Възпаление на сърдечния мускул (миокардит)

[Ани]

Възпаление на сърдечния мускул (миокардит)

Миокардитът е възпаление на сърдечния мускул, което може да бъде остро и хронично.

Причини. Острият миокардит се среща най-често при заразните болести (грип, скарлатина, дифтерия, червен вятър, коремен тиф и други), остър ставен ревматизъм, пневмония, ангина, а също и при отравяне от олово, алкохол и тютюн, при малокръвие, общо изтощение, липса на витамини и други.

Хроничен миокардит може да настъпи след неизлекуван остър миокардит, при хроничен алкохолизъм, нередовен живот, обилно пушене, продължителна тежка физическа работа, силни душевни напрежения и възбуда, сифилис. Среща се повече у мъжете, и то към 40-годишна възраст и нагоре.

Признаци. Острият миокардит протича различно в зависимост от степента на увреждане. Болните се оплакват от болки или тежест в областта на сърцето, имат сърцебиене, задух, особено при движение (сядане, ставане). Пулсът е непостоянен: той е учестен или забавен, неправилен, понякога сърцето „прескача“. Ако болестта е по-напреднала, болният е отпаднал, блед, кожата на лицето, както и слизестите ципи са синкави. Често температурата е повишена. Може да се появят отоци по краката.

При хроничния миокардит болните лесно се запъхтяват, особено при движения и напрежения, имат задух, натиск в сърдечната област (подобен на железен обръч), който може да бъде продължителен или на пристъпи. Често болният се чувствува слаб, изморен, продължително време има изтощен вид, бледо или жълтеникаво лице. Пулсът в повечето случаи е ускорен и неправилен. Обикновено температурата на тялото е нормална, но понякога може да бъде и леко повишена. Периодично могат да се появят подобрения на болестта.

Усложнения. Острият миокардит е сериозно и тежко заболяване със сравнително голяма смъртност. Освен това може да премине в хронична форма. Често настъпват тежка аритмия и признаци на гръдна жаба.

Предпазване. При заболяване от остър ставен ревматизъм, заразни болести, сифилис и пр. болните трябва да се лекуват сериозно, за да се избегне миокардитът.

Лечение. Лечението на острия миокардит е болнично. Необходимо е болният да се остави най-строго в пълен покой на легло, храната да бъде лека, богата на витамини. Да се дава на малки порции, течностите да се ограничат. В по-леки случаи и при хронично страдание народната медицина използува следното лечение:

I. Сутрин, обед и вечер 20 минути преди ядене болният да взема:

а) по 1 супена лъжица от следната смес: 1/2 кг чист пчелен мед, 2 лимона, 2 пресни кокоши яйца (жълтъците), 2 супени лъжици захар в един съд се разбърква медът с настърганата част на лимоните (бялото и жълтото) заедно със сока, в друг съд жълтъците се разбиват с 2 супени лъжици захар, за да стане гъста смес, подобна на шато; към първата смес се прибавя по малко от втората, за да не се пресече; или:

б) по 1 супена лъжица от следната смес: 1/2 кг чист пчелен мед, разбъркан с 20 ядки от сладки бадеми и 20 зелени листа от индрише, счукани в дървен хаван на кашица, и 3 месести лимона, смлени на машина за месо без семките; всичко се запазва в подходящ буркан и стои захлупено; или пък:

в) по 1 супена лъжица мармалад от лукчета за усилване на сърцето: 1 кг обелен арпаджик (малки лукчета) с 1 кг чист пчелен мед се вари на тих огън до пълно сваряване.

II. Десет минути след вземане на едно от горните средства болният да изпива една чашка от 75 г отварка от бъзов цвят, дива чубрица, маточина, мента пиперита и подбел по 50 г от всяка. От тази смес 2 супени лъжици се запарват с 500 г вряща вода и на тих огън се вари още 10 минути. Като изстине, се прецежда.

Диета. Най-добра е вегетарианската храна (за подробности вж. при перикардит), като след обяд и вечеря за усилване на сърцето болният да взема или:

а) по 1 чаена лъжичка от следната смес: бъзов мармалад и мед, смесени с по 1 чаена лъжичка кафе, приготвено от бял фий 100 г, ръж и нахут по 50 г; или:

б) по 1 чаена лъжичка от следната смес: 300 г лимони, смлени на машина за месо без семките и разбъркани с 1/2 кг пудра захар; или:

в) по 12 чаени лъжички от следната смес (може да се маже и на хляб): 1/2 кг гликоза, 1/4 кг лимони, смлени на машинка за месо заедно с кората, но без семките, и 125 г пудра захар; или:

г) по 1 чаена лъжичка от следната смес: 125 г смокини и 250 г лимони, смлени на машинка за месо без семките, се разбъркват с 250 г чист пчелен мед и 50 г ром.

Вместо вода, ако дадените отварки са недостатъчни, добре е болният да пие отварка от полски хвощ 50 г, обикновена коприва (листа), шипки (плод) и пача трева по 100 г. От тази смес 2 супени лъжици се запарват с 500 г вряща вода и на тих огън се варят 10 минути. Като изстине, се прецежда.

III. Два часа след ядене да изпива 1 чашка от 75 г отварка от исландски лишей 80 г, бял глог (плод и цвят) по 60 г, бъзов цвят, буков мъх, дилянка (корени), хмел, мащерка и чубрица по 40 г. От тази смес 2 супени лъжици се запарват с 500 г вряща вода и на тих огън се вари още 10 минути. Като изстине, се прецежда.

При пиенето всяка чаша се подслажда с 1 чаена лъжичка гликоза или чист пчелен мед.

IV. Вечер преди лягане при остър миокардит една-две вечери на болния се прави топла задръжна клизма (36°С) с 250 г преварена вода, като отиването по нужда да става на легло и подлога.

При хроничен миокардит 2-3 вечери подред топла клизма с 1 л чай от лайка (3 супени лъжици цвят от лайка се запарват с 1 л вряща вода, кисне захлупено 20 минути; а като изстине, се прецежда). След това при нужда клизма с половин литър от същия чай.

След това при остър миокардит се поставя коремен компрес от 4 хасени парчета, натопени в хладка вода и оцет наполовина, едновременно съчетани с „мокри чорапи“, натопени в същата хладка вода и оцет наполовина. На сърцето отпред и отзад откъм плешката да се сложат 2 торбички, напълнени с пресен селски хлебен квас (забъркан отпреди 4 часа), засилен за всяко място с по 13 супени лъжици диви кестени, настъргани с кората, а при липса на кестени с 13 супени лъжици пресни корени от полски бъзак, на ситно нарязани и счукани в дървен хаван на кашица. Или пък две мушами от хаваджива с размери 25 на 20 см, върху всяка от тях се тропосват по едно парче тънък найлон, добре набоцкан с дебела игла, за да може кожата да диша по-добре. Носи се 15 дни от едната и 15 дни от другата страна. На тила също се поставя торбичка, напълнена с пресен селски хлебен квас, забъркан отпреди 4 часа и засилен с 12 супени лъжици диви кестени, настъргани с кората, или пък с пресни корени от полски бъзак.

При главоболие на главата се слага цяла „шапка“, напълнена с пресен селски хлебен квас, забъркан отпреди 4 часа и засилен с 9-12 супени лъжици диви кестени, настъргани с кората, или с толкова супени лъжици пресни корени от полски бъзак. Държат се цяла нощ или докато много досадят на болния.

Ако болният чувствува сърдечна мъка, да се сложи на сърцето му студен компрес от 4 парчета, натопени в студена вода, и да му се даде да изпие сока на 1 лимон с малко мед.

При хроничен миокардит се прави парна баня на главата с чай от лайка, последвана от изтриване на лицето с влажна и суха кърпа, меняващи бани на краката до под коленете (42°С за 30 секунди, 20°С за 3 секунди 5 пъти), разтривка на гръбнака от долу на горе във вид на малки кръгчета с памуче, натопено в камфоров спирт, 12 пъти и коремен компрес от 4 ката, натопен в топла отварка от бял равнец (листа и цвят): 1 шепа равнец в 1 л вода се вари 10 минути. Като изстине, се прецежда.

На тила се слага торбичка, напълнена с пресен селски квас, забъркан отпреди 4 часа и засилен с 12 супени лъжици диви кестени, настъргани с кората (а при липса на кестени с толкова супени лъжици пресни корени от полски бъзак, на ситно нарязани и счукани в дървен хаван на кашица).

На сърцето отпред и отзад да се сложат торбички, напълнени с пресен селски хлебен квас, засилен за всяко място с 3 супени лъжици диви кестени, настъргани с кората, или пък мушами от хаваджива. На корема компрес, натопен във вода и оцет наполовина, отгоре вестник и вълнена обвивка.

На главата се поставя „шапка“ от квасец и пр. Държат се цяла нощ или докато досадят на болния.

Забележка. Ако болният не понася на сърцето торбичките с квасеца, те да се заменят с торбичка, ушита с юргански шев в 4 реда с по 4 кестена във всеки ред, всичко 16 кестена, поставени отпред на сърцето.

V. Сутрин още с отварянето на очите се прави самовнушение с формулата: „Всеки ден във всяко отношение все по-добре и по-добре ми става и в най-скоро време ще оздравея“, последвано от фрикция на подмишниците, корема и половите органи с хладка вода. След това или да се поставят на сърцето 2 мушами от хаваджива, или пък на сърцето отпред да се носи 1 зърно камфор, голямо колкото грахово, пришито в памук на ризата носи се цял ден. След обличането се правят и 10-20 дълбоки вдишвания през носа с бавни издишвания (вж. том I, „Домашна гимнастика“). Същите упражнения се повтарят преди обяд и вечеря.

Неделя. Ако се налага, лечението продължава. Ако няма криза почивка от всичко, пият се само билките и се пази диетата.

При менструация меняваща баня на краката не се прави.

VI. Лятно време преди обяд, от 11 до 12 часа, добре е, ако болният има възможност, да се облива с хладка слънчева вода.

Важни добавки:

1. При криза и болки в сърцето да се направи разтривка на сърдечната област с памуче, натопено в камфоров спирт, 12 пъти и след това да се постави един пласт памук, натопен в камфоров спирт, добре изстискай държи се, докато мине кризата. Или пък да се постави студен компрес от 4 ката, натопен във вода и оцет наполовина, а на краката и ръцете се обуват „мокри чорапи“, натопени в студена вода и оцет наполовина сменят се всеки 2-3 часа, докато мине кризата. Освен това болният да изпие 1 чашка от 100 г прясно сварено мляко, разбъркано с 1 чаена лъжичка смесено кафе, приготвено от 30 г печен фий, 30 г печена ръж и 5 зърна печено кафе (чисто), всички смлени в мелничка за кафе.

2. При изтръпване на ръцете, което пречи на съня, добре е вечер преди вечеря да се слага на гръбнака едната вечер торбичка, напълнена с пресен селски хлебен квас, засилен с 5 супени лъжици диви кестени, настъргани с кората (а при липса на кестени с толкова супени лъжици пресни корени от полски бъзак). Държи се цяла нощ или докато досади на болния. Втората вечер се слага торбичка, напълнена с топла лапа от печен кромид лук, на ситно нарязан, изстискай и поръсен с 1 супена лъжица царевично брашно (за отнемане на излишната влага) и 1 чаена лъжичка захар. Държи се цяла нощ.

3. При малокръвие 1 час след ядене се препоръчва болният да взема по 1 супена лъжица крем за усилване на сърцето: прясно краве масло 150 г, тиквено семе (сурово, обелено и счукано) 100 г, ядки от бадеми, обелени и счукани 20 г, опечен ориз до бежов цвят и смлян 100 г, и бял фий, опечен на кафе 50 г.

Приготовление: Маслото и медът се слагат на печката да се стопят, след това се снемат от огъня и се прибавят другите продукти. Всичко добре се разбърква да стане гъсто като крем.

4. Болният винаги да има топли крака сутрин да посолява табаните на чорапите си с прясно смлян синап, вкъщи да носи топлинки.

5. Важно е също болните да водят редовен живот да спят достатъчно, да отбягват всякакви излишни тревоги, вълнения, умствени напрежения и пр.

6. Речните и морските бани, както и високите планински места са вредни.

7. Болните трябва да избягват професии, свързани с усилена телесна работа. Леките разходки не само не са забранени, дори са за препоръчване.