Разширени вени

[Ани]

Разширени вени

Разширението на вените обикновено се образува много бавно и постепенно, когато стените им изгубват способността си да се свиват или когато са подложени на постоянен и непосредствен натиск. Това се забелязва там, където в съседните органи се е набрала вода или пък са се образували подутини, които натискат вените. Това натискане задържа обратния ток на кръвта към сърцето, поради което кръвта се застоява по-долу от мястото на натиска и това способствува за разширението на вените.

Разширението на вените започва най-често между 16-ата и 20-ата година, но се забелязва и по-късно към 40-50-ата година.

Причини. Наследственост (вродена слабост на венозните стени), застоял живот, продължително стоене, продължителна и усилена работа с краката (например у велосипедисти), употреба на тесни ластици главно под коленете, пълно или частично запушване на бедрената вена след възпаление, тумор в корема, промени в жлезите с вътрешна секреция, редица остри заразни болести, скарлатина, остър ставен ревматизъм, хроничен ревматизъм, артритизъм и други.

Признаци. Заболелият първоначално усеща болки при ходене в петата, по-късно и в прасците, които се усилват вечерно време.

Засегнатият крак се подува, особено глезенът. При засягане на повърхностните вени те се виждат под кожата разширени и подути. Разширението може да засегне само една част от вените на крака или на целия крак. При натискане на разширената вена или повдигане на крака тя намалява обема си или се изгубва. На отделни места се образуват цели възли от разширените вени. Освен повърхностните вени могат да се разширят и дълбоките вени на краката. Тогава, когато болният е ходил много или е стоял дълго време прав, прасецът на крака се подува, особено около глезена, самият крак е като втвърден, тежи, отича и ходенето става почти невъзможно.

Последиците от това ненормално състояние са много: нарушено е кръвообращението на крака, особено на кожата; кракът е тежък и боли; след продължително стоене се появява подутост около глезените; често пъти се появява екзема, особено когато кожата е нечиста и се трие от дрехите; при малко одраскване може да се образува рана, която трае с месеци и години; понякога торбичка от разширена вена може да се пукне и да предизвика доста силен кръвоизлив.

Предсказание. Сериозно, особено в напреднали случаи има опасност от спукване на венозните възли и кръвоизлив.

Предпазване. Да се избягва стоенето дълго време прав. Да се правят разходки с бързина 110-120 крачки в минута. При умора да се почива в легнало положение, и то с вдигнати крака. Да се прави по-често масаж на краката от стъпалата нагоре до коленете или пък гимнастика повдигане бавно на пръстите на краката и обратно (вж. том I, „Домашна гимнастика“), последвано от хладка баня (25°С за 5-10 минути) на краката до под колената. Да се правят дневно поне по една фрикция на корема и половите органи с хладка вода (20°С) или пък по една коремна баня (30-25°С за 10-20 минути). Да не се носят ластици за чорапите, корсети, пояси, тесни дрехи. Да се диша дълбоко и да се лекува запекът.

Лечението изисква преди всичко отстраняване на причините.

Освен това през деня болният да носи еластичен чорап или бинт. Еластичният бинт с дължина приблизително 4 м и ширина 45 см се навива от пръстите на краката до коляното. Бинтът трябва навсякъде да прилепва равномерно и здраво, но не трябва да натиска и да пречи на кръвообращението. Преди лягане той се сваля, а на сутринта пак се навива още в леглото. Освен това трябва да се избягват топлите бани на краката, защото те още повече разширяват повърхностните вени, а да се предпочитат хладките. Ако се появи екзема, веднага да се лекува по съответния начин.

Полезни са и вечерните масажи на засегнатите места от долу на горе с малко олио. Масажирането продължава, докато кожата попие олиото. След това същото място се масажира в продължение на няколко минути и с малко боров вазелин (от аптеката). Щом кожата попие и него, спира се.

I. Сутрин, обед и вечер 20 минути преди ядене болният да взема по 1 супена лъжица смес от 500 г течна гликоза или пък чист пчелен мед, 20 зелени листа от индрише с дръжките и 20 ядки от кайсии, счукани в дървен хаван на кашица, 4 месести лимона, разрязани и смлени на машинка за месо заедно с корите, но без семките, по 12 г обикновена валерианова тинктура (чиста) и тинктура от глогов цвят и 1 супена лъжица канела на прах.

II. Десет минути след тази смес да изпива 1 чашка от 75 г отварка от агримония, борови връхчета, гръцка коприва (листа и цвят), живовляк широколистен (листа), жълт равнец, орехови листа, репей (корени) и синя тинтява по 50 г от всяка. От тази смес 3 пълни супени лъжици се запарват с 600 г вряща вода и на тих огън се вари 10 минути, а като изстине, се прецежда.

Диета. Вегетарианска храна, млечно-растителна с повече плодове (винаги измити, защото се пръскат с отровни химикали) и зеленчуци, или пък обикновена храна без свинско, говеждо, овнешко и консервирани меса и риби. Люто, алкохол и тютюн не!

На обяд заедно с другата храна (винаги придружена от салата от кромид лук с листа от магданоз по равни части и по малко от другите любими салати с винен оцет и олио по вкус) може да изяжда и по 100 г младо месо (агнешко, телешко, птица или прясна риба речна или океанска).

На вечеря безмесна храна: кисело мляко с 1-2 супени лъжици сурова настъргана целина, зеленчукови и тестени ястия и компота с леко препечен хляб (храната да се дъвче много добре). След ядене болният да взема по 1 супена лъжица бъзов мармалад с малко мед.

Вместо вода, ако дадените отварки са недостатъчни, да пие чай от бял равнец: 2 супени лъжици цвят се запарват с 500 г вряща вода, кисне захлупено 1 час и се прецежда.

III. Два часа след ядене да изпива пак по 1 чашка отварка (вж. точка II).

IV. Вечер преди лягане при запек клизма с 500 г топла вода. При разширени капиляри на прасците и бедрата следва сух масаж при повдигнати нагоре крака със сухи длани с продължителност 12 минути. След това масажът продължава с разтвор от печена стипца (на 100 г вода 1 изравнена чаена лъжичка печена стипца от аптеката) с продължителност пак 12 минути. Следва коремен компрес от 2-3 бархетни парчета, натопени в хладка вода и оцет наполовина, а масажираните места се налагат със сурови зелени листа прясно зеле и върху тях се обуват високи чорапи и така се спи цяла нощ.

При разширени вени този масаж в по-леки случаи се последва от налагане на засегнатите места със зелени листа от прясно зеле или пък с листа от див кестен, леко напръскани от лицевата си страна с малко оцет. В по-тежки случаи се прави хладка баня на краката (25°С за 20-30 минути) с гъст солен разтвор с морска сол и сухо изтриване или пък обвиване на болните места с компреси от 4 бархетни парчета, натопени в хладка отварка от дъбова кора (10 супени лъжици на ситно нарязана кора в 2 л вода на тих огън се вари 1/2 час; като изстине, се прецежда), или пък налагане с торбички от тензух, напълнени със сурови небелени картофи, настъргани на ренде за дюли и посолени за всяко място с по 1 супена лъжица готварска сол; престояват 10-20 минути и се изстискват добре. Отгоре се обуват вълнени чорапи и се държат цяла нощ. Едновременно и в трите случая се поставя компрес на корема, както по-горе, и „шапка“ на главата със зелен лист прясно зеле, леко напръскан от вътрешната страна с малко оцет, и отгоре вълнена шапка.

Забележка. При главоболие на главата се поставя „шапка“ от тензух, напълнена с пресен селски хлебен квасец (гъсто забъркан отпреди 4 часа и засилен със 7-9 супени лъжици диви кестени, настъргани с кората, а при липса на кестени с толкова супени лъжици млади корени от полски бъзак, на ситно нарязани и счукани на каша), отгоре се слага вълнена шапка и така се спи.

V. Сутрин. Фрикция на подмишниците, корема и половите органи, а и на засегнатите места с хладка вода, последвана от сухо изтриване. В по-тежки случаи се носят през целия ден еластични чорапи или пък бинт (от аптеката), които винаги се обуват в легнало положение с повдигнати крака, и заедно с това се прави лек масаж със сухи длани от долу на горе.

Самовнушение. Както при флебит (възпаление на вените).

VI. Лятно време са полезни морските бани, като болният кисне краката си до пъпа за 30-60 минути и даже повече, ако му е приятно. Следва цялостно изкъпване, придружено от плуване за 5 до 15 минути, сухо изтриване, обличане и 10-20 дълбоки вдишвания през носа с издишване през устата.

Важни добавки:

1. Следобедната почивка за 2 часа е много полезна.

2. Вечер болният да спи с приповдигнати на възглавница крака.

3. Образуваните рани най-добре е да се лекуват на легло.

Ако болният няма възможност да лежи, тогава да му се правят превръзки или със „сладкия мехлем“ , или със смес от скълцани листа от репей и жълта ружа с чист маслинен зехтин: листата се счукват добре, след което получената маса се изстисква, прецежда се през тънка кърпа и се размесва с толкова зехтин (обикновено 1:1), че да стане подобно на мехлем. Или пък с настойка от чист маслинен зехтин и жълт кантарион, приготвена по начина, изложен за язва в стомаха.

4. При пукване на разширени вени трябва веднага да се сложи памук и да се натисне силно с ръка мястото на пукването, а краката да се поставят на високо, докато кръвотечението престане. След това да се махне превръзката, която силно стяга болното място, подир което да се лекува като обикновена рана.

5. Ако се образува цирей, да се лекува по начина, даден за цирей и слепок.

6. При сърбеж на кожата да не се носят еластични чорапи. През деня кожата да се маже с бадемово масло (от аптеката) или пък с настойка от чист маслинен зехтин с жълт кантарион, а вечер на прасците да се поставят компреси от 4 хасени парчета, натопени в хладък чай от лайка или пък в отварка от житни трици. Да се намали солта в храната и да се намалят течностите.

Самовнушение. Да се прилага с общата формула: „Всеки ден във всяко отношение все по-добре и по-добре ми става.

При лечението да се имат предвид и общите упътвания за болестите на сърцето.