Кръвопикане

[Ани]

Кръвопикане

Кръвопикането не е самостоятелно заболяване, а отделна проява, при която в урината се съдържа повече или по-малко кръв. Тя може да идва от бъбреците, от пикочопроводите и от пикочния мехур.

Причини. Най-често причините са в самите бъбреци: остри възпалителни заболявания (остър и огнищен нефрит), понякога и хронични, при камъни в бъбреците или в пикочния мехур, рак или туберкулоза на бъбреците. По-рядко причините са извън бъбреците - например при наранявания, продължително яздене на кон, сътресение при пътуване с кола, напрягане при вдигане на тежести, при борба, усилено ходене и др.

Признаци. При всички случаи наред с проявите на самото заболяване в урината на болния се съдържа различно количество кръв. Понякога това дори не променя цвета на урината, но може тя да придобие розов цвят (като вода, в която е мито месо) или пък да се оцвети съвсем червено. Ако кръвта изхожда от пикочния мехур, то първите порции на урината излизат светли, а последната при болезнено усилие за изпразване на мехура има кървав цвят и съдържа дори няколко капки ясна кръв. Когато кръвта изхожда от бъбреците, тя е примесена равномерно във всички порции на урината.

Предсказание. Сериозно - зависи от заболяването и от общото състояние на болния.

Лечение. Насочено е към самото заболяване, а и за спиране на кървенето. Провежда се задължително от лекар. Народната медицина прилага следното лечение:

I. Сутрин, обед и вечер 30 минути преди ядене болният да взема или:

а) по 1 супена лъжица (за деца 1 чаена лъжичка) настойка от чист маслинен зехтин, сварен с билки: в 1 л чист зехтин се слагат по 4 супени лъжици червен и жълт кантарион и ранилист (листа и цвят) и във водна баня на тих огън се варят 1 час, оставя се да почине 2 дни и се прецежда; или:

б) по 1 белтък от прясно кокоше яйце, разбъркан с 1 чаена лъжичка пепел от изгорена овча вълна (може и непрана) с прибавка на 1/2 чаена лъжичка прах от яйчени черупки и четвърт чаена лъжичка бяла дъвка (сакъз), счукана на ситно. На деца тази смес се дава според възрастта им - наполовина и даже по-малко.

II. Двадесет минути след настойката да изпива 1 чашка от 100 г отварка от бяла върба (листа), къпинови листа, дебела мара (листа), бял равнец (цвят), малинови листа, овчарска торбичка, полски хвощ и хмел (шишарки) по 50 г от всяка. От тази смес 3 супени лъжици се запарват със 700 г вряща вода, на тих огън ври 20 минути и веднага се прецежда.

Диета. Вегетарианска храна, млечно-растителна с повече плодове и зеленчуци (винаги измити, защото се пръскат с отровни химикали), слабо солена. Люто, алкохол и тютюн - не!

Ако болният е изтощен и анемичен, сутрин на първа закуска в продължение на 1-2 седмици да изпива по 200 г боза, в която от вечерта е киснало парче (20-30 г) прясна хлебна (козуначена) мая. На сутринта се разбърква и се засилва с по 1 чаена лъжичка прясна или суха бирена мая, копривено и шипково брашно (от аптеката). Преди обяд и вечеря като аперитив да изяжда по 1-2 глави печен кромид лук без захар и без хляб, а след ядене да взема по 1 чаена лъжичка бъзов мармалад или чист пчелен мед с 1/4 чаена лъжичка прах от яйчени черупки, а след това да изпива 1-3 чаени лъжички (според възрастта на болния) пресен селски хлебен квас, забъркан отпреди 4 часа и засилен с 1 чаена лъжичка шипково брашно, малко плодов сок или вода и мед или захар, за да стане гъсто и сладко като боза. Или пък обикновена храна без свинско, говеждо и овнешко и консервирани меса и риби. На обяд заедно с другата храна може да изяжда и по 100-150 г младо месо: агнешко, телешко, птица или прясна риба (речна или океанска). На вечеря - безмесна храна: кисело мляко с 1-2 супени лъжици настъргана целина, зеленчукови и тестени ястия и компоти с хляб.

Вместо вода, ако дадените отварки са недостатъчни, болният може да пие отварка от ечемик, шипки (плод), алтея (корени) и ленено семе: в 1 л вода се изсипват 60 г ечемик и 1 супена лъжица корени от алтея и на тих огън се варят 20 минути. След това в получената отварка се прибавят 25 шипки, разрязани на две, и 1 супена лъжица ленено семе и се оставят да се варят още 10 минути. Като изстине, се прецежда. Държи се на студено, за да не вкисне.

III. Два часа след ядене да взема или:

а) по 1 бучка захар с 15 капки от следната настойка (на деца не се дава): 100 г чист аптекарски спирт (45°) и 3 супени лъжици диви кестени, обелени и настъргани на ситно без кората - в подходящо шише, добре захлупено, стои на слънце 40 дни. Или:

б) по 1 чаена лъжичка (за деца 1/2 чаена лъжичка) от следната смес: 300 г чист пчелен мед, 6 индийски орехчета, стрити на прах, и 3 супени лъжици пепел от изгорена овча вълна (може и непрана).

IV. Десет минути след едно от казаните средства болният да изпива 1 чашка от 100 г (за деца наполовина) отварка от бяла върба (листа), живовляк широколистен (листа), жълт кантарион, мечо грозде, червено, подъбиче, мечо ухо, троскот п царевични коси - по 50 г от всяка. От тази смес 2 пълни супени лъжици се запарват с 500 г вряща вода и се вари на тих огън 10 минути. Като изстине, се прецежда.

Забележка. Ако болният има и албумин в урината, при всяко варене на тази отварка да й прибавя и 1 супена лъжица счукано семе от коноп.

V. Вечер преди лягане при запек, даже еднодневен, се прави топла клизма с 500 г вода (36°С), последвана от налагане на кръста (областта на бъбреците) и долната част на корема (от пъпа надолу) с торбички, напълнени: едната вечер - с хладък пресен селски хлебен квас (забъркан отпреди 4 часа и засилен на двете места с по 1/2 чаена лъжичка нишадър на прах от аптеката), като от вътрешната страна торбичките леко се намазват с мед. Втората вечер се поставя хладка лапа от печен кромид лук, обелен, на ситно нарязан, полуизстискан и поръсен за всяко място поотделно с 1 супена лъжица захар и царевично брашно, колкото поеме (за да отнеме излишната влага на лапата), или хладка лапа от праз лук, сварен със 100 г прясно мляко до гъстотата на лапа от ленено семе, преди поставянето й поръсена с 1 супена лъжица захар.

Едновременно и в двата случая на тила се поставя торбичка, напълнена със същия хлебен квас, засилен с 1-2 супени лъжици диви кестени, настъргани с кората (а при липса на кестени с 1-2 супени лъжици пресни корени от полски бъзак, на ситно нарязани и счукани в дървен хаван на кашица). При главоболие на главата да се слага цяла „шапка“ от тензух, напълнена със същия пресен селски хлебен квасец, засилен с диви кестени или пресни корени от полски бъзак в троен размер от даденото количество. Държи се цяла нощ или докато досади на болния.

Забележка. Ако на кожата излизат пъпки от действието на квасеца, тогава 1-3 вечери подред на същото място да се слагат торбички, напълнени с прясна топла и несолена извара, или пък млечни компреси от 2-4 парчета, натопени в топло сурово мляко, и да се държат до сутринта.

VI. Сутрин. Фрикция с хладка вода на подмишниците, корема и половите органи за около една минута и сухо изтриване. След това на кръста да се сложи мушама против кръвопикане (30 на 15 см), приготвена от 100 г корени от хаваджива и 300 г овча лой (вътрешна). Начинът на приготовлението й е същият, както на мушамата за изкълчена става (вж. том I, „Изкълчвания“). Върху мушамата се тропосва парче тънък найлон, добре набодено с дебела игла, за да диша кожата свободно. Носи се 15 дни от едната и 15 дни от другата страна и се заменя с нова.

Важни добавки:

1. Лапите на кръста и на корема при желание може да се заменят през ден или два с коремен компрес, натопен в хладка отварка от бял равнец (2 супени лъжици цвят и листа се запарват с 500 г вряща вода и се вари 5 минути; като изстине, се прецежда).

2. При по-силно кръвопикане болният да лежи на легло, като му се слагат на бъбреците и пикочния мехур две торбички, напълнени с хладка лапа от стар червен кромид лук, на ситно нарязан и посолен с готварска сол в пропорция на 3 супени лъжици лук 1 супена лъжица сол. Всеки 8 часа лапата се сменя с нова. Или пък на същите места да се слагат компреси от 6 парчета, натопени в хладка вода и оцет наполовина - сменят се всеки 2-3 часа. При това лежането в кревата да продължи, докато кръвта не спре. През това време в зависимост от силата на кръвопикането болният да пие дневно 1-3 пъти сутрин, обед и вечер 20 минути преди ядене или пък 2 часа след ядене по 1 пресен белтък от кокоше яйце и пр. (вж. точка I, буква б от плана); или пък да взема по 1 супена лъжица (за деца по 1 кафена лъжичка) кафе от леща (пече се и се смила като турско кафе), забъркано с малко чист пчелен мед.

3. Болният трябва да ограничи половите сношения и да не употребява спиртни питиета.

4. Ако е навикнал на заседнал живот, трябва всеки ден да прави разходки поне по 2 часа. Мъжете трябва да избягват язденето на кон.

Самовнушение. С общата формула „Всеки ден във всяко отношение все по-добре и по-добре ми става и в най-скоро време ще оздравея.“ При лечението да се имат предвид и общите упътвания за болестите на пикочните органи.