Възпаление на средното ухо

[Ани]

Възпаление на средното ухо

Възпалението на средното ухо е много често страдание, особено у децата. То бива остро и хронично.

Причини. Острото възпаление се явява най-вече в края на острото възпаление на носа, гърлото, околоносните кухини, като се разпространява и върху средното ухо. Това става най-често при грип, простуда от течение на въздуха, пътуване в отворен автомобил и т. н. При кихане и кашляне гнойни частички също могат да достигнат в средното ухо и там да предизвикат остро възпаление. При заразни болести (скарлатина, шарка, грип, дифтерит, тифус, възпаление на дробовете) възпалението на средното ухо се среща често. Уголемяването на сливиците в гърлото, полипите и подуването на слизестата ципа в носа дават тласък за възпаление в средното ухо. Нараняването на тъпанчето с житно стебло, разкъсването му поради плесница по ушите и др. могат да доведат до възпаление на средното ухо.

Хроничното възпаление се развива като последица на острото възпаление на средното ухо. При кърмачета и малки деца още от начало може да се развие хронично възпаление.

Признаци. При острото възпаление се усещат силни болки в ухото и около него, които ту минават, ту избухват изведнъж. Болката може да обхване и съответната половина на главата. Болният е отпаднал, има температура, понякога световъртеж и повръщане. Слухът намалява, болните се оплакват от шум в ухото. При спукване на тъпанчето от ухото изтича гной, след което общото състояние се подобрява. Този е, може да се каже, най-благоприятният изход. В други случаи обаче, когато температурата продължава да бъде покачена, настъпват усложнения - загнояване на мастоидната кост, абсцес, менингит и др., откъдето гнойта може лесно да нахлуе в мозъка и да предизвика менингит, сепсис (инфекция на кръвта) и др.

Хроничното възпаление протича с гнойно течение от ухото и намален слух, болка не се усеща, има само малък сърбеж. Това възпаление е най-честата причина за глухотата.

Предсказание. И в двата случая е сериозно.

Предпазване. Да се следи за нормалното състояние на гърлото и носа - докато те са здрави, ухото рядко заболява. Да се избягва неправилното секнене, както се върши от повечето хора, които запушват и двете ноздри и духат с носа изведнъж. При такова секнене събралият се въздух в носа нахлува в Евстахиевите тръби и оттам в средното ухо, като завлича със себе си и частици от носните секреции, които съдържат микроби. Като попаднат в средното ухо на човек с намалена защита, те предизвикват възпаление.

Лечение. Провежда се от лекар. От народната медицина се използва следното:

1. В продължение на 1-2 вечери подред на болния се правят топли клизми (39°С), а след това при запек винаги хладки (30°С) клизмички. При липса на иригатор на болния да се даде веднага очистително от рициново масло, английска сол, майчин лист и ДР-

2. Всекидневно сутрин се прави парна баня на главата най-добре с чай от лайка, последвана веднага от меняваща баня на краката, а след нея и от коремен компрес, натопен в хладка отварка от трина или във вода. Едновременно се поставя на болното ухо топла лапа от ленено семе или млечен компрес с топла прясна извара, или топъл селски хлебен квас (от тези лапи и налагания тъпанчето лесно се пробива и гнойта изтича). Коремният компрес се държи 2-3 часа, а налаганията - до следната парна баня. При липса на ленено семе, извара и квас ухото се налага непрекъснато с торбички, напълнени с горещ и полусварен ечемик или с гореща морска сол, или пък с гореща тухла (шише) и пр.

На обяд преди ядене в тежки случаи се повтаря всичко, казано за сутринта, а в леки случаи се правят само налаганията с лапи или с топли грейки. Вечер преди лягане се повтаря всичко, казано за сутринта, с добавка: компресът на корема при желание може да се съчетае и с компрес на шията. Държат се цяла нощ.

3. При силно възпаление болният да лежи в дома си на спокойствие, на чист въздух и никога да не преяжда.

4. Болният да носи през време на лечението памук в ухото си, да не се секне силно, да не кашля. Обикновено и по-големи разкъсвания на тъпанчето завършват с пълно зарастване.

5. Ако гнойта е гъста, да се слагат в ухото влажни свитъци (фитили) от марля, дълги 5 см и широки 1 см. Да се сменят 2-3 пъти дневно, като с друго памуче, навито на фитилче и потопено в чай от лайкучка, се избърсва лекичко каналът.

Външно. Сутрин и вечер след парните бани да се капват в болното ухо по 5-6 капки топло маслинено масло (по-добре, ако е приготвено с жълт кантарион по начина, указан при „Язва в стомаха“, том III, книга първа), или пък по 3-4 капки пресен сок от листата и стеблата на босилека (при условие, че тъпанчето не е спукано).

Вътрешно. При остро и хронично възпаление на ухото добре е болният да пие или:

а) отварка от 12-те билки за пречистване на кръвта (вж. том I), или пък:

б) отварка от ветрогон (цялото растение с корена) - 1 супена лъжица в 400 г вода се вари 10 минути. Пие се по кафена чашка сутрин, обед и вечер преди ядене.

Диета. Лека природосъобразна, безмесна храна, но суха, без всякакви супи. Още по-добре е да се приложи суровоядство (вж. том I). Пиенето също да се ограничи до минимум. Жаждата да се уталожва или с гаргара, или с дестилирана вода.

Самовнушение. При болки с формулата: „Минава, минава...“, а иначе с общата формула: „Всеки ден във всяко отношение все по-добре и по-добре ми става.“ При лечението да се спазва казаното при общите упътвания за болестите на ушите, а също и казаното в том I за треска у деца и възрастни и наставленията за гледане на болни деца и възрастни.