Разширено сърце

[Ани]

Разширено сърце

Разширението на сърцето е болестно състояние, при което сърцето се уголемява и разширява, увеличава своя обем, без да засилва своята дейност, и обратно тя намалява в резултат на изтощение на сърдечния мускул.

Причини. Сърцето се увеличава и разширява при сърдечен порок, повишено кръвно налягане, хроничен нефрит, хронични белодробни заболявания, особено у стари хора бронхит, бронхиална астма, туберкулоза и др. Обикновено в началото сърцето успява да се справи с повишеното натоварване, но постепенно тези възможности се изчерпват и настъпват сериозни смущения в сърдечната дейност, а и в целия организъм.

Признаци. Те са различни според степента на сърдечното увреждане. В началото болните лесно се заморяват, имат задух при физическо усилие, сърцебиене, болки в сърдечната област. Понякога имат нощни пристъпи от задух. Явяват се отоци по краката, черният дроб се увеличава. По-късно посиняват устните, ушите, крайниците, задухът е постоянен, отоците се разпространяват.

Предсказание. Неблагоприятно.

Предпазване. Да се отбягват причините, които го предизвикват.

Лечение. Необходим е пълен физически и душевен покой строг постелен режим. Болните се оставят на лека храна с мляко, плодове и зеленчуци, варени или печени картофи, течностите и солта се ограничават. Задължително лечението се провежда от лекар-специалист, в някои случаи се налага бърза медицинска помощ. В началото на лечението се дава очистително или се прави топла клизма най-добре с чай от лайка (38°С). След това при запек клизма с 500 г топла вода. Всекидневно сутрин се прави сух четков масаж на цялото тяло (с продължителност, докато е приятен на болния), последван от фрикция на подмипшиците, корема и половите органи с хладка вода и сухо изтриване.

Преди обяд при желание и възможност болният да си направи коремна баня (32-38°С за 10-15 минути) или пък коремен компрес, натопен в хладка отварка от трина или във вода. Държи се два часа.

Редовното и правилно дълбоко дишане (вж. том I, „Дихателна гимнастика“) сутрин, обед и вечер преди ядене, а също и преди лягане по 10-15-20 пъти е много полезно.

При сърцебиене или сърдечна мъка болният да лежи в легло и на сърдечната област да си поставя студени компреси, които да сменя всеки половин час, а в по-сериозни случаи да направи и казаното при сърцебиене.

През време на пристъпите да се прибягва до баня на лявата ръка до рамото (вж. том I, „Разни видове бани“).

Освен това болните с разширено сърце трябва да избягват усилените физически движения. Ала и почивката е вредна, защото води към затлъстяване. Трябва да се правят леки физически упражнения до първите признаци на умора (вж. том I).

Да се избягват вълненията. Да не се пият кафе, чай, спиртни питиета и да не се пуши.

Вътрешно. Да се пие или:

а) чай от изтравниче 10 г от прясната билка се запарват като чай със 100 г вряща вода; пие се сутрин, обед и вечер по 1 кафена чашка преди ядене; или:

б) отварка от цветовете и плодовете на белия глог 1 супена лъжица в 500 г вода се вари 10 минути; пие се, както чаят; или:

в) отварка от исландски лишей, глог, бъзов цвят и дилянка взема се след ядене в съчетание с едно от по-горните средства.

Диета. Храната трябва да бъде природосъобразна (безмесна), лека, невъзбуждаща, лесно смилаема и предимно растителна. Непосредствено след ядене болният вместо десерт да взема и по 1 чаена лъжичка смес от балканска чубрица, мащерка и мед.

Приготовление: От чубрицата и мащерката се взема по 1 супена лъжица, а от меда 2 супени лъжици и се разбъркват добре. След нея може да се взема и по 1/2 кафена чашка кафе от семките на глога.

Вместо вода болният да пие малко вода с лимон или да утолява жаждата си с плодове.

Самовнушение. Болният трябва да вярва в лечението и да има бодър дух.

Най-важното при лечението на тази болест са спокойствието, почивката и постоянните лекарски грижи и надзор.