Добри и лоши комбинации на храната

[Ани]

Добри и лоши комбинации на храната

Болните винаги трябва да имат предвид и изложените добри и лоши комбинации на храната.

Лошите комбинации на храната (т. е. да се ядат няколко вида различни храни, които не могат да се смилат заедно) често дават възможност за разстройства, газове, киселини, оригвания, повдигане, тежест, доста бавно или непълно храносмилане. Това е твърде обикновено явление при много болни.

Добри комбинации, които народната медицина препоръчва: плодове със зърна, булгур, грах, леща, фасул, хляб, брашно; зеленчук пресен със зърна;

салата със зърна или картофи с маслинен зехтин;

картофи с пресен зеленчук, яйца, зехтин;

орехи със зърна, пресен зеленчук;

сирене със зърна, хляб или картофи;

сушени и пресни зеленчуци;

зеленчук със зърна или хляб;

зеленчук с картофи;

зърна със сушени плодове;

хляб с плодове, зеленчук, мляко, мед, яйца, зехтин и пр.

Яйцата (не повече от 1-2 на ден за млади хора) са добра комбинация с почти всички храни.

Лоши комбинации, които не се препоръчват: мляко със зеленчук, салата, зехтин; плодове със зеленчук и салата; картофи със зърна или кестени; яйца с мляко;

мед или захар със зеленчук или маслини;

лимон със зърна или картофи;

сушени плодове със зеленчук или маслини.

Що се отнася до плодовете, по-добре е да не се смесват киселите (ябълки, портокали, ягоди) със сладките (фурми, смокини, банани, круши). Въобще по-добре е да се ядат плодовете 1 час преди ядене, отколкото след ядене. При това винаги измити, защото се пръскат с отровни химикали. Така те отнемат излишната жажда през време на храненето. Не е за препоръчване да се ядат плодове след зеленчук, както по принцип ядат мнозина, и ако това става, нека по възможност да е по-малко. Ябълката, която може да се яде след зеленчук, прави изключение и благоразумно е да не се превишава повече от една.

Първото условие да бъде използувана храната е бавното и грижливо дъвчене. Второто, да се яде в спокойна обстановка, защото всичко, което разваля доброто настроение на човека, намалява отделянето на стомашния сок (необходим за смилане на храната), което се отразява лошо на храносмилателния процес и причинява храносмилателни разстройства.

От тези две условия зависи целият хранителен процес. Освен това болният трябва да се научи да яде по-често, но по малко това е основата на лечебното изкуство за стомашните болести.