Високо кръвно налягане (хипертонична болест)

[Ани]

Високо кръвно налягане (хипертонична болест)

Заболяването се среща сравнително често и е разпространено повече в градовете. От високо кръвно налягане страдат повече жените, отколкото мъжете.

Причини. На първо място стоят нервните напрежения, особено неприятните изживявания и неправилният режим на живот. Значение имат и недостатъчната физическа работа и движение, преяждането, злоупотребата с алкохол, тютюн и други.

Признаци. В началото болните се оплакват от сърцебиене, прескачане на сърцето, главоболие и замайване на главата. Имат шум в ушите, безсъние, отпадналост. Главоболието обхваща тила, врата или челото и се усеща като тежест или стягане. Болните лесно се дразнят и избухват. При преглед се установява непостоянно повишено кръвно налягане, което по-късно остава трайно. С напредването на болестта могат да настъпят различни усложнения от страна на нервната система, сърцето, бъбреците. Между тези виения на свят болният се чувствува здрав, но е неспокоен и получава от време на време горещи вълни в главата, подобни на тези, които имат жените в критичната възраст. Виенията са като къси мозъчни припадъци, които парализират временно дейността на човека.

Предсказание. То е различно и се определя от общото състояние на организма.

Предпазване. Да се води природосъобразен живот с правилно редуване на труд и почивка, редовен сън, да се избягват алкохолът и тютюнът.

Лечение. При заболяване особено важно е създаването на правилен режим на живот: труд, почивка, хранене. Да се избягват умствената и физическата преумора, преяждането, алкохолът и тютюнът, употребата на мазнини. Необходимо е кръвното налягане да се мери редовно от лекар и да се изпълнява предписаното лечение.

Народната медицина препоръчва:

I. Сутрин, обед и вечер 20 минути преди ядене болният да взема по 1 супена лъжица от следната смес: 500 г чист пчелен мед, 100 г ядки от орехи, 20 зелени листа от индрише заедно с дръжките, 20 зелени листа от обикновен здравец, 20 ядки от сладки бадеми, счукани в дървен хаван на кашица, 4 месести лимона, разрязани, изстискали и смлени на машинка за месо заедно с корите, но без семките, по 12 г обикновена валерианова тинктура (чиста) и тинктура от глогов цвят (от аптеката) и 1 супена лъжица канела на прах.

II. Десет минути след сместа да изпива 1 чашка от 75 г запарка от агримония, акация (цвят), босилек, лавандула, липов цвят, маточина, мента пиперита, жълта комунига, риган и хмел (шишарки) по 50 г от всяка. От тази смес 2 пълни супени лъжици с прибавка по 1 изравнена чаена лъжичка канела на прах и портокалови кори, 7 зърна карамфил и 3 зелени листа от лимон от вечерта се запарват с 500 г вряща вода и захлупено кисне цяла нощ. На сутринта се прецежда и се пие подсладено с мед и лимон по вкус.

Диета. Вегетарианска храна, млечно-растителна с повече плодове и зеленчуци или пък обикновена храна без свинско, говеждо, овнешко и консервирани меса и риби. Люто, алкохол и тютюн не! На обяд заедно с другата храна (винаги придружена от салата от червен кромид лук и магданоз по равни части и от други салати с винен оцет или лимон и зехтин по вкус) може да изяжда и по 100 г младо месо: агнешко, телешко, птица или прясна риба. На вечеря безмесна храна: кисело мляко с 1-2 супени лъжици сурова настъргана целина и 1 чаена лъжичка настърган хрян с малко леко препечен хляб. След ядене да взема 1 супена лъжица бъзов мармалад с малко мед и лимон по вкус.

Вместо вода, ако дадените отварки са недостатъчни, да пие запарка от шипки (25 зърна, счукани в дървен хаван на кашица, се запарват с 500 г вряща вода; като клокне 3 пъти, се снема от огъня и като изстине, се прецежда през тънка кърпа). Пие се подсладена с мед и лимон по вкус.

III. Два часа след ядене болният да взема по 1 бучка захар с 10 капки чист винен оцет, а може и плодов оцет.

IV. Десет минути след това да изпива пак 1 чашка от отварката, дадена в точка II.

V. Вечер преди лягане при запек, даже еднодневен, клизма с 500 г топла вода, последвана от меняваща баня на краката до под коленете (42°С за 30 секунди, 20°С за три секунди 5 пъти): започва се с горещата и се свършва с хладката вода. Следва сухо изтриване и разтривка на гръбнака от долу на горе във вид на малки кръгчета с памуче, натопено в камфоров спирт, коремен компрес от 2 бархетни парчета, натопени в топъл чай от бял равнец (2 супени лъжици листа и цвят се запарват с 500 г вряща вода и се вари 5 минути), отгоре се слага вестник и фланелей пояс. На главата се поставя „шапка“ от тензух, напълнена в по-тежки случаи с хладък пресен селски хлебен квасец (забъркан отпреди 4 часа и засилен със 710 супени лъжици диви кестени, настъргани с кората), а в по-леки случаи със сурови картофи, рендосани на ренде за дюли (в един съд се поливат със 100 г топло мляко, киснат 30 минути и се изстискват добре), отгоре се поставя вестник и вълнена шапка. На стъпалата във вид на подметка се слагат парчета от чист вълнен плат (взети от старо палто или пуловер), натопени в оцет и добре изстискани, отгоре се обува долнището на един стар вълнен чорап и така се спи.

VI. Сутрин. Фрикция с хладка вода на подмишниците, корема и половите органи и сухо изтриване. Следва опасване с колан, приготвен от изолиран меден проводник, направен от медна жичка с дебелина 1 мм и дълга 50-60 см според обиколката на корема на болния (като краищата им не се докосват и на тях се поставят малки топчета, направени от целулоид, взет от стари зъбни четки). Този колан може да се носи и на голо тяло или пък върху ризата, което е за предпочитане. Направата му е много проста и всеки може сам да го направи, като гледа разстоянието между топчетата да не е по-голямо от 5-10 см. След това болният да направи и 10 дълбоки вдишвания през носа с бавни издишвания през устата (подробности вж. в том I, „Домашна гимнастика“).

Самовнушение. С формулата: „Всеки ден във всяко отношение все по-добре и по-добре ми става и в най-скоро време напълно ще оздравея“.

Важни добавки:

1. На слънце, вятър, дъжд и сняг болният без шапка да не ходи.

2. Винаги да е настроен оптимистично, защото безпокойствата, грижите, ядовете и потиснатото настроение имат лоши последици.

3. Лятно време е полезно сутрешно ходене с боси крака по росната трева това много освежава и напълно може да замести сутрешните водни процедури.

4. Всекидневните разходки по 1-2 часа на чист въздух са също от голяма полза.

5. Полезни са и леките гимнастически упражнения (вж. том I, „Домашна гимнастика“).

6. Морският климат и морските бани в напреднали случаи да се избягват.