Остро възпаление на бъбреците (остър гломерулонефрит)

[Ани]

Остро възпаление на бъбреците

(остър гломерулонефрит)

Причини. Най-често заболяването е последица от ангина, фарингит, скарлатина, синузит. Макар и по-рядко, причина могат да бъдат пневмония, ставен ревматизъм и други. За възникване на заболяването значение има и простудата, особено влажен студ, намокряне на краката и др. Явява се още при бременност, при заболяване на кръвообращението, след големи изгаряния на кожата и при злоупотреба с някои лекарства.

Начинът на хранене също се отразява върху бъбреците и те много по-лесно заболяват у хора, които употребяват месо като всекидневна храна, солени и консервирани храни и изобщо у хора, които си угаждат, преяждат или употребяват големи количества спиртни питиета.

Признаци. Обикновено заболяването започва бавно и незабелязано с обща умора, главоболие, болки в кръста. Лицето е бледо, подпухнало. Болният се оплаква от болки в областта на сърцето и сърцебиене. Появяват се отоци, най-често около очите. Зрението на болния отслабва, понякога той вижда във въздуха хвърчащи мухи, губи апетит, повръща и постоянно отслабва. Важни признаци са измененията в урината. Тя намалява твърде много и съдържа албумин и цилиндри, често става червена, съдържа кръв. Понякога количеството й стига само до 150-250 г в 24 часа.

При тежките форми болният има замайване, повръщане, гърчове, а понякога и припадъци със загуба на съзнанието. Болният диша тежко, коремът му се подува вследствие на събиране течност в коремната кухина, а понякога получава и уремия, т. е. отравяне на кръвта от пикочните елементи, които не могат да бъдат изхвърлени навреме през болния бъбрек.

Предсказание. Острият нефрит може да оздравее напълно, но може и да премине в хронично заболяване. В малък брой от случаите завършва със смърт.

Предпазване. То се състои преди всичко в предпазване от остри инфекциозни заболявания, от простуда, често охлаждане на тялото. Да не се злоупотребява с алкохолни напитки, месна храна, пушене на тютюн, полови излишества и прекомерна преумора (вж. том I, „Природ осъобразен живот“).

Лечение. Провежда се от лекар-специалист.

Необходимо е болният преди всичко постоянно да лежи в легло, докато болестта му напълно изчезне. Ако има задух, да бъде в полуседнало положение. Стаята трябва да бъде суха и топла, а на болния да се осигури пълно спокойствие. Тялото му да се затопля постоянно в леглото чрез топли тухли, шишета с топла вода и т. н. Два-три дни болният да се остави на глад и жажда.

I. Сутрин, обед и вечер 20 минути преди ядене при нормални стойности на уреята в кръвта болният да взема по 1-2 зърна чист боров катран с нишадър на прах (от аптеката).

Приготовление: 100 г боров катран последователно се измива в 9 води, като след утаяването му водата веднага се заменя с друга чиста вода (разбърква се, утаява се и т. н.). След това към катрана се добавят 10 г нишадър на прах и се разбърква добре, за да стане хубава смес. Към нея се прибавя малко препечено царевично брашно, за да стане гъсто тесто, от което се правят хапчета, колкото царевични зърна, и за да не се слепват, се поставят в подходяща кутийка.

Употреба. Първите 3 дни сутрин, обед и вечер преди ядене се взема по 1 зърно - всичко 3 зърна на ден. След това се вземат по 2 зърна наведнъж - всичко 6 зърна на ден, и така се продължава до края на лечението.

При повишено съдържание на уреята в кръвта болният да взема по 1-2 супени лъжици или смес от 250 г бял уров (фий) - зърна, смлени на брашно и забъркани с 250 г чист пчелен мед и сока на 3 лимона, или пък сироп от обикновена (селска) тиква - отрязва се капакът й, изчиства се от салото и семките, а кухината се напълва със ситна захар догоре. След това се захлупва с капака и така стои 24 часа, подир което полученият сироп се излива в бутилка и запушено се държи на студено място да не вкисне.

II. Едновременно с катранените зърна или 10 минути след сместа от урова или пък сиропа от тиквата болният да изпива 1 чашка от 120-150 г отварка от изтравниче 100 г, бреза (лист или млади клонки), дръжки от бели череши, цикория (листа и клонки), мечо грозде, полски хвощ и троскот (корени) по 50 г от всяка. От тази смес 3 пълни супени лъжици с прибавка на 30 шипки, разрязани на две, по 1 пълна супена лъжица ленено семе (предварително леко запечено, за да не пачосва отварката) и конопено семе, счукани на ситно, и 1 чаена лъжичка червена хвойна (зърна) се запарват с 1 л вряща вода и на тих огън захлупено се вари 10 минути. Като изстине, се прецежда през тънка кърпа. Пие се топло. При желание може да се пие подсладено с мед и лимон по вкус.

Диета. При остро възпаление на бъбреците много е важно да се спазва правилно диетолечение. В първите два-три дни от заболяването е необходимо болният да остане на глад и жажда, като му се дават само плодови сокове до 200 г дневно. В случая особено са полезни пъпешите, любениците, крушите, ябълките, гроздето и пр. Сокът на плодовете облекчава бъбреците. Зимно време плодовете се вземат варени 15-20 минути, като се ядат възможно по-топли. След това се преминава към безсолна, плодово-зеленчукова храна, предимно сурова (ябълки, захар, ориз, картофи, масло). След 5-6 дни се преминава към по-свободна безсолна диета с мляко, млечни каши, брашнени супи (от картофи, ориз, грис, просо), като общото количество на млякото не бива да надминава 1 л за целия ден. След това при нормално количество на уреята се употребява лека вегетарианска храна, която да се ограничи с повече сварен ориз с вода или мляко и други зеленчукови и плодови ястия, варени или печени, но не и пържени. При това без гъби, лапад, спанак, сини сливи и патладжани. Суровите плодове могат да се ядат само измити, защото се пръскат с отровни химикали. Люто, алкохол и тютюн - не!

Изобщо храната трябва да отговаря на следните изисквания: да се избягват пикантните и дразнещите храни, сол не повече от 2-3 г на ден. Забраняват се също китайски чай, кафе, какао, подправки, черен пипер, бахар, лук, ряпа, целина и други такива, а също сух фасул, леща и грах. Преди обяд и вечеря като аперитив болният да изяжда по 1-2 глави печен кромид лук без захар и без хляб или пък обикновена храна без свинско, говеждо, овнешко и консервирани меса и риби с намаляване и на яйцата по едно на ден. На обяд заедно с другата храна може да изяжда и по 50-100 г младо месо: агнешко, телешко, птица или прясна риба (речна или океанска), варено или печено, но не пържено. На вечеря - безмесна храна: кисело мляко, зеленчукови пюрета, тиква (варена или печена), компоти с леко препечен хляб. След ядене да взема по 1 супена лъжица бъзов мармалад с малко мед.

Ако болният има отоци по тялото, да се подложи на тиквена диета (вж. том I).

При увеличено количество на уреята в кръвта с повръщане строго да се спазват следните правила:

1. Десет минути преди закуска, обяд и вечеря болният да изпива по 1 ракиена чашка от 30-50 г варова вода.

Приготовление: Взема се около 1 кг негасена вар и се гаси в 5 л вода, след което се разбърква добре и се оставя да се утаи в продължение на 3 дни. След това с лъжица се обира внимателно корицата, която при гасеното се е образувала на повърхността на водата, без да се разклаща самата смес. Подир това чистата и бистра вода над изгасената вар внимателно се налива с кафена чашка в чисти бутилки и се запушва добре.

2. Храната да бъде винаги топла, а не гореща и много добре сдъвкана. На закуска най-добре е болният да изпива 1 чаша от 150-200 г овесено мляко, приготвено така: вечерта 4 супени лъжици очистени овесени ядки се варят в 1200 г вода, докато хубаво се разпукат. Като изстине, се прецежда през тънка кърпа чрез изстискване, подслажда се с мед и лимон по вкус.

При хроничен нефрит болният трябва да се храни по-често с по-малко количество храна, която трябва да взема малко затоплена. Диетолечението на болните не трябва да бъде шаблонно, а променливо, като храната се разнообразява всеки ден. Във всекидневното меню може да се включват следните ястия: на закуска - овесено мляко с препечен хляб, масло и мармалад според вкуса на болния. При желание овесеното мляко може да се замени с обикновено мляко или с чай от шипки и хляб, масло и мармалад по вкус. На обяд - вегетарианска супа или пък супа от варено младо месо: агнешко, телешко или пък прясна риба с любима салата, варени или печени картофи, моркови и други. Десертът може да бъде от разни сладка, мляко с ориз, грис, сурови или печени плодове. На вечеря - макарони със захар, кисело мляко, вегетариански кюфтета, печени плодове, тиква (варена или печена) и др.

Вместо вода, ако дадените отварки са недостатъчни, при наличие на албумин в урината болният да пие отварка от 100 г зърна от царевица с прибавка на 1 супена лъжица овесени зърна и 20 шипки, пукнати на две - в 1 л вода се варят 20 минути и веднага се прецежда. В останалите случаи да пие дестилирана вода (от аптеката), подкиселена с лимон, или пък запарка от шипки (30 шипки, счукани в дървен хаван на кашица, се заливат с 600 г вряща вода и като клокне 3 пъти, се снема от огъня; като изстине, се прецежда през тънка кърпа).

III. Два часа след ядене при нормално количество на уреята болният да взема по 1 супена лъжица смес от 500 г чист пчелен мед, 20 зелени листа от индрише с дръжките и 20 ядки от сладки бадеми, счукани в дървен хаван на кашица, 3 месести лимона, смлени с корите на машинка за месо, но без семките, и по 10 г валерианова тинктура (чиста) и тинктура от глогов цвят (от аптеката).

При повишено съдържание на урея болният да взема или:

а) по 1 ракиена чашка настойка от праз лук с вино: бутилка от 1 л се напълва до половината с бялата част на праз лук, на ситно нарязан, долива се с чисто натурално вино и кисне на слънце или до горящата печка 3-5 дни.

Забележка. След като се изпие дадената настойка, прави се 14 дни почивка и при желание се повтаря отново.

Или пък:

б) по 1 кафена чашка от 50 г концентрирана отварка от 5 китки корени от магданоз с 5 лимона, разрязани на по две части всеки - в 1 л вода на тих огън се вари 30 минути, за да остане отварката наполовина, и веднага се прецежда.

IV. Десет минути след едно от казаните средства болният да изпива пак по 1 чаша отварка, дадена в точка II от плана.

V. Вечер преди лягане при запек, даже еднодневен, се прави клизма с 500 г топла вода.

След това в понеделник и вторник областта на бъбреците се налага с торбичка от тънко хасе (25 на 15 см), напълнена с топла лапа от печен кромид лук, обелен, на ситно нарязан, полуизстискан и засилен с 15 сини сливи (от тези за компот), смачкани без костилките и поръсени с малко леко препечено царевично брашно за отнемане на излишната влага на лапата. В сряда и четвъртък се налага с пресен възтопъл (36°С) селски хлебен квас, гъсто замесен и засилен или с 4 супени лъжици сурови диви кестени, настъргани с кората, и 1 изравнена чаена лъжичка нишадър на прах, или пък с 15 сини сливи, смачкани без костилките, и 1 чаена лъжичка нишадър. В петък и събота се слага топла лапа от 100 г ориз, сварен в 300 г вода, заедно с 15 сини сливи (от тези за компот), смачкани без костилките на тесто. Преди поставянето лапата се поръсва с 1 изравнена чаена лъжичка нишадър на прах. Едновременно и в трите случая се поставя компрес на корема, най-добре от 1 зелен лист прясно зеле, попарен с врящо мляко, за да омекне, след това, увит на руло, се изстисква добре. Отгоре се обвива с вълнен пояс.

На главата при липса на главоболие се поставя „шапка“ от зелен лист прясно зеле, леко напръскан от вътрешната страна с малко оцет, а при главоболие - „шапка“ от тензух, напълнена с пресен селски хлебен квасец, засилен със 7-9 супени лъжици сурови диви кестени, настъргани с кората, или пък със 7-9 супени лъжици суров кромид лук, на ситно настърган, а отгоре се слага вълнена шапка. Държат се цяла нощ или докато досадят на болния.

VI. Сутрин се прави фрикция с хладка вода на подмишниците, корема и половите органи, сухо изтриване и през целия ден се носи в областта на бъбреците парче мушама с хаваджива (25 на 15 см) с тропосано отгоре парче тънък найлон, добре набоцкан с игла, за да диша кожата свободно. Носи се 15 дни от едната и 15 дни от другата страна.

Неделя. Почивка от всичко - пият се само билките и се носи мушамата.

Важни добавки:

1. При болки в бъбреците коремните компреси да се засилват с торбичка, напълнена с топла прясна и несолена извара, подпъх-ната под коремния компрес, и то така, че да легне на голо върху бъбреците.

2. При повръщане, както при „Гадене и повръщане“.

3. При спиране на урината, както при „Спиране на урината (анурия)“.

4. Ако сърцето отслабне, половин-един час след обяд и вечеря болният да взема и по 1 кафена чашка отварка от исландски лишей, глог, бъз и валериан (вж. том III, книга първа, „Възпаление на сърдечната торбичка - перикардит“).

5. Лапите от печения лук, квасеца и ориза може да се използват 2 вечери подред, като през деня се държат на студено и вечер се подгряват до казаната температура, а квасецът се засилва с 1-2 супени лъжици нов квасец за нова ферментация.

6. Болният да следи краката му да са винаги сухи и топли.

7. През време на оздравяването, ако болният не е на легло, да стои повече на слънце и да се пази от простуда, като слага пояс на кръста и не се излага на резки климатични промени. А след оздравяването винаги да носи фланелен пояс.

Самовнушение. С общата формула: „Всеки ден във всяко отношение все по-добре и по-добре ми става.“ При лечението да се имат предвид и общите упътвания за болестите на пикочните органи.