Задръжка на урината

[Ани]

Задръжка на урината

Когато болният не може да отделя набралата се урина в пикочния мехур, казваме, че има задържане на урината. В такъв случай има напъни за уриниране, но всичко остава напразно, той се измъчва, усеща силни болки в долната част на корема, който се подува. Задържането на урината в мехура е твърде тежка болест, която се среща често като усложнение на различни болести в пикочния апарат. Има два вида задръжка на урината: остро и хронично.

Причини. Най-често това състояние се среща при възрастни мъже със заболяла простатна жлеза. Причина могат да бъдат и други заболявания, при които се създава пречка в уринирането: тумори, възпалителни процеси със стеснение на пикочния канал, някои нервно-паралитични заболявания и други. При жените това състояние се среща рядко - при бременност, рак на половите органи и пикочния мехур, камък в пикочния канал, притискането му отвън и други.

Признаци. При остра задръжка на урината болният не отделя урина, поради което се явява подутост и напънатост в долната предна част на корема, и то дотолкова, че се напипва отвън като гладка кръгла буца. Болният се опитва да уринира, но не може. Едновременно с това усеща и болки в областта на мехура поради разтягането му. Устата му съхне, езикът се облага, настъпват и други разстройства, като гадене, повръщане и т. н. Много често състоянието се усложнява от употребата на спиртни питиета, особено бира. При хронична задръжка на урината болният има чести напъни за малка нужда и при всяко уриниране отделя малко количество, без да може да изхвърли всичката събрана урина. Поради това той е принуден да излиза често по малка нужда, особено нощно време, и когато уринира, струята е тънка и слаба, а често и само капе по малко.

Предсказание. Заболяването е сериозно и налага навременно лечение от лекар-специалист.

Първа помощ. При остра задръжка урината трябва да се източи от лекар с помощта на специален катетър. Народната медицина препоръчва болният да остане в спокойно, легнало положение, за да се премахне стягането на пикочния канал. Трябва да му се направи гореща клизма (40°С) за опразване на червата, парни компреси на болното място или гореща обща баня (40-42°С за 10-20 минути). Или пък коремната област се налага с печен кромид лук (топъл). При възпалителни явления може да се направи хладка коремна баня (26°С за 10-20 минути) или да се постави кръстосан компрес, натопен в хладка отварка от овесена слама или във вода. Държи се 2-3 часа.

Вътрешно. Сок от суров магданоз (по една чашка всеки час) или отварка от корените на магданоза: 4 супени лъжици корени в 1 л вода се варят, докато остане 1/2 л. Пие се по 4-5 чаши на ден. Или отварка от жълта лайкучка: 8 цвята се попарват с малко вода (една кафена чаша) и след като поврят 1 минута, водата се оставя да изстине и се пие всеки 1/2 час по 2 супени лъжици (урината се отделя най-малко след два часа). Или отварка от паричка: 3 парички се варят 5 минути в 2-3 кафени чашки вода, докато остане една чашка; пие се по 3-4 кафени чашки на ден. Или чай от корените на полски бъз: няколко корена от полския нисък бъз се варят 5 минути в 1/2 л вода, прецежда се и се пие като чай по 1-2 чаши на ден (може и с мед). Или пък се взема черна ряпа, настъргва се, изцежда се и се пие сокът й вместо вода 3-4 пъти на ден със или без малко мед за вкус.

Диета. Лека природосъобразна храна, предимно плодове, никакви спиртни напитки.

Лечение. При острата задръжка то е болнично. Във всички случаи трябва да бъде насочено и към основната болест. При хронична задръжка също трябва да се отстрани първопричината.

В тези случаи народната медицина прилага следното лечение:

I. Сутрин, обед и вечер 20 минути преди ядене болният да взема по 1 супена лъжица (за деца по 1 чаена лъжичка) сироп от тиква: взема се 1 тиква, отрязва се капакът й, изчиства се от салото и семето, догоре се напълва със ситна захар и се захлупва със същия капак. Стои 48 часа, изцежда се сиропът, а самата тиква се сварява и се изяжда като храна.

II. Десет минути след сиропа болният да изпива 1 чашка от 75 г отварка от 3 супени лъжици ечемик (зърна) и 3 супени лъжици корени от магданоз - в 2 л вода на тих огън се варят 20 минути; след това се прибавят по 2 супени лъжици лайка (цвят), лешникови листа и царевични коси и по 1 изравнена супена лъжица семена от пъпеш, магданоз и ленено семе, всички счукани на ситно. Вари се още 10 минути и веднага се прецежда. При пиенето добре е всяка чашка да се засилва с 1/4 изравнена чаена лъжичка нишадър на прах (от аптеката).

Диета. Същата, както при пиелит, с добавка след закуска и вечеря болният да взема по 1-2 супени лъжици кромидово вино: към 300 г суров нарязан кромид лук се прибавят 600 г чисто натурално бяло вино и 200 г чист пчелен мед; кисне 5 дни и се прецежда. Това вино подпомага уринирането. Вместо вода, ако дадените отварки са недостатъчни, болният може да пие дневно 250-500 г отварка от ечемик - зърна (2 пълни супени лъжици в 1 л вода се варят 30 минута и отварката веднага се прецежда). От тази отварка най-напред урината се увеличава, а след това при честото уриниране бързо се изхвърля навън.

III. Два часа след ядене болният да изпива 1 чашка отварка (вж. точка II).

IV. Вечер преди лягане се прави гореща (40°С) клизма с 1 л вода (за деца според възрастта), последвана от гореща седяща баня (40°С за 20 минута) в дълбок леген, в която щом болният почувства позиви, може да уринира. След банята да се направи сухо увиване с 2-3 одеяла за по-добро изпотяване. Или пък на кръста и в областта на пикочния мехур да се поставят две подходящи торбички от тънко хасе, ушити с юргански шев и напълнени със сухи и търпимо горещи трици, или пък, и то още по-добре, с търпимо гореща лапа от печен кромид лук, обелен, нарязан, полуизстискан и засилен с 20 сини сливи (от тези за компот), смачкани без кокичките и поръсени с малко царевично брашно за отнемане на излишната влага на лапата. Отгоре се слага вълнен пояс. Едновременно се поставя цяла „шапка“ на главата от зелен лист прясно зеле, леко напръскан от вътрешната му страна с малко оцет, отгоре - вълнена шапка, и така се спи.

V. Сутрин. При силни болки при уринирането да се повтори казаното за преди лягане. При липса на болки при уринирането през целия ден болният да носи на кръста си мушама от хаваджива с тропосано отгоре й парче тънък найлон, добре набоден с дебела игла, за да диша кожата свободно, отгоре се слага фланелен пояс. Носи се 15 дни от едната и 15 дни от другата страна и се заменя с друга (рецептата й е дадена в том I, „Домашна аптека“).

Неделя. Ако няма болки при уринирането, пълна почивка от всичко с изключение на билките и диетата. Ако се налага, лечението продължава по плана.

При менструация гореща седяща баня и горещи налагания на кръста не се правят.

Самовнушение. По същия начин, даден за пиелит. При лечението да се имат предвид и общите упътвания за болестите на пикочните органи.