Болести на хранопровода. Общи упътвания

[Ани]

БОЛЕСТИ НА ХРАНОПРОВОДА

Общи упътвания

Хранопроводът е черво, обвито с пръстеновидни и надлъжни мускули, които се свиват и разпущат последователно от горе на долу и така изтикват хапката в стомаха. Това става автоматично, хранителната кашица не се излива направо в стомаха като през отворена тръба и само от тежестта на хапките. Ако погълнем по-голяма хапка и ни приседне, тогава можем да усетим как тя бавно се придвижва надолу към стомаха.

Поглъщането става така: когато хапката във вид на кашичка достигне до лигавицата на глътката, нервите е се раздразват, а това се съобщава в мозъка в центъра на гълтането, който лежи в продълговатия мозък, отзад на врата. Тогава той дава заповед на известни мускули в глътката да се свият и изтикат хапката в хранопровода. Понякога гълтането не се извършва правилно и частички от хапката могат да попаднат в „кривото гърло“ (гръкляна) и човек да се задави.

Пътят на храненето се кръстосва с този на дишането, което е доста опасно. Ние трябва постоянно да дишаме, затова дихателната тръба стои повечето време отворена. Тя се затваря само при гълтането от капачето и тогава дишането спира за миг. Особени мускули повдигат нагоре гръкляна и го притискат плътно до наведеното вече капаче, за да се затвори добре отворът.

Това движение нагоре-надолу на ларинкса (дихателната тръба) особено добре се наблюдава у хора с изпъкнала адамова ябълка.

Задавяне се получава, когато дихателната тръба не се запуши добре от капачето. Това се случва най-лесно, когато говорим по време на ядене. Тогава природата сама си помага, като „изкашляме“ попадналата в дихателната тръба частичка от храната. За това очистване помагат и ресничките, с които е покрита дихателната тръба. Те постоянно се движат в посока към устата и изхвърлят навън с храчката неправилно попадналите частички от храната.

При гълтане глътката се затваря към носа чрез притискане на мекото небце. Ако тази клапа е повредена (парализирана), тогава течностите попадат в носните дупки.

Всички тия движения се управляват от центъра на гълтането, което става без участието на нашето съзнание, чисто автоматично. Иначе биха се получили опасни, смъртоносни грешки. При някои мозъчни заболявания, при слаби деца, при старци и пияни този център не работи правилно и те лесно могат да се задавят. Също така и предпазният механизъм на „изкашлянето“ у тях е разстроен. При такова задавяне частичките от храна и микроби причиняват възпаление на белия дроб (пневмония).