Пясък и камъни в бъбреците (нефролитиаза)

[Ани]

Пясък и камъни в бъбреците

(нефролитиаза)

Пикочните камъни се състоят от вещества, които урината съдържа в естествено или неестествено състояние. Те имат различна форма, големина и състав: уратни, оксалатни, фосфатни и смесени. Уратните камъни са твърди, гладки и с кафяв цвят. Оксалатните са грапави и много твърди. Фосфатните камъни са белезникави, по-големи от останалите и лесно трошливи. Камъните могат да се намират в самия бъбрек, в бъбречното легенче, в пикочопровода или в пикочния мехур. Срещат се повече във втората половина на живота и по-често у мъжете, отколкото у жените.

Причини. За образуването на камъните имат значение различни фактори: нервната система, обмяната на веществата, възпалителни заболявания на пикочните пътища. Причина могат да бъдат преяждането, седящият живот, затлъстяването, употребата на твърда вода за пиене. Освен тези причини могат да се посочат още и артритната диатеза, т. е. предразположение към боледуване от ревматизъм, подагра, затлъстяване, захарна болест, екзема, невралгии и др. Наследствеността също има важно значение.

Признаци. Някои болни с години изкарват пясък с урината си, без да имат някакви особени болки и без да се образуват камъни. Други пък отделят от време на време камъчета с различна големина, при което имат много силни болки, известни под името бъбречни колики. Болките в този случай се дължат на дразненето, което камъните упражняват върху легенчето на бъбрека и на пикочопровода, когато минават по него, както и на свиването, което прави бъбрекът с цел да ги изтика. Такъв пристъп може да дойде без никаква видима причина или да настъпи след вдигане на тежест, скачане, яздене на кон и т. н. Болният чувства силни присвиващи болки, които се излъчват от гърба по протежение на пикочопроводите към мехура и слабините. Едновременно с това изпитва болезнен напън за уриниране и отделя кръв с урината си.

В много случаи присъствието на камък в бъбреците не се проявява никак, особено когато е във вътрешността на бъбрека. Често обаче той се проявява чрез тъпи болки в страната, които карат лицето да наляга с ръка болната си страна. Когато камъкът не е в самия бъбрек, а е в легенчето на бъбрека, болките са по-изразени и са придружени често с кървава урина. Кръвотечението може да бъде значително, особено след скачане, тичане, яздене на кон и т. н.

Много от камъните, които се образуват в бъбреците, минават по пикочопровода и слизат в мехура, откъдето се изхвърлят навън с урината. Не са редки обаче случаите, при които камъкът застава някъде в пикочопровода и причинява много силни болки, които се дължат на усилието на пикочопровода да избута надолу камъка. Когато болките спрат, значи е минал надолу. Понякога камъкът остава в пикочопровода и така го запушва, че урината от този бъбрек не може да слиза в мехура и поради това бъбрекът се разширява от прекомерното набиране на урина в него и вътрешността му се уврежда. Камъкът, след като е слязъл в мехура, може да се изхвърли навън незабелязано или пък много болезнено с напъни и кръв в урината.

Усложнения. Пиелит, разширение на бъбречното легенче, спиране на урината, увреждане (атрофия) на бъбреците.

Предсказание. Обикновено е благоприятно. Честите кризи и усложненията утежняват заболяването.

Предпазване. Преди всичко трябва да се въведе природосъобразен начин на живот - повече чист въздух, редовна гимнастика или умерен спорт, плуване. Когато плуването не е възможно, да се използват фрикциите на цялото тяло с хладка вода и слънчевите бани. Храната също да е природосъобразна (млечно-растителна), да не се претоварва нервната система.

Лечение извън пристъпите:

А. При оксалатни и по-големи у ратни камъни

I. Сутрин, обед и вечер 20 минути преди ядене болният да взема по 1 изравнена чаена лъжичка от следната смес: 25 г чист пчелен восък, 25 г чист бял тамян, 50 г чиста бяла дъвка (сакъз) и 100 г чист маслинен зехтин.

Приготовление: Зехтинът се сгорещява на тих огън, след това се прибавят восъкът и счуканите на ситно бяла дъвка и бял тамян и непрестанно се бъркат, докато сместа се сгъсти като мехлем, но без да завира. При вземането сместа винаги да се поставя по-далече от зъбите, защото ги поврежда.

II. Заедно със сместа да се изпива една чашка от 120-150 г отварка от липов цвят, мечо грозде (листа), златник (листа и цвят), коса от царевица, полски хвощ (листа и стебла) и троскот (корени) по 100 г от всяка. От тази смес 4 супени лъжици с прибавка на 1 изравнена лъжица ленено семе (предварително леко препечено) и 1 супена лъжица семе от обикновена метла, счукано на ситно, с 20 шипки, разрязани на две, се запарват с 1 л вряща вода и на тих огън се вари 20 минути. Като изстине, се прецежда.

Б. При уратни и фосфатни камъни

I. Сутрин, обед и вечер 30 минути преди ядене болният да изпива по 1 ракиена чашка отварка от 150 г корени от магданоз с 500 г лимони, нарязани на тънки филийки - в 1 л вода на тих огън се вари 30 минути и веднага се прецежда чрез изстискване. След това в получената отварка се прибавя 500 г чист маслинен зехтин и се разклаща да стане хубава смес.

II. Двадесет минути след вземане на отварката да се изпива 1 винена чашка от 100 г отварка или:

а) от троскот (корени) 100 г, шипки (плод) 100 г, пъпешово семе 25 г, ленено семе 25 г, коса от царевица 100 г, полски хвощ 50 г и лешникови черупки 250 г: черупките, лененото и пъпешовото семе предварително се счукват на прах и заедно с останалите билки се варят в 3 л вода да остане наполовина и се прецежда. Или:

б) 1 чашка от 150-200 г отварка от една пита слънчоглед, но без семките, добре запазена и разрязана на 8 парчета, с прибавка на по 4 пълни супени лъжици мечо грозде и полски хвощ, 50 шипки, разрязани на по 2 части, и 2 лимона, също разрязани - в 3 л вода на тих огън се варят 30 минути; като изстине, се прецежда през тънка кърпа и се пие подсладено с мед или сироп по вкус.

Диета. Вегетарианска храна, млечно-растителна с повече плодове (винаги измити, защото се пръскат с отровни химикали) и зеленчуци или пък обикновена храна без свинско, говеждо, овнешко и консервирани меса и риби. Люто, алкохол, тютюн - не! Също да се отбягват киселецът, копривата, лападът, спанакът, сините сливи и сините патладжани. На обяд заедно с другата храна, винаги придружена от салата от кромид лук с листа от магданоз по равни части и по малко от другите любими салати с винен оцет и лимонов сок и чист маслинен зехтин по вкус, може да изяжда и 100 г младо месо: агнешко, телешко, птица или прясна риба (речна или океанска). На вечеря - безмесна храна: кисело мляко с 1 лъжица сурова настъргана целина, зеленчукови и тестени ястия, особено печена или варена тиква и компот с малко ръжен хляб. Непосредствено след обяд и вечеря болният да изпива по 100 г брезнишка минерална вода, подсладена с малко мед.

Вместо вода, ако дадените отварки са недостатъчни, да пие запарка от шипки (30 шипки, счукани в дървен хаван на кашица, се изсипват върху 600 г вряща вода и като клокне три пъти, се снема от огъня, а като изстине, се прецежда през тънка кърпа).

III. Два часа след ядене и при двата случая болният да взема 1 чаена лъжичка от следната смес: 500 г чист пчелен мед и 20 г рафинирана сяра (от аптеката). Преди всяко вземане сместа да се разбърка добре, защото се утаява на дъното.

IV. Заедно със сместа да изпива 1 чашка отварка за оксалатни камъни (вж. точка II) и за уратни и фосфатни (вж. същата точка, отнасяща се до тези камъни).

V. Вечер преди лягане при запек, даже еднодневен, се прави клизма с 500 г топла вода, последвана от налагане областта на бъбреците при оксалатни камъни с торбичка от тънко хасе (25 на 15 см), напълнена с топла лапа от печен кромид лук, обелен, нарязан на ситно, полуизстискан и засилен с 2 супени лъжици пудра захар и 1 чаена лъжичка рафинирана сяра и малко царевично брашно (леко препечено) за отнемане на излишната влага на лапата. При уратни камъни - или същата лапа, или пък торбичка от тънко хасе (25 на 15 см), ушита на тегели по 1 см широки, напълнена със смес от 6 пълни супени лъжици готварска сол и 2 супени лъжици рафинирана сяра (от аптеката). Едновременно се прави и компрес на корема от 4 бархетни парчета, натопени в топла отварка от бял равнец (4 супени лъжици листа и цвят се запарват с 1 л вряща вода и се варят още 5 минути; като изстине, се прецежда), а отгоре се слага сухо хасено парче.

На главата - „шапка“ от зелен лист прясно зеле, леко напръскан от вътрешната му страна с малко оцет, а при главоболие - „шапка“, напълнена с пресен селски хлебен квасец (забъркан отпреди 4 часа, засилен с 9-10 супени лъжици диви кестени, настъргани с кората, а при липса на кестени с 9-10 супени лъжици пресни млади корени от полски бъзак, на ситно нарязани и счукани на каша), отгоре се слага вълнена шапка. Държат се цяла нощ.

Забележка. При хроничен запек добре е преди заспиване болният да взема по 1 супена лъжица от следната смес: 500 г чист пчелен мед, 30 г майчин лист (шушулки, предварително леко запечени и стрити на брашно; при липса на майчин лист може да се взема 30 г ревент на прах или пък кори от франгула, също стрити на прах) и 15 г рафинирана сяра - всичко от аптеката. При вземането й сместа да се разбърква добре, защото се утаява.

VI. Сутрин. Още с отварянето на очите се прави самовнушение с формулата: „Всеки ден във всяко отношение все по-добре и по-добре ми става и в най-скоро време ще оздравея“, а при криза с формулата: „Минава, минава...“. Следва фрикция на подмишниците, корема, половите органи и кръста с хладка вода, сухо изтриване, обличане и 10 дълбоки вдишвания през носа с бавни издишвания през устата. През целия ден се носи в областта на бъбреците мушама от хаваджива (25 на 15 см) с тропосано отгоре й парче тънък найлон, добре набоцкан с дебела игла, за да диша свободно кожата. Носи се 15 дни от едната и 15 дни от другата страна и след това се заменя с друга (рецептата е дадена в дом I, „Домашна аптека“).

Неделя. Ако няма криза, почивка от всичко с изключение на билките и диетата. Ако се налага, лечението продължава по плана.

Важни добавки:

1. Лапата от кромид лук може да се използва 2 вечери подред, като през деня се държи на студено, а вечер се затопля, а солта със сярата се сменя на две седмици веднъж.

2. При криза от камък в пикочопровода болният веднага да легне на легло по корем и на гладен стомах да изпие смес от 100 г глицерин и сока на 1 лимон. Заедно с това да сложи на кръста си и болното място (пикочопровода) 2 торбички от тънко хасе, напълнени с търпимо гореща лапа от печен кромид лук, поръсен за двете торбички с 2-3 супени лъжици пудра захар, отгоре вестник, вълнен пояс и грейка с гореща вода и така да лежи, докато камъчето слезе в пикочния мехур. Освен това 1 час след като изпие глицерина и всеки 2-3 часа да изпива и по 1 чашка от 150 г топла отварка от корените на магданоз (4 супени лъжици в 1 л вода се варят 30 минути и веднага се прецежда). Щом болният почувства, че камъчето се е размърдало, да стане от леглото и няколко пъти подред да се друсне или ако квартирата му има стълби, да започне да слиза бавно и тежко по тях, за да подпомогне по-бързото падане на камъка в пикочния мехур.

Забележка. При липса на корени от магданоз може да се пие запарка от шипки.

3. Между това болният трябва да води колкото може по-спокоен живот, но не седящ, а с привикване към по-усилени движения, разходки, екскурзии и разумен спорт - плуване, яздене, колело и др. Да избягва кафенетата и кръчмите и да спи по възможност при отворен прозорец.

При лечението да се имат предвид общите упътвания за болестите на пикочните органи и лечението на колики в бъбреците.