Апетит, глад и преяждане

[Ани]

Апетит, глад и преяждане

Апетитът и гладът са две различни понятия, които много често се смесват и бъркат едно с друго. Ако с апетит означаваме желанието да се яде нещо съвсем определено, то с глад означаваме желанието да се приеме каквато и да е храна. Апетитът означава желание за храна в качествено отношение, а гладът в количествено. Всеки лесно може да определи доколко храненето му зависи от апетита и доколко от глада. Когато сме твърде много изгладнели, тогава не избираме много всичко, което може да се яде, е вкусно. Това е глад, а не апетит. И колкото повече сме сити, толкова повече на преден план се явява апетитът. В такива случаи избираме това или онова ястие, едно можем да ядем, а друго не, и ако нищо не ни харесва, изобщо не ядем. Добре приготвено сладко се изяжда и след най-богатия обяд, без глад, но с апетит. Изобщо апетитът определя да се яде това или онова. И при него не играе роля някакъв инстинкт, въз основа на който ние да подбираме това, що обичаме да ядем, а само опитът, който сме събрали и от който сме научили кое е вкусно и кое не. От опит знаем какво точно усещаме, когато изяждаме повече месо, хляб или плодове. Някои храни имат лош вкус и миришат неприятно и ние ги отхвърляме. Значи с течение на времето сме се научили дали определени храни са по вкуса ни, или не. Апетитът никога не може да се насочи към неща, които никога не сме видели, за които нищо не сме чули и които не са в състояние да ни напомнят нещо познато. Разбира се, това не се отнася до някаква нова хранителна комбинация, която като храна не ни е известна, но съставните части на която ни са отлично познати. В такива случаи си представяме, че това, което е съставено от познати нам вкусни храни, също ще бъде вкусно. Обаче само този, който има опит, може да каже: яде ми се ябълка, круша или такова и такова ядене. Изобщо апетитът и възможността той да се удовлетвори са свързани с редица условия: безпогрешна дейност на сетивните органи, добра памет, правилно храносмилане, възможност да се прави подбор на храната.

Многобройни опити са доказали несъмнено, че апетитът в много случаи представлява нужда. Стари народни обичаи, свързани с храненето, са насочени в повечето случаи именно към задоволяване нуждите на организма с различни храни и са основани изключително върху дългогодишния опит. При това навсякъде на храненето се отделя специално внимание, за да се изтръгне то из хода на обичайните занятия. Отрежда се за него особено време, извършват се известни приготовления. От това гледище трябва да се смятат за неуместни сериозните разговори и сериозното четене във време на ядене.

Какво е значението на закуските? Всичките приправки в яденето, всичките закуски преди главното ядене очевидно целят да възбудят любопитство, интерес, засилено желание да се яде. Обществен факт е, че човек се отнася отначало равнодушно към обикновеното ядене. Той започва да яде с удоволствие, ако предварително раздразни вкуса си с нещо рязко, пикантно (парливо, лютиво). Нужно е да се раздвижи вкусовият апарат, за да може по-нататък да се поддържа неговото действие с по-слаби раздразнители. От само себе си се разбира, че за човек, който чувствува глад, такива извънредни мерки не са нужни; самото задоволяване на глада за него е достатъчно приятно. Не току-така се казва, че „гладът е най-добрият готвач“, или „най-добре вкусва яденето гладният“. Все пак и тук всичко е до степенуване. За всички нормални хора и дори за животните е необходимо яденето да има известен вкус.

Ето по този начин апетитът и гладът се допълват. Апетитът е, който подсказва от какви именно хранителни материи има нужда тялото в даден момент, а гладът е чувството, което ни показва, че за да запазим силата и здравето на организма, трябва да го снабдим с храна, нужна за извършване на жизнено необходимите физиологични процеси.

Преяждането, станало навик у някои, е източник на ред заболявания. При такъв режим на хранене затлъстяват черният дроб, сърцето, бъбреците тъкмо тия органи, които трябва да бъдат най-изправни, а и целият организъм.