Възпаление на вените (флебит). Тромбофлебит

[Ани]

Възпаление на вените (флебит). Тромбофлебит

Възпалението на стената на вените се нарича флебит. Много често възпалителният процес се придружава от образуване на съсиреци (тромби), поради което се нарича тромбофлебит. Той може да бъде остър или хроничен. Среща се най-често в долните крайници.

Причини. Заразни болести (коремен тиф, малария, туберкулоза), разширени вени, хемороиди, родилна треска, синузит, ангина, апендицит, след операция и други.

Хроничният тромбофлебит е резултат на неоздравял остър тромбофлебит.

Признаци. Острото възпаление се характеризира с болки на засегнатото място, кожата се зачервява, има оток. Болният има температура с втрисане, усеща силна болка по посока на вената, която може да се опипа уплътнена като връв.

При хроничния тромбофлебит признаците са почти същите, но в по-лека форма с бавно развитие.

Опасно усложнение е емболията откъсване на част от кръвния съсирек, който попада с кръвообращението в белия дроб, мозъка или друг орган.

Предсказание. Сериозно. Нелекуван навреме и правилно, може да даде емболия.

Предпазване. При залежаване след операция болните трябва внимателно да се раздвижват под лекарски контрол.

Лечение. Провежда се от лекар-хирург, като засегнатият крайник се оставя неподвижен, повдигнат нависоко и се използува подходящо лечение с лекарства и компреси.

Народната медицина препоръчва:

А. При остър флебит

I. Сутрин, обед и вечер 20 минути преди ядене болният да взема по 1-2 зърна от следната смес: чист боров катран 100 г, нишадър на прах 5 г и сяра на прах 5 г (от аптеката) се разбъркват добре, след това към получената смес се прибавя малко царевично брашно, докато стане на тесто, и се правят хапчета с големина колкото царевични зърна, овалват се в чисто царевично брашно, за да не се слепят помежду си, и се нареждат в кутии.

Употреба: Първия ден сутрин, обед и вечер се взема по едно хапче всичко три; втория ден по 2, всичко 6 хапчета; и по-нататък се вземат по 2 хапчета на ден, докато продължава лечението.

II. Заедно с катранените зърна болният да изпива 1 чашка от 75 г отварка от агримония, живовляк широколистен (листа), лавандула, лепка, невен, пача трева, ранилист, слез и цариче по 50 г от всяка. От тази смес 2 супени лъжици се запарват с 500 г вряща вода и на тих огън се варят 10 минути. Като изстине, се прецежда.

При остър флебит добре е лечението да започне с поставяне на пиявици на болния крак или ръка, и то така: първата пиявица на 5 см от запушеното място, останалите по на 5 см една от друга по пътя на главната вена и по посока на чатала между краката или от китката към рамото, като се спазва правилото: ако е възпалена вената на краката по цялото продължение до слабинната гънка може да се поставят по 10 пиявици, а по ръката до рамото най-много 5 пиявици (вж. том I „Поставяне на пиявици“).

Диета. Суровоядство или вегетарианска млечно-растителна храна с повече плодове и зеленчуци (винаги измити, защото се пръскат с отровни химикали), слабо солена и умерено подкиселена с лимон или чист винен оцет. Люто, алкохол и тютюн не!

Или пък обикновена храна без свинско, говеждо, овнешко и консервирани меса и риби с добавка: преди обяд и вечеря като аперитив болният изяжда по 12 глави печен кромид лук без захар (яде се без хляб) или по 1 чинийка салата от пресен или стар кромид лук с магданоз (листа) и настъргана целина по равни части с малко зехтин и винен оцет или лимон по вкус.

На обяд заедно с другата храна може да се изяжда и по 100 г младо месо: агнешко, телешко, птица или прясна риба (речна или океанска). Освен това полезно е да изяжда на обяд и вечеря по 2-3 чесънчета или толкова стръкчета зелен чесън.

На вечеря винаги безмесна храна: кисело мляко с 1-2 супени лъжици сурова настъргана целина, зеленчукови и тестени ястия и компота с ръжен хляб. А след ядене да взема по 1-2 чаени лъжички бъзов мармалад с четвърт чаена лъжичка прах от яйчени черупки.

Вместо вода, ако дадените отварки са недостатъчни, да пие отварка от една ряпа разрязана на няколко части, в един литър вода се вари, докато се свари за ядене. Водата се пие, а ряпата се яде с малко сол.

III. Два часа след ядене болният да взема 1 супена лъжица от следната смес: 500 г пчелен мед или гликоза, 20 зелени листа от индрише и 20 ядки от сладки бадеми, счукани в дървен хаван на каша, и три месести лимона, разрязани и смлени на машинка за месо, но без семките.

IV. Десет минути след сместа да изпива 1 чашка от 75 г отварка от 12-те билки: агримония, борови връхчета, великденче, гръцка коприва, жълт кантарион, жълт равнец, живовляк широколистен (листа), листа от горска ягода, малинови листа, миризлива лазаркиня, орехови листа, френско грозде (листа и плод) по 30 г от всяка. От тази смес 2 супени лъжици с прибавка на 1/2 чаена лъжичка червени хвойни (зърна) се запарват с 500 г вряща вода и на тих огън се варят още 10 минути. Като изстине, се прецежда.

V. Вечер преди лягане при запек, даже еднодневен, се прави клизма с 500 г топла вода.

След петнадесет дни може да се направят едната вечер меняваща баня на краката до под коленете, ако флебитът е на крака (42°С за 30 секунди, 20°С за 3 секунди 5 пъти), а ако флебитът е на ръцете меняваща баня на ръцете, последвана от коремен компрес от 4 парчета прано хасе, натопени в топла отварка от трина или бял равнец (5 супени лъжици бял равнец или трина се запарват с 500 г вряща вода и се вари 5 минути; като изстине, се прецежда).

Следва поставяне върху болното място на торбичка, широка 10-15 см и дълга, колкото да го обхване, напълнена или с хладък пресен селски хлебен квас (забъркан отпреди 4 часа и засилен с 1-2 изравнени чаени лъжички нишадър на прах от аптеката); от вътрешната страна торбичката да е леко намазана с мед или червена глина, забъркана с хладка вода и оцет наполовина, или със сурови листа от прясна зелка, или пък със сурови картофи, рендосани заедно с люспите и поръсени с 1 чаена лъжичка готварска сол и добре изстискани, отгоре се поставя сухо хасено парче и фланелена обвивка. Държат се цяла нощ.

Втората вечер болното място се налага с торбичка, напълнена или с хладка лапа от прясна несолена извара, или с топла (36°С) лапа от праз лук (бялата му част), на ситно нарязан с 50-100 г прясно мляко ври, докато се сгъсти като лапа от ленено семе и преди поставянето се поръсва с 1 чаена лъжичка захар, или пък с топла лапа от печен кромид лук, обелен, нарязан, полуизстискан и преди поставянето поръсен с 1 чаена лъжичка захар. На тила се поставя торбичка с пресен селски хлебен квас, засилен с 2 супени лъжици диви кестени, настъргани с кората (а при липса на кестени с толкова супени лъжици пресни корени от полски бъзак, на ситно нарязани и счукани в дървен хаван на каша). При главоболие на главата се поставя цяла „шапка“ от тънко хасе, напълнена с пресен селски хлебен квасец, засилен със 7-9 супени лъжици диви кестени, настъргани с кората и счукани на каша, отгоре вестник и вълнена шапка. Държат се цяла нощ.

Добавка. Да се обърне внимание на чистотата на пиявиците, защото ако пиявиците са били вече употребявани или пък не са чисти, може да предизвикат инфекция.

VI. Сутрин. Фрикция с хладка вода на същите места, подмишниците, корема и половите органи, сухо изтриване и обличане, последвано от 10-20 дълбоки вдишвания през носа и толкова бавни издишвания през устата.

След почивка от 12 часа болните места да се налагат едната сутрин с торбичка, напълнена или с пресен селски хлебен квасец, засилен с 1/2 чаена лъжичка нишадър на прах, или с глина, забъркана с вода и оцет наполовина, или със сурови картофи, рендосани с люспите, както вечерта, или пък с компрес от 2-3 парчета, натопени в буровин (от аптеката). Държат се от 5 до 7 часа. Втората сутрин се слагат компреси от 4-5 парчета, натопени в хладка отварка от полски хвощ, смрадлика и трина (по 1 супена лъжица от трите се запарва с 600 г вряща вода, вари се 10 минути и като изстине, се прецежда) или пък една от лапите, дадени за първата сутрин, едновременно съчетани с коремен компрес, натопен в отварка от трина. Държат се 5-7 часа.

Самовнушение. Както при „Кръвно налягане“.

Неделя. Почивка от всичко.

При менструация меняваща баня на краката не се прави.

Важна добавка. През време на лечението непременно да се лежи.

Б. При хроничен флебит и тромбофлебит

I. Вътрешно и диета, както при острия флебит.

II. Вечер на болните места да се поставят пиявици, и то 6 наведнъж. След три дни това може още веднъж да се повтори. Когато раните минат, прави се лек масаж със суха длан за 12 минути, последван от налагане на същите места с торбичка, напълнена със сурови настъргани картофи, поръсени със сол и добре изстискани, а отгоре хасени парчета и фланелен бинт. След масажа се поставя компрес и областта на малкия мозък (на тила) или главата се налага, както по-горе. Държат се цяла нощ, като засегнатият крак или ръка се държат на висока възглавница.

III. Сутрин. Лек масаж на болните места, а след него фрикция с хладка вода на подмишниците, корема и половите органи и изтриване до сухо. Поставят се ластични чорапи или ластични бинтове за разширени вени или сух компрес от зелени листа от бъз (свирчовина) или пък от зелени листа прясно зеле, като листата се нареждат на болното място едно до друго и се прикрепват с бинт, а отгоре се обува чорап. Държи се до вечерта.

IV. Лятно време преди обяд от 11 до 12 часа болният да прави слънчева баня, зарит до шията в горещия пясък, със студен компрес на сърцето и покрита глава с чадър или бяла кърпа, за да не слънчаса, с продължителност, докато е приятна, последвана от поливане на цялото тяло със слънчева вода от морска или от речна баня.

Важни добавки:

1. Бинтоването и разбинтоването на болния крак винаги да става на леглото.

2. Останалите по краката изменения от флебита да се лекуват с компреси от 4 парчета, натопени в разтвор от нишадър на прах (на 250 г преварена вода 1 чаена лъжичка нишадър на прах).

3. През деня, ако има възпаление или рана, крайникът да се превързва с кърпа, натопена в чист маслинен зехтин, сварен с билки: 500 г зехтин с по 3 супени лъжици червен и жълт кантарион (цвят и листа) във водна баня се варят един час; почива 2-3 дни и се прецежда през кърпа.

4. Ако кръвоносните съдове се пукат и кръвта мъчно спира, болният да не си поставя пиявици и да не прави меняващи бани на краката и ръцете.

5. При рани помага сладкият мехлем.

6. При по-големи рани да се правят топли бани на краката до коленете и на ръцете до лактите (38°С за 20 минути) с отварка от смрадлика: за една баня се взема двойна шепа смрадлика и в една кофа вода се вари 10 минути. Като изстине, се прецежда, след което се превързва със сладкия мехлем или пък с прясна несолена свинска мас.

7. При силен сърбеж болното място да се налага с хладка лапа от сурови картофи.

8. Ако професията на болния изисква дълго време той да стои прав, тогава на болния крак да се носи до оздравяването му ластичен чорап, както при разширени вени.

В. Флебит на краката при родилки

Флебитът може да засегне част от долен крайник, целия крайник или пък и двата крайника.

Причини. Бременност, правене на кюретаж, родилна треска, фиброма на матката и други.

Признаци. Болестта започва със слаби болки в краката и покачване на температурата до 39-39,5°С. Засегнатият крак е подут, болната усеща, като че ли мравки пълзят по него. Болките се усилват по продължение на засегнатата вена. Подуването започва от пръстите и върви към корема. Кожата на подутите места е бяла, обтегната и гладка и като се натисне с пръст, по нея остават малки трапчинки. Засегнатата вена е твърда като въже, болезнена, а кракът е също болезнено чувствителен. Възпалението може да обхване и другия крак. Болният крак е по-топъл от здравия, отокът спада бавно, често пъти спада и пак се увеличава. Характерно е, че пулсът в началото се учестява и след като спадне температурата, продължава още няколко дни да е учестен. След като температурата спадне, пулсът се нормализира и не се покачва, флебитът е вече на оздравяване. При оздравяването болката в крака намалява, подуването спада, кракът става по-подвижен. Често пъти настъпват усложнения в белия дроб (емболия).

Лечение. Същото, изложено за флебит (възпаление на вените). И тук болната част трябва да бъде в покой.