Гнойник (абсцес) във или около бъбрека

[Ани]

Гнойник (абсцес) във или около бъбрека

Причини. Абсцес в бъбрека или около него може да се образува след нараняване, като усложнение от гнойно възпаление на легенчето или на самия бъбрек, или след инфектиране чрез кръвта и по съседство.

Признаци. Настъпва бавно, почти без болки отначало. По-къс-но страната се втвърдява и става болезнена при движение или натискане. Болният лежи със свит крак, за да облекчава болките, а когато се опита да ходи, изкривява се така, че тежестта на тялото да пада върху крака на здравата страна. В някои случаи телесната температура е повишена.

Лечение. Болнично - оперативно.

От народната медицина се прилага следното лечение:

I. Сутрин, обед и вечер 30 минути преди ядене болният да взема по 1 супена лъжица (за деца по 1 чаена лъжичка) настойка от чист маслинен зехтин с билки - в 1 л чист маслинен зехтин се слагат 3 супени лъжици червен и жълт кантарион (цвят), ранилист (листа и цвят) и цариче (листа и цвят) и във водна баня се варят 1 час, а като престои 1-2 дни, се прецежда. Двадесет минути след настойката да изпива 1 чашка от 75 г (за деца наполовина) отварка от мечо грозде, полски хвощ, троскот, червен и жълт кантарион, бял и жълт равнец, салвия и синя тинтява - по 50 г от всяка. От тази смес 2 супени лъжици с прибавка и на 1 супена лъжица ленено семе в 600 г хладка вода на тих огън се вари 10 минути. Като изстине, се прецежда.

При кръвоизлив 30 минути преди ядене болният да изпива по 1 белтък от прясно кокоше яйце, разбъркан с 1 чаена лъжичка пепел от изгоряла вълна (може и непрана), с прибавка на 1/2 чаена лъжичка прах от яйчени черупки и 1/4 чаена лъжичка бяла дъвка (сакъз), счукана на ситно. Двадесет минути след белтъка да изпива 1 чашка от 75 г или:

а) отварка от бяла върба (листа), жълт кантарион, мечо грозде, мечо ухо, червено подъбиче, смрадлика (листа) и царевични коси - по 50 г от всяка: от тази смес 2 супени лъжици се запарват с 500 г вряща вода и след това на тих огън се варят още 10 минути; като изстине, се прецежда, или пък:

б) по 1 чашка от 75 г (за деца наполовина) отварка от къпинови листа, кори от млад дъб, дебела мара (листа), малинови листа, овчарска торбичка, полски хвощ и хмел (шишарки) по 50 г от всяка. От тази смес 4 супени лъжици в 500 г хладка вода на тих огън се варят 20 минути и веднага се прецежда.

Диета. Вегетарианска храна, млечно-растителна с повече плодове (винаги измити, защото се пръскат с отровни химикали) и зеленчуци, като се предпочита повече студена и течна храна. Преди обед и вечеря като аперитив болният да изяжда по 1 глава печен кромид лук без захар (пече се като ябълки и се яде без хляб), а непосредствено след ядене да взема по 1 чаена лъжичка бъзов мармалад с 1/4 чаена лъжичка прах от яйчени черупки и след това да изпие 2-3 чаени лъжички пресен селски хлебен квас (забъркан отпреди 4 часа и засилен с 1 чаена лъжичка шипково брашно, малко чист пчелен мед, гликоза или захар и малко плодов сок или вода - да стане гъсто и сладко като боза). Вместо вода, ако дадените отварки са недостатъчни, да пие, и то най-малко 500-600 г на ден, отварка от ечемик (зърна), шипки (плод), алтея (корени) и ленено семе.

Приготовление: В 2 л вода се изсипват 125 г ечемик и се оставя на тих огън да се вари 20 минути, след това се прецежда и в получената отварка се изсипват 50 г шипки (зърна) и 2 супени лъжици корени от алтея, оставят се да се варят още 20 минути и преди да се снеме от огъня, в същата отварка се изсипват още 3 супени лъжици смляно ленено семе. Като клокне 3 пъти, се снема от огъня и се прецежда. Държи се на студено, за да не вкисне.

II. Два часа след ядене при висока температура болният да взема по 1 прах от 2 г (за деца според възрастта от 1/2 до 1 г) от следната смес: индийско орехче (мускатно) 6 г, нишадър на прах 6 г и лимонтозу (от аптеката) 6 г, счукани на ситно. От тази смес се правят 9 праха по 2 г всеки. Заедно с праха да изпива и 1 чашка от 75 г (за деца наполовина) отварка от 1 обелена ябълка, 2 супени лъжици листа от червен кантарион, 3 супени лъжици листа от къпина и 3 супени лъжици листа от горска ягода. В 1 л вода се варят 10 минути, а като изстине, се прецежда.

При кръвоизлив или кръвопикане да се взема по 1 чаена лъжичка (за деца според възрастта) или от сместа, дадена в точка I (при кръвоизлив); или пък от следната смес: 300 г чист пчелен мед, 6 индийски орехчета, стрити на прах, и 3 супени лъжици пепел.

Десет минути след сместа болният да изпива или:

а) по 1 чашка от 75 г (за деца наполовина) отварка от широколистен живовляк (20 листа от живовляка в 250 г хладка вода на тих огън се варят 2 минути; като изстине, се прецежда); или:

б) по 1 чашка от 75 г (за деца наполовина) отварка от бял равнец, дебела мара, кори от млад дъб, малинови листа, къпинови корени, овчарска торбичка, полски хвощ и хмел (шишарки) по 50 г; от тази смес 2 пълни супени лъжици в 600 г вода се варят 20 минути и веднага се прецежда; или:

в) при липса на кръвоизлив или кръвопикане да се изпива по 1 чашка отварка от мечо грозде, полски хвощ и пр. (вж. точка I).

III. Вечер преди лягане 1-2 вечери подред да се прави топла клизма (36°С) с 1 л чай от лайка (3 супени лъжици цвят се запарват с 1 л вряща вода, кисне захлупено 30 минути и се прецежда). След това винаги при запек - клизма с 1/2 л от същия чай. За деца клизмите се правят според възрастта с 200-500 г чай. При липса на кръвоизлив и кръвопикане следва меняваща баня на краката (42°С за 30 секунди, 20°С за 3 секунди - 5 пъти).

На кръста в областта на бъбреците се слага едната вечер топла (36°С) лапа или от печен кромид лук, обелен, нарязан, полуизстискан и засилен с 10-15 сини сливи (от тези за компот), киснали в малко вода, за да набъбнат и смачкани без кокичките, и след това поръсена с 1 супена лъжица царевично брашно за отнемане на излишната влага на лапата и с 1 супена лъжица захар, или пък лапа от пресен топъл селски хлебен квасец (забъркан отпреди 4 часа и засилен със сини сливи, както лапата от печения кромид лук), поръсена с 1 чаена лъжичка пудра захар. Втората вечер областта на бъбреците се налага или с торбичка, напълнена с топъл (36°С) селски хлебен квас, засилен с 1/2 чаена лъжичка нишадър на прах (от вътрешната страна торбичката да е леко намазана с мед), или с торбичка, напълнена с топла (36°С) прясна и несолена извара, или пък с топла лапа от праз лук (бялата му част), на ситно нарязан, с прибавка на 10-15 сини сливи и 100 г прясно мляко - на тих огън се вари, докато се сгъсти като лапа от ленено семе, а преди поставянето й се поръсва с 1-2 чаени лъжички захар.

При кръвоизлив или кръвопикане на кръста (областта на бъбреците) да се слагат торбички, напълнени едната вечер с хладък пресен селски хлебен квасец, забъркан отпреди 4 часа и засилен с 1/2 чаена лъжичка нишадър на прах (от аптеката), като от вътрешната страна торбичката се намазва леко с мед, втората вечер - или с хладка лапа от 12 супени лъжици суров кромид лук, на ситно нарязан, полуизстискан и засилен с 4 супени лъжици готварска сол и 1-2 супени лъжици царевично брашно за отнемане на излишна-та влага на лапата, или пък с хладка лапа от праз лук (бялата му част), на ситно нарязан, и със 100 г прясно мляко, сварен до гъстотата на лапа от ленено семе, а преди поставянето поръсен с 1 чаена лъжичка пудра захар. Едновременно се поставя на главата цяла „шапка“ от тензух, напълнена с пресен селски хлебен квас, засилен със 7-9 супени лъжици диви кестени, настъргани с кората, или със 7-9 супени лъжици пресни корени от полски бъзак, на ситно нарязани и счукани в дървен хаван на кашица. Държат се цяла нощ или докато много досадят на болния.

Забележки:

1. При студени крака винаги да се слага шише с топла вода на стъпалата.

2. Ако по кожата на кръста се появят много пъпки от кваса, 1-2 вечери подред да се слага торбичка с прясна топла извара или пък топла лапа от праз лук, сварен с малко мляко, поръсена с 1 чаена лъжичка пудра захар.

IV. Сутрин. Още с отварянето на очите се прави самовнушение с формулата: „Всеки ден във всяко отношение все по-добре и по-добре ми става и в най-скоро време ще оздравея“, последвано от фрикция на подмишниците, кръста, корема и половите органи с хладка вода.

След това в областта на бъбреците се поставя мушама от хаваджива (вж. в том I, „Домашна аптека“) или мушама от мурова борова смола: мурова борова смола 100 г, чист пчелен восък 10 г и бяла дъвка (сакъз) 5 г - прави се, както и мушамата от хаваджива. Или пък мушама за дълбок гнойник: чист бял пчелен восък 50 г, бяла дъвка (сакъз) 20 г, колофон или чамсакъз 50 г, чист бял тамян 20 г, чист маслинен зехтин 100 г, краве масло 30 г и стопена овча лой 30 г. Всички смоли предварително се счукват на ситно и след това заедно с другите продукти в чист съд и на тих огън се варят 10 минути, като през всичкото време се бърка, без да завира, защото се пресича и губи лековитостта си. Когато се сгъсти, в тази смес се потопява едно парче прано хасе или американ (50 на 25 см) и се обръща няколко пъти с помощта на дървена лъжица, докато хубаво и равномерно се напои. След това се изважда и се изпъва и ако в съда е останало още малко от сместа, отново се потопява, изпъва и т. н., докато напълно се изразходва сместа. След последното опъване мушамата се поръсва с 1 супена лъжица счукан небетшекер и се оставя да изсъхне. При всяка употреба мушамата предварително се затопля, поставя се на голо и стои до вечерта. Носи се 10 дни от едната и 10 дни от другата страна и се заменя с нова.

Важни добавки:

1. При продължителен кръвоизлив и непрекъснато кръвопикане болният веднага да легне в кревата и да изпие сместа от белтъка от яйце и пр., дадена в точка I. Едновременно с това да се постави на кръста или торбичка, напълнена с хладка лапа от суров кромид лук, на ситно нарязан и забъркан със сол (3 супени лъжици лук, 1 супена лъжица сол), или пък компрес от 4 хасени парчета, натопени в хладка вода и оцет наполовина. Компресът се сменя всеки 2 часа.

2. При температура болният да вземе хинин или пирамидон по указание на лекаря.

3. Ако болният няма температура в продължение на 5-7 дни, може да прави малки разходки от 5 минути сутрин, а след обяд 15 минути с увеличаване на времето за разходка по 1 минута на ден и всеки ден сам да полива цветята си.

4. Болният старателно да избягва лошото настроение (вж. том I, „Природосъобразен живот“).

При лечението да се имат предвид и общите упътвания за болестите на пикочните органи.