Подпухнали венци. Възпалени венци. Гнойни венци (пиорея)

[Ани]

Подпухнали венци

Причини. Липса на витамини в храната, зъбен камък, заразни болести, скорбут и други.

Признаци. Венците са подпухнали, тъмночервени и лесно се разкървавяват.

Лечение. Трябва най-напред да се премахне зъбният камък и след това да се правят парни бани и компреси, както при зъбобол. Много са полезни и горещите (39-45°С) бани на долната челюст; да се правят 2-4 пъти на ден, и то преди компресите или отводните бани.

Гаргара. Полезно е да се правят 3-4 пъти на ден жабуркания, и то винаги след измиване на зъбите, с отварка от агримония (12 супени лъжици се варят в 500 г вода 10 минути; прецежда се и с водата се жабури) или с отварка от чашките на дъбовите жълъди (100 г чашки се варят в 500 г вода един час), или пък със смесена отварка (20 г джоджен, 10 г лайкучка, 10 г слезен, 10 г дъбови кори, 20 г кори от бреза в 500 г вода се варят 15 минути; прецежда се и докато е хладко, се плакнат устата). През време на варенето може да се сложи късче стипца колкото лешник.

Всяка вечер зъбите да се мият с четка и паста, след което да се натъркват венците с евкалиптово масло (от аптеката).

Диета. Същата, както и при зъбобол.

При лечението да се имат предвид общите упътвания за болестите на зъбите.

Възпалени венци

Причини. Заболяването може да се предизвика както от местни, така и от общи причини: липса на хигиена в устата, продължително дразнене от зъбен камък, коронки, пломби, протези, а и от някои химически вещества и медикаменти, прекомерни грижи за зъбите, дразнещи зъбни прахове, привичка да се държат в устата остри предмети, която е разпространена най-вече измежду занаятчиите (игли, ключове и други), както и на навика да се диша с отворена уста, недостатъчен сън, алкохолни излишества, тютюн и пр. Възпаление може да възникне при някои остри или хронични заболявания на вътрешните органи например възпаление на жлъчния мехур. Особено характерно е възпалението при скорбут.

При някои болести на кръвта, при ендокринни заболявания (диабет), при заразни болести (тиф, скарлатина, грип), при бъбречни болести също може да настъпи възпаление на венците.

Признаци. Болните венци са зачервени, подути и при най-малко натискане кървят. Слюноотделянето е увеличено. Дъхът от устата става зловонен. Дъвченето на храната е болезнено и затруднено. При скорбут венците са оточни, синкаво-червени, лесно кървят, зъбите се разклащат.

Лечение. Насочено е към причината, която е предизвикала възпалението. Необходимо е да се оздрави устната кухина, да се лекуват болните зъби, да се отстранят дразнителите, които поддържат възпалителния процес: зъбен камък, коронки, протези. В случая са много полезни и масажите на венците да се правят сутрин и вечер след изчистване на зъбите с паста. Добре действуват и топли бани на долната челюст с чай от лайка.

Гаргара на устата се прави с отварка от листата и корените на къпина (съдържат танин, който стяга венците) или пък със смесена отварка (по 1 супена лъжица млади кори от дюля, дрян, бял дъб и цер в 1 л вино или винен оцет се варят 30 минути; след като се сварят, прибавя се и 1/4 чаена лъжичка стипца, прецежда се и се прави гаргара всяка сутрин, докато се заякчат венците).

Гнойни венци (пиорея)

Причини. Пиореята се дължи на редица местни и общи причини. Към местните принадлежат зъбният камък, липсата на хигиена в устата, неправилности на зъбите, неравномерно налягане на зъбите при дъвкане, неудобни зъбни протези и пломби. Общи причини са наследственото предразположение, някои болести на кръвообращението, болести на храненето, на жлезите с вътрешна секреция (диабет), нарушена обмяна на веществата. Причина могат да бъдат различни инфекции (грип, ангина, скарлатина, дифтерия, тиф); хило и авитаминоза, особено липса на витамин С.

Признаци. Първите прояви на пиореята (за болния) са следните: лесно кървене на венците, като не се виждат никакви причини за това, зачервяване и оток. Болният чувствува парене, дразнене на венците. Понякога може да се образува и гной, която смесена с кръв изтича от устата, особено нощно време, и замърсява възглавницата. Постепенно зъбните леговища се стапят, връзките със зъбните корени се разхлабват, зъбите се оголват и се разклащат. Натрупаният зъбен камък още повече усилва болестта. Болният загубва зъбите си, които иначе често са здрави.

Предсказание. Сериозно. Ако не се предприемат своевременни мерки, болният може да загуби за няколко години зъбите си.

Предпазване. То се състои в отстраняване на причините, които предизвикват заболяването, и строга устна хигиена.

В юношеската възраст се препоръчва да се вземат мерки за изправяне на кривите зъби чрез шиниране.

Лечение. То е два вида: местно и общо.

Местното лечение изисква предварително и най-грижливо да се почисти зъбният камък, след което да се оздравят зъбите и околозъбните тъкани чрез лекарства или по хирургичен път.

Общо лечение. От народната медицина се препоръчва:

I. Сутрин, обед и вечер 20 минути преди ядене зъбите да се измиват със смесен прах от печена хума 90 г и прах от мащерка 30 г, и то със суха четка от четина. След това венците се масажират с показалеца в посока от зъба към венеца, а после кръгообразно. След това се прави жабуркане с отварка от градински чай салвия (листа и цвят), дъбови листа, зайча стъпка (листа и цвят), лайка (цвят), полски хвощ, смрадлика (листа) и цариче (листа и цвят) по 50 г от всяка. От тази смес се вземат 4 супени лъжици и се запарват със 700 г вряща вода и на тих огън се варят 10 минути. Като изстине, се прецежда.

II. След жабуркането на устата болният да взема 1 супена лъжица от следната смес: в 500 г вряща вода се сипва 500 г ситна захар и като заври отново, се прибавят 500 г лимони, нарязани, изстискани и смлени на машинка за месо заедно с корите и сока вари се още 20 минути да заприлича на мармалад.

III. Десет минути след тази смес да изпива 1 чашка от 75 г отварка от агримония, живовляк широколистен (листа), зайча стъпка, невен (листа и цвят) и цариче по 50 г от всяка. От тази смес 2 пълни супени лъжици се запарват с 500 г вряща вода и захлупено на тих огън се вари 10 минути. Като изстине, се прецежда.

Диета. Вегетарианска, млечно-растителна храна с повече плодове (винаги измити, защото се пръскат с отровни химикали) и зеленчуци или пък обикновена храна без свинско, говеждо, овнешко и консервирани меса и риби. Люто, алкохол и тютюн не!

Сутрин (на първа закуска) за предпазване от образуване на зъбен камък всекидневно болният да изяжда по 1 рохко яйце, поръсено с 1 чаена лъжичка пудра захар.

На обяд заедно с другата храна (винаги придружена от салата от кромид лук с магданоз по равни части и по малко от други любими салати с винен оцет и олио по вкус) може да изяжда и по 50100 г прясна риба (речна или океанска).

На вечеря кисело мляко с 1-2 лъжици сурова настъргана целина, зеленчукови и тестени изделия и компоти с малко ръжен хляб. А след обяд и вечеря да взема и по 1 таблетка витамин С (от аптеката).

Вместо вода, ако дадените отварки са недостатъчни, болният да пие запарка от шипки (25 шипки се счукват в дървен хаван на каша, изсипват се върху 500 г вряща вода и като клокне 3 пъти, се снема от огъня, като изстине, се прецежда през кърпа).

IV. Два часа след ядене да изпива пак 1 чашка от 75 г отварка от борови връхчета, исландски лишей, орехови листа, спирея и росопас по 50 г от всяка. От тази смес 2 супени лъжици се запарват с 500 г вряща вода и захлупено се вари 10 минути. Като изстине, се прецежда. Може да се пие подсладено с мед и лимон по вкус.

V. Вечер преди лягане при запек, даже еднодневен, се прави клизма с 500 г топла вода, последвана от гореща баня на долната челюст (45 °С за 10 минути) с чай от лайка: в дълбок съд, пълен с горещ чай от лайка, се натопява брадата чак до носа, като от време на време се долива топла вода и се отваря от време на време устата. След банята се прави сухо изтриване и се поставя компрес на корема (отпред) от 4 хасени парчета, натопени в хладка вода и оцет наполовина, отгоре се поставят вестник и вълнен пояс. Едновременно с това болните венци се налепват с тънки ивици листа от смрадлика (лятно време зелени, а зимно време попарени с вряща вода, за да омекнат), а на главата се слага цяла „шапка“ от тензух, напълнена или с хладен пресен селски хлебен квас (гъсто забъркан отпреди 4 часа и засилен със 7-10 супени лъжици корени от полски бъзак, счукан на ситно), или пък със сурови картофи, настъргани на ренде за дюли и в един съд полети със 100 г топло мляко киснат в него 30 минути и се изстискват добре; отгоре се слагат вестник и вълнена шапка. Държат се до сутринта.

VI. Сутрин. Самовнушение с общата формула: „Всеки ден във всяко отношение все по-добре и по-добре ми става“, последвано от фрикция с хладка вода на подмишниците, корема и половите органи, сухо изтриване, обличане и 10 дълбоки вдишвания през носа и толкова бавни издишвания през устата. Дълбокото дишане се повтаря преди обяд и вечеря.

Неделя. Пълна почивка от всичко.