Забавена сърдечна дейност (брадикардия)

[Ани]

Забавена сърдечна дейност (брадикардия)

Причини. Може да се наблюдава при мозъчни увреждания (тумор в мозъка, кръвоизлив, менингит), при повръщане, жлъчна или бъбречна криза. Среща се и като вродено състояние. Сърдечната дейност е забавена и при редица сърдечносъдови заболявания ревматичен миокардит, сърдечна атеросклероза, сърдечен инфаркт и други.

Признаци. Проявите могат да бъдат различни в зависимост от причината и вида на заболяването. Понякога дълго време болните нямат никакви оплаквания. По-късно се появяват сърдечни болки, обща слабост, замайване, отоци по краката и др. В по-тежки случаи болният изпада в безсъзнание. Може да настъпи и внезапна смърт.

Лечение. Необходимо е да се лекува първичното заболяване, и то от лекар-специалист, особено при сърдечна недостатъчност. В някои случаи се налага да се търси и бърза медицинска помощ. Народната медицина препоръчва:

I. Сутрин, обед и вечер 20 минути преди ядене болният да взема или:

а) по 1 бучка захар с 15-20 капки настойка от 30 г борови връхчета и 150 г чиста сливова ракия в подходящо стъкло стои на слънце или до печката 10 дни; или:

б) по 1 супена лъжица от следната смес: 4 месести лимона се нарязват на по 4 парчета и в 1 л вода се варят, докато станат на кашица, прибавят се още 500 г ядки от орехи, смлени на каша, 250 г сусамов тахан и 250 г пудра захар всичко се разбърква да стане равномерна смес.

II. Десет минути след вземане на едно от горните средства болният да изпие една чашка от 75 г отварка от агримония, бял равнец (листа и цвят), бял глог (цвят), жълт кантарион, иглика (листа и цвят), маточина, мащерка, мента пиперита и радика по 50 г от всяка. От тази смес 2 пълни супени лъжици с прибавка на 1 чаена лъжичка дилянка (корени) и 10 зърна от червена хвойна се запарват с 500 г вряща вода, захлупено се вари 10 минути и като изстине, се прецежда.

Диета. Същата, както при сърцебиене.

III. Два часа след ядене да изпива или:

а) една чашка от 75 г отварка от синя тинтява, червен кантарион, мента пиперита и цикория (корени, стебла и листа) по 50 г от всяка; от тази смес 2 супени лъжици се запарват с 500 г вряща вода и на тих огън се вари още 15 минути, като изстине, се прецежда; или:

б) 1 чашка от 100 г прясно сварено топло мляко, разбъркано с 1 чаена лъжичка от следното смесено кафе: 50 г бял фий на зърна, по 25 г нахут и ръж, опечени и смлени с машинка за кафе, и 2 ядки от праскова, счукани на ситно.

IV. Вечер преди лягане както при сърцебиене с добавка при болки в бъбреците и черния дроб болният да взема и по 1 бучка захар с 10 капки валерианова тинктура (чиста) от аптеката.

V. Сутрин. Фрикция на цялото тяло с хладка вода, изтриване и разтривка както при тахикардия. Ако през деня болният има болки в бъбреците и черния дроб, да се сложи топла лапа от печен кромид лук, обелен, ситно нарязан, полуизстискан и поръсен с 1 супена лъжица ситна захар. При главоболие на главата се поставя цяла „шапка“ от тензух, напълнена с хладък, пресен селски хлебен квасец (забъркан отпреди 4 часа и засилен с 1012 супени лъжици диви кестени, настъргани с кората, а при липса на кестени с толкова супени лъжици млади и пресни корени от полски бъзак). При леко главоболие се поставя същата „шапка“, напълнена със сурови картофи, настъргани на едро ренде и полети с 50 г оцет; киснат половин час, след това се изстискват добре и се поставят на главата, а отгоре се слагат вестник и вълнена шапка. Държат се цяла нощ или докато много досадят на болния.

Добре е болният през целия ден да носи на сърцето си отпред едно парче камфор, голямо колкото грахово зърно, увито в топче от памук и пришито на ризата, или пък да носи на сърцето си отпред и отзад по 1 парче мушама от хаваджива (25 на 20 см), върху която е пришит тънък найлон, добре набоцкан с дебела игла, за да диша кожата свободно. Носи се 15 дни от едната и 15 дни от другата страна.