Болести на червата. Общи упътвания

[Ани]

БОЛЕСТИ НА ЧЕРВАТА

Общи упътвания

Червата са много важен орган, където става окончателното смилане на хранителните вещества и всмукването им в кръвоносните и лимфатичните съдове.

Устройство на червата. Те представляват една дълга тръба, която се завива няколко пъти и пълни току-речи цялата коремна кухина, където се намира място и за стомаха, черния дроб, далака, бъбреците, лойта, кръвоносните съдове и нервите. Те изпълват пространството, без да се притискат и смущават, при което червата се намират в постоянно движение и в непрестанна промяна на съдържанието си.

В червата различаваме две части тънки и дебели черва. Тънките черва започват от стомаха и свършват до дебелото черво. Те са тънки и много дълги (от 5-6 пъти по-дълги от дължината на тялото). Тънките черва се разделят на няколко части, от които най-важната е идващата веднага след стомаха. Тя се нарича дванадесетопръстник. По вътрешната повърхност на тънките черва се намират много жлези, които отделят един сок, наречен чревен.

При преминаването на тънките черва към дебелите се образува един задънен край, който се нарича сляпо черво (апендикс).

В дебелите черва различаваме три части възходяща, която отива нагоре, напречна, която е положена хоризонтално, и низходяща, която слиза надолу. Крайната част на това черво се нарича право черво, или ректум. То завършва с отверстие, наречено анус.

Всмукване на хранителни вещества от тънките черва. След обливане на хранителната каша с различни сокове от чревните жлези, преработката на храната е завършена. Тя е преминала в течна, разтворима форма, вече може да бъде лесно всмукната от чревната система, която има извънредно голяма всмукателна повърхност.

Чревни власинки и тяхната дейност (функция). Вътрешната стена на червото съдържа около 500 напречни гънки, снабдени с неизброимо количество власинки на 1 кв. см се падат около 4000. По такъв начин смукателната повърхност на тънкото черво става огромна. Тя прилича на хавлия, която попива водата от кожата ни. Нейната смукателна повърхност има големина около 40 кв. метра. Власинките са потопени в хранителната каша, тя постоянно се омесва от движенията и бива притискана към стената, в която идва в допир с храносмилателните сокове и със смукателните клетки.

Власинките действуват и като помпички. Те притежават по едно тънко мускулче, което от време на време се свива и скъсява власинката, после се разпуща и я удължава. Това наподобява пръстите на ръката, които могат да се вгънат навътре и отново да се изпънат. Милиони такива власинки помпат навътре най-малките химически градивни камъни на преработената храна. Това се извършва постоянно, ден и нощ, месеци и години. Обаче само определени вещества може да се всмукват. Другите остават в червата и се изхвърлят по-късно с изпражненията.

Веществата, годни за всмукване, са захарта, мазнините, белтъчините и солите в техните разтворими форми. Само те преминават през клетките на власинките. Водата не се всмуква там. Само избрани от клетките вещества достигат до вътрешността на власинките. Как става всичко това, още никой учен не е отгатнал.

Какво става с хранителните вещества, преминали чревната стена. Те се съзиждат отново. Когато се храним, ние можем да погълнем белтъчни вещества от месото на различни животни, също от орехите, граха, фасула и други.

Всяка белтъчина е различно устроена. От храносмилането всички белтъчини се разпадат до основните си съставни части и стават разтворими; само те могат да преминат чревната стена. Щом достигнат във власинката, те отново се съединяват, но не вече в животински, орехов или бобов белтък, а в човешки. Различните белтъчни градивни тела от хранителния сок се съединяват в особен вид белтъчина, присъща само на човешките тъкани. Това е последният смисъл на дългите и сложни храносмилателни процеси: чужди хранителни вещества да се разпадат на основните си съставни части и от тях да се образуват собствени вещества, които да служат за храна на тъканите на тялото и за поддържане на енергията.

Как става пренасянето на хранителните вещества. Щом белтъчини, мазнини и захари наново се образуват в чревните власинки, те се отправят с кръвта на различни места в тялото. Мускулите имат постоянна нужда от захар. През нощта обаче те не работят и захарта се натрупва в черния дроб. Белтъчините по същия начин се изпращат до телесните клетки.

Другояче стои работата с мазнините. Те се отнасят с лимфатичните съдове. Една безцветна течност пропива всички тъкани на тялото (лимфа), събира се тук и там в по-големи количества и бива отнасяна чрез лимфатичните тръбички по-нататък. Те превозват лимфата от чревните власинки, а заедно с нея и мазнините. Те се образуват там във вид на ситни капчици, затова лимфата добива млечен изглед. По същата причина и млякото е бяло. Кръвоносните съдове, заедно с лимфатичните, преминават по момиците, за които са закачени червата.

Значение на соковете (отлъчките) от разните жлези за правилното храносмилане. Водата. В тънките черва остатъците са пропити още с много вода, която отделят слюнчените, стомашните и чревните жлези, а също черният дроб и панкреасът. За едно денонощие всички те изливат върху храната около 7 литра течност значи с два литра повече, отколкото е кръвната течност на човека. Затова в дебелото черво водата се всмуква наново и кашата се сгъстява. Ако то нещо е разстроено (разстроен стомах) или болно, тогава водата не може да се всмукне и се появява диария. По такъв начин водата прави едно постоянно вътрешно кръгово движение от храносмилателните жлези до дебелото черво и обратно, като бива пренасяна от там по кръвоносните съдове до жлезите.

Дейност (функция) на дебелото черво. Това черво служи не само за всмукване на водата и сгъстяване на чревната каша, но още и за преработка и всмукване на последните остатъци от хранителни вещества, които са пропуснати от тънкото черво, ако не са били достатъчно пропити от храносмилателните сокове.

Чревни бактерии и тяхното значение. Това, което чревните сокове на тънкото черво не са свършили, довършват го микробите в дебелото черво. И наистина, там се намират милиарди безвредни невидими живинки, които не ни причиняват никакви болести. Те са наши добри приятели и помагачи. Микробите отварят клетките от растителната храна и правят достъпни за храносмилателните сокове ценни хранителни вещества, които се състоят главно от нишесте. Кравата би умряла от глад без тия чревни микроби.

Чревни движения (перисталтика) и отпадъци от храната. Колкото по-надолу бива придвижвана чревната каша, толкова по-гъста и калоподобна става тя. Червата са снабдени с напречни и надлъжни мускули, при чието свиване се получава едно вълнообразно движение, както при дъждовния червей. Така съдържанието на червата постепенно бива изтиквано напред, възбуждано от хранителната каша. Колкото повече груби частички (баласт) достигат в дебелото черво, толкова по-силно се дразни неговата мускулатура и перисталтиката става по-буйна.

Отпадъци (изпражнения). Непотребните остатъци се смесват постоянно и щом се съберат достатъчно количество в правото черво, изхвърлят се навън през ануса задния отвор. Тази биологична работа на непотребните остатъци да дразнят перисталтиката на червата е много важна, полезна и здравословна. Модерната храна с повече месо, бял хляб и сладкиши съдържа много по-малко растителна целулоза, която да въздействува на червата. Целесъобразното хранене държи на тази точка извънредно много и с право препоръчва природосъобразното хранене с повече несмилаеми вещества, каквито се намират в черния (пълнозърнест, тричав) хляб, зеленчуците и плодовете. Тогава червата няма да останат в покой. Задържането на изпражненията в червата при запек води към много болести. Със запека трябва да се бори всеки страдащ, а всички, които имат миризливи изпражнения, трябва да се загрижат да изменят начина на храненето си така, че червата да се пречистват по-често, за да не стават отровните разлагания. Храната трябва да изобилствува с плодове, орехи, плодови сокове, зеленчуци, мед, кисело мляко, чесън, лук, мармалади, картофи и други подобни, които регулират ходенето по нужда, не се задържат много в дебелото черво и не съдържат много остатъци от белтъчни материали, като месото, рибата, яйцата, сиренето, фасула и други.

Специалните масажи на корема за усилване перисталтиката на червата, коремната гимнастика и коремното дишане са извънредно важни за усилване на червата и коремните мускули, които участвуват в изчистването на червата. Пиенето сутрин на гладен стомах на чист зехтин (не олио) по 1-2 лъжици улеснява изчистването. Клизмите в седмицата веднъж, а при някои случаи всеки ден, са за препоръчване и на тия, които страдат от запек. Но главното условие е природосъобразната (млечно-растителна) храна, която, добре подбрана и нагодена за всеки страдащ според състоянието на стомаха и червата, е незаменимо нещо.

Освен това, когато лекуваме възпалението на храносмилателните органи, трябва преди всичко да дадем почивка на стомаха и червата и да отслабим силния кръвоприлив към тях. При хроничните болести обаче усилията ни трябва да са насочени главно към отстраняване на причините, които са създали разстройството.

Лечението, както при всички хронични болести, трябва да цели да подобри общото състояние на организма и по този начин да увеличи съпротивителната му способност.

Храносмилателните органи изобщо не трябва да се претоварват с трудносмилаема храна. При определяне на диетата да се има предвид, че това, което подхожда на един организъм, не подхожда на друг.

Изпражненията и тяхното изследване. След смилането на храната и всмукването на хранителните вещества остатъците остават в червата и се придвижват по-надолу по тях, докато се изхвърлят навън. Растителните храни съдържат повече несмилаеми вещества (целулоза и др.), които почти не претърпяват промени при храносмилането и се изхвърлят навън, понеже са погълнати. Те са баласт (излишен товар) за организма под микроскопа се виждат непроменени растителни клетки, които не са били разтрити и разкъсани при дъвкането, и разпаднати от смилателните сокове във вид на влакна, люспи от зърнени храни, твърди частички от кората на плодове, боб и т. н.

Цвят на изпражненията. Нормално той е тъмнокафяв, а при хранене изключително с месна храна кафяво-черен при храна, богата с нишесте тъмножълт, при млечна храна жълто-бял. На оцветяването на изпражненията влияят и някои оцветяващи вещества и лекарства: черен цвят се получава от хранене с маслинки, черници и боровинки, вземане в разтвор на желязо и съединения на марганец (манган); зелен от вземане на кал омел (химически соли на кристали със слабително действие) особено от кърмачета; жълт от вземане на сантонин, ревент и майчин лист. При разни болести изпражненията имат светложълт цвят при диариите; сиво-бежов при недостатък в червата на жлъчна секреция, при хроничен перитонит и др.; черно-червен (катранообразен) при кръвотечения от стомаха и от горната част на червата (при кръвотечения от долната част на червата кръвта запазва повече или по-малко своя цвят, без да се смесва с изпражненията).

Мирис на изпражненията. С усилване на гниенето става гнилостен, а при ненормално ферментиране кисел.

Ненормални съставни части в изпражненията. Слуз в значително количество показва катар на червата (колит); гной се среща в изпражненията при всевъзможни язвени процеси в дебелите черва (и правото черво); кръв се среща при кръвотеченията от различните отдели на червата; частици от тъканта във вид на люспици от лигавата ципа на червата се срещат при дизентерия, остър колит и във вид на ракови частици; жлъчни камъни; вкаменени изпражнения във вид на овчи барабонки, последица от спастичния запек и други.