Болести на стомаха. Общи упътвания

[Ани]

БОЛЕСТИ НА СТОМАХА

Общи упътвания

Стомахът е гайдообразен мускулен орган с два отвора: горен или входен, където влиза хранопроводът, и изходен, откъдето начева дванадесетопръстното черво. В него навлиза погълнатата храна и остава там известно време. Той лежи в средата на тялото, малко наляво. Когато е пълен, прилича на крушообразна торбичка. Горната по-широка част на стомаха служи за натрупване на храната, а долната, позаострената част за омесване на стомашното съдържание преди напускането на стомаха. Втечнената храна от стомаха преминава в дванадесетопръстното черво.

Вътрешната стена на стомаха е покрита с безброй жлези. Благодарение на гънките в нея повърхността на стомаха и числото на тия жлези е много увеличено. На 1 кв. см има около 100 жлези, или всичко 5 милиона в целия стомах. Жлезите на стомаха работят подобно на слюнчените (вж. „Болести на слюнчените жлези).

Опитите с кучета на руския физиолог И. Павлов, на които оперативно е направена стомашна фистула, установяват закономерностите на стомашното храносмилане. Само като се покаже на тези кучета храна, и стомашният сок започва да се отделя. Това става рефлекторно, без да има още някакво вкусово или механично дразнене на лигавицата на стомаха. Единствено представата за храна е първоначалният дразнител. Апетитът (охотата за ядене) предизвиква отделянето на стомашен сок, който може да се измерва в грамове.

Стомашният сок у човека може да се извади с каучукова тръба (сонда), която се вкарва през устата, за да се изследва. Той представлява водоподобна, малко лигава течност, която съдържа около 12% свободна солна киселина и затова има кисела реакция. Киселият му вкус понякога се усеща при оригване. Той може да разгражда сложните химични съединения в храната (белтъчините) на по-прости. Това извършва ферменти пепсин, който може да действува само в присъствието на солната киселина.

Храната, която пристигне най-напред в стомаха, се нарежда около стомашата стена, а по-късно погълнатата повече в средата. Първата храна, която се допира до стената, започва да се смила.

Пепсинът стапя белтъчините както топлината леда. Втечнената храна се оттича към изходния край на стомаха и на части излиза навън. Тогава друга част от храната се допира до стената и това продължава, докато се смели всичко погълнато.

Престояване на храната в стомаха. Всички храни не се смилат еднакво бързо от стомашния сок. Някои, наречени „леки“, като тестените, ориза, рибата, яйцата, престояват по-кратко време, от 1 до 3 часа. Други напротив. „Тежките“ престояват по-дълго време (морски раци, сардела, печена патица или гъска и т. н.). Всички много мазни храни се смилат по-трудно.

При храненето трябва да се спазва известен ред: най-напред се поглъщат леките храни, които възбуждат апетита (сокоотделянето), например чорба или зеленчуков бульон с подправки. Следва някое леко рибно ястие или бъркани яйца с гъби, а като основно ястие пържено, печено, готвено със салати. Накрая, като „послесловие“, нещо пак леко: плодове (сливи, праскови, круши), компот. По-добре е последното ядене да съдържа въглехидрати, които намокрени от слюнката попадат в средата на стомаха и там продължава разграждането им от слюнчения фермент, преди да ги достигне стомашният сок.

Стомашните стени постоянно се свиват леко и изстискват втечнената храна, като я изкарват към пилорната (изходната) му част. Леките вълнообразни движения на стомаха (перисталтиката) не служат за раздробяване или размекване на храната, както това правят зъбите и езикът. Стомахът на човека съвсем не е „тежък работник“ или „мелница“, както стомахът на кокошката. Затова лошо сдъвкана-та храна претоварва стомаха и го поврежда с течение на времето.

Втечнената кисела хранителна кашица се събира пред изходния отвор на стомаха (пилора), който е затворен от един пръстеновиден мускул и се отваря на промеждутъци всеки 12 минути. Това е едно наистина чудно устройство. Храната изведнъж не се излива в дванадесетопръстното черво. Това става така, защото чревните ферменти не понасят киселината и работят само в основна (алкална) среда. Тази реакция се поддържа в тънкото черво от жлъчката и стомашната „слюнка“, които се изливат там и постоянно свързват киселината (неутрализират я).

Как пилорът (вратарят) знае обаче кога да отвори? Може да се каже, че той „вкусва“ хранителната кашица. Нервите на червото се дразнят от киселината и тогава се дава „рефлекторно“ заповед до пръстеновидния мускул на „вратаря“ и той се свива, без ние да знаем това. След 12 минути идва нова заповед и „вратата“ се отваря за нова порция. Това се повтаря автоматически, докато премине всичкото съдържимо на стомаха в червата без участие на нашето съзнание и внимание кога да се затваря и кога да се отваря пилорът.

В дванадесетопръстното черво (дуоденум) хранителната каша влиза в допир с нови, твърде важни смилателни сокове, които се отделят от различни жлези черния дроб, подстомашната жлеза и чревните стени.

При болестите на стомаха общото лечение има първостепенно значение, тъй като са важни не само диагнозата, но и общото състояние и личните особености на болния.

Когато се предписва диета, винаги да се взема предвид и обстоятелството, че някои болни имат индивидуално отношение към известни храни. За пример: на някои млякото причинява повръщане, а на други запичане. Щом забележим оригване, повдигане, повръщане или друга някоя проява, можем да бъдем уверени, че стомахът е или претоварен, или му е дадено нещо неподходящо. Под съображение трябва да се вземат също възрастта, полът, занятието, образованието, начинът на хранене (месоядец или вегетарианец) и т. н. Затова няма строги диетични правила за разните болести, а само общи насоки относно използуваемостта на хранителните продукти.