по 10-15 дълбоки дишания, а болните с по-увредено сърце, на които лесно им притъмнява, да правят само 2 до 5, и то легнали.

Въздушните бани при температура не по-ниска от 25°С и с продължителност 10-30 минути, особено в комбинация с останалите природолечебни средства, са много полезни при лечението на сърдечните болести. Въздушната баня калява, засилва и пази сърцето и успокоява сърдечните нерви.

Препоръчваната гимнастика във време на въздушната баня тук е забранена. Само леки движения се позволяват. Лягане, ставане, сядане, дълбоко дишане и съвсем леки гимнастически движения на ръцете и краката са достатъчни. Продължителността на въз-душната баня при сърдечноболните не бива да е повече от 10-30 минути. Разбира се, температурата на въздуха и състоянието на болния позволяват на лекаря да даде по-точни норми.

Слънчевите бани без зелени листа не се препоръчват, защото болните след тях са неспокойни.

Гимнастика и масажи. Болните с леки увреждания или със затлъстяло сърце могат да правят гимнастика и масажи. Те укрепват сърцето.

Добре действуват масажите и при невроза на сърцето. Но те трябва да се правят от опитни хора по следния начин: сърцето се масажира отвън с леко потупване до степен да е приятно на болния. Започва се от долу на горе (от зърното на гърдата към рамото). Продължителност от 1 до 3 минути.

След оздравяването болният трябва да се пази от грип и други простудни заболявания. Ако ги получи, да лежи 3 дена, за да не си върне болестта. Да се пази и от преумора, защото и тя връща болестта.