Захарна болест (диабет)

[Ани]

Захарна болест (диабет)

Диабетът е заболяване на обмяната на въглехидратите (захарите), при което в урината се появява захар (нормално няма), а съдържанието на захар в кръвта се повишава. Нормално човешката кръв съдържа около 80-120 мг захар в 100 г кръв. При захарната болест кръвната захар се увеличава на 150-200-300-400 мг и повече, което е пропорционално на поетите въглехидрати.

Причини. При много болни съществува наследствено предразположение. За възникване на заболяването освен това благоприятстват и прекомерното угаждане в храната, смущенията в жлезите с вътрешна секреция, обременяването на нервната система. След тях идват вредните влияния на умствената преумора, душевните сътресения (уплаха, ядосване, страх, радост, грижи и др.), нараняването на черния дроб, удар на главата и т. н. Значение има и злоупотребата със захарни изделия.

При бременните жени вследствие смущение на жлезите с вътрешна секреция може да се появи временно диабет, докато трае бременността. В някои случаи диабетът се появява и като семейна болест, особено ако има и други смущения в обмяната на веществата - затлъстяване, артрит, подагра и други.

Признаци. Болестта започва бавно и незабелязано. Увеличава се количеството на урината, която има светъл цвят. Болният има сух език и усеща мъчителна жажда (понякога изпива повече от 5-6-10 л вода в денонощие). Изпитва постоянен глад и има апетит, храни се добре и в много случаи слабее, а в други - затлъстява. Венците омекват и постоянно кървят. Зъбите се разклащат. Зрението отслабва и често вижда хвърчащи мухи пред очите си. Кожата му е суха и по нея се появяват циреи, пъпки, които трудно заздравяват. Страда понякога от запек, безсъние, главоболие, мъчителен сърбеж по кожата. По-късно се появяват и различни усложнения: невралгия, атеросклероза, гангрена (най-често на краката), повишено кръвно налягане, бъбречно увреждане, сърдечна слабост и други. Много тежко усложнение е диабетичната кома.

Нашият народ определя диагнозата на захарната болест с помощта на мравките - като се постави в плитък съд урина до мравуняк, ако урината е от болен, мравките започват да се събират, да налитат на нея и да я консумират. Колкото числото на мравките е по-голямо, толкова болестта е по-напреднала, и обратното. Ако урината обаче е от здрав човек, тогава мравките и всички насекоми бягат от нея.

Предсказание. Изходът на болестта зависи не само от правилното и своевременно лечение, но и от това, в каква възраст се е появила, до каква степен наследствеността има значение, както и от типа на заболяването. Във всеки случай това е сериозно страдание, на което не трябва да се гледа леко, а навреме да се вземат сериозни мерки.

Предпазване. Състои се главно във водене на природосъобразен живот (вж. том I).

Лечение. Провежда се от лекар-специалист, и то при постоянно наблюдение и изследване.

В първия стадий на болестта народното лечение е следното:

I. Сутрин, обед и вечер 20 минути преди ядене болният да изпива или:

а) по 2 зърна бяла дъвка (сакъз), големи колкото житени зърна, счукани на ситно и засилени със сока на 1/2 лимон, 10 капки обикновена валерианова тинктура (от аптеката) и 1/2 кафена чашка вода; или пък:

б) по 1 ракиена чашка настойка от 60 зелени орехчета без образуваните в тях ядки - в 1 л чиста гроздова ракия стоят на слънце 15 дни, след което се използват.

II. Десет минути след едно от горните средства болният да изпива 1 чашка от 150 г отварка от широколистен живовляк (листа), бяла черница (листа), черни боровинки (листа) и усойче (брунела вулгарис - листа и цвят) по 100 г от всяка, гал era (листа), къпина (корени), метличина (цвят), полски хвощ (листа и цвят), перуника (ирис - корени), цикория (цялата билка с корена), червен кантарион (листа и цвят) и фасул (сухите му шушулки) по 50 г от всяка. От тази смес 4 супени лъжици с прибавка на 1 супена лъжица черни боровинки и 20 шипки, разрязани на две, се запарват с 1 л вода. На тих огън се вари 20 минути и веднага се прецежда през тънка кърпа.

Забележка. При пиенето към всяка чашка да се прибавя 1/2 изравнена чаена лъжичка бяла пръст (от аптеката), опечена до бежов цвят и стрита на брашно.

Диета. Тя има голямо значение. Сутринта на първа закуска болният да изяжда 20 сурови фъстъка, счукани на каша, с 300 г кисело мляко, поръсено с 1/2-1 чаена лъжичка сода бикарбонат, или пък да изпива 1 чаша от 150-200 г нискоалкохолна бира, в която от вечерта е киснало парче от 20 г прясна хлебна (козуначена) мая - сутринта се разбърква и засилва с по 1 чаена лъжичка суха бирена мая, копривено и шипково брашно. Един час след първата закуска по желание може да се направи втора закуска.

Преди обяд и вечеря като аперитив болният да изяжда по 1 чинийка салата от кълновете на овеса (отгледан във влажен пешкир).

На обяд и вечеря менюто му трябва да бъде разнообразно и редовно да приема по един или два от следните продукти: мляко и млечни произведения, месо от млади животни (без свинско, говеждо, овнешко и консервирано месо и риба), птици, прясна риба - речна или океанска, яйца, варива, ядки, мазнина, зарзават, в това число и кисело зеле (сурово или готвено). Ако болният го понася, може всеки ден да изяжда по 1 чинийка, както и често да пие зелева чорба, чеснов лук по 2-5 скилидки, а червен кромид лук често, защото действа като инсулина.

От сезонните плодове да се предпочитат само киселите и винаги измити, защото се пръскат с отровни химикали. Количеството на храната зависи от работата на болния, без да се мери на везни. А старателното дъвчене на всеки залък, докато се втечни в устата, има голямо значение за по-бързото му подобряване.

На вечеря, макар и през вечер, да се изяжда по 1 чиния кисело мляко, засилено с 1 супена лъжица смляно семе от дива коприва. След ядене болният да изпива или:

а) по 1 чашка от 30 г настойка от 10 стръка праз лук (бялата му част с коренчетата), на ситно нарязани - в 2 л чисто натурално (домашно) червено вино кисне 10 дни и е готово за употреба; или пък:

б) по 1 кафена чашка сок от моркови и кисела ябълка по равни части.

Люто, алкохол и тютюн - не!

Вместо вода, ако дадените отварки са недостатъчни, да пие чай от цвета на обикновената коприва (2 супени лъжици от вечерта се запарват с 500 г вряща вода; кисне цяла нощ) или отварка от суха бамя (50 парчета в 1 л вода се варят 30 минути и веднага се прецежда).

III. Два часа след ядене да изпива 1 чашка от отварката, дадена в точка II, като при пиенето й всяка чашка се засилва с 1/4 изравнена чаена лъжичка индийско орехче, стрито на прах.

IV. Вечер преди лягане при запек, даже еднодневен, се прави клизма с 1 л топла вода, последвана от налагане на горната част на корема (от пъпа нагоре) с торбичка от тънко хасе, ушита на три джоба, напълнени две вечери подред с пресен селски хлебен квасец (гъсто забъркан преди 4 часа), засилен според възрастта на болния с 6-8 супени лъжици диви кестени, настъргани с корите, и 15-30 сини сливи (от тези за компот), смачкани без костилките.

Следващите две вечери подред - с топла лапа от 200-300 г ориз и толкова праз лук (бялата му част, на ситно нарязана), сварени с 15-30 сливи, смачкани без костилките. В 600-900 г вода се вари да стане гъста лапа, която преди поставянето се поръсва с 1/2-1 чаена лъжичка нишадър на прах.

Едновременно това място се налага откъм гърба с торбичка (30 на 15 см), напълнена със същата лапа. Отгоре се слагат вестник и вълнен пояс. На главата се поставя „шапка“, напълнена с пресен селски хлебен квасец, засилен с 6-9 супени лъжици диви кестени, или пък зелен лист прясно зеле, леко напръскан от вътрешната страна с малко оцет, а отгоре вълнена шапка. Държат се цяла нощ или докато досадят на болния.

Забележка. През летния сезон всички тези приложения може да се заменят, и то с голям успех, с цели топли бани (37°С за 10-20 минути) с отварка от полски бъзак (цялата билка с корена, стеблата и листата, но без плодовете, които цапат). От него се вземат 7-10 коренища, прибавя се едно снопче борови клончета заедно с иглите и шишарките и в един казан с вода се варят 20 минути. След това се добавят и по две двойни шепи листа от черница, орехови листа и трина и 1 шепа здравец. Вари се още 10 минути и като поизстине до 38°С, се прецежда. Подир банята се прави сухо увиване за по-добро изпотяване и препотяване, като се лежи в него 1-2 часа. Освен баните добро въздействие има и обличането на мокра риза, най-добре бархетна нощница, натопена в същата топла отварка, последвана от сухо увиване. Лежи се така около 2 часа, докато челото престане да се поти.

Такива бани (или обичане на мокра риза) може да се направят 30-40 дни подред в зависимост от здравината на сърцето, и то всеки ден, през ден или пък през два с неделна почивка. Една и съща вода може да се използва 3 вечери подред, като се затопля до казаната температура.

Забележка. Ако болният страда от хроничен запек, всяка вечер преди заспиване да взема и по 1 супена лъжица от следната смес: 250 г чист пчелен мед или гликоза и по 5 г чиста бяла дъвка, чист бял тамян, рафинирана сяра и зърнастец (франгула - кори от аптеката), всички стрити на прах и добре разбъркани, за да не се утаяват на дъното.

V. Сутрин. Още с отварянето на очите се прави самовнушение с формулата: „Всеки ден във всяко отношение все по-добре и по-добре ми става и в най-скоро време напълно ще оздравея“ (казва се бързо и волево 20 пъти - подробности вж. в том I), последвано от фрикция с хладка вода на подмишниците, корема и половите органи и сухо изтриване. През целия ден в горната част на корема се носи мушама от хаваджива (30 на 15 см) с тропосано отгоре й парче тънък найлон, добре набоцкан с дебела игла, за да диша кожата свободно. Носи се 15 дни от едната и 15 дни от другата страна и се заменя с нова.

Важни добавки:

1. Ако болният няма повишено съдържание на захар в кръвта, може да изяжда дневно и по 1-3 ментови бонбончета.

2. За намаляване на захарта да изяжда по 1 малка купичка кисело мляко с 1 изравнена чаена лъжичка сода бикарбонат и 1-2 супени лъжици счукани сурови фъстъци.

3. За намаляване на честото уриниране 2 часа след ядене вместо дадените билки да пие отварка от широколистен живовляк с корени от обикновена коприва - по 1 супена лъжица от двете в 500 г вода се вари 20 минути и се прецежда. Всяка чашка се засилва преди пиенето с 1 чаена лъжичка семе от просо, счукано на ситно.

4. Ако се появи ацетон, веднага да се потърси лекарска помощ, за да се отстрани. След това в продължение на 1-2 седмици подред, сутрин, обед и вечер преди ядене болният да изпива по 1 кафена чашка чист маслинен зехтин. Втората седмица по същото време да изпива по 1 чаша от 150 г неподсладен чай от лайка. Третата седмица - пак зехтин, и т. н., докато ацетонът се изгуби. Едновременно с това продължават да се прилагат и останалите приложения по плана.

5. Ако болният се е лекувал с инсулин или други специалитети, да не ги спира отведнъж, а в продължение на 1-3 месеца, и то под наблюдението на лекаря, който да се увери, че захарта се е нормализирала.

6. Ако от това лечение захарта не намалява, а се увеличава, то да се спре и болният да премине към предишното лечение под контрол на лекуващия го лекар.

7. По време на лечението да води природосъобразен живот (вж. том I).

8. Лапите от квасец и ориз могат да се използват 2 вечери подред. През деня се държат на студено, а вечерта се затоплят и квасецът се засилва с 1-2 супени лъжици нов квасец за нова ферментация.

9. Плодолечението и гроздолечението да се използват непременно през сезона (като гроздето се кисне 1/2 час във вода с малко оцет, за да се изчисти от синия и зеления камък, и след това се измива в още няколко води). Да се предпочитат немного сладките плодове и грозде (вж. том I).

10. При кома е необходимо незабавно болнично лечение. След преминаването й се правят цели бани с постепенно повишаване на температурата (от 36 до 42°С за 15-30 минути), последвани от цяло сухо увиване. При това на болния всеки 3-4 часа да се правят хладки клизми (25°С), последвани от хладки задръжни клизми (20°С с 200-250 г вода).

11. Болният да води спокоен живот, като избягва, доколкото може, ядовете и тревогите, които засилват болестта.