Бронзова болест (Адисонова болест)

[Ани]

Бронзова (Адисонова) болест

Причини. Най-често се дължи на туберкулозно поражение на надбъбречните жлези. Причина може да бъде и увреждането им при кръвоизлив, тумор, атеросклероза и др.

Признаци. Болестта започва постепенно, неусетно, с обща слабост, лесна умора, виене на свят, шум в ушите. На болния често му прилошава, има тежест в корема, повръща. Няма апетит, често има запек или пък диария и бързо отслабва. Много е характерно потъмняването на кожата, която понякога става като бронзова. Често потъмнява и лигавицата на клепачите и на устата.

Усложнения. Значително отслабване, лесна податливост към други заболявания, сърдечносъдова слабост.

Предсказание. Сериозно. Болестта държи най-много около 2 години и често има лош край.

Предпазване. Състои се във водене на природосъобразен живот (вж. том I).

Лечение. Болнично, насочено към основното заболяване.

При неизвестни причини народното лечение е общо.

I. Сутрин, обед и вечер 20 минути преди ядене болният да взема едно от следните средства:

а) по 1 супена лъжица сироп от алое арборесценс (трионче): вземат се 15-20 зелени листа, махат се бодлите им и се смилат на каша (премерват се, за да бъдат 200 г), към нея се прибавят по 400 г чист пчелен мед и чисто натурално (домашно) червено вино; във водна баня се вари 30 минути, а като изстине, се прецежда през тънка кърпа; или:

б) по 1 бучка захар с 20 капки настойка: 80 планински кокичета (листа и цвят) без главичките се заливат с 500 г гроздова ракия; в запушено стъкло стои на слънце 40 дни, след което се прецежда през кърпа и се държи на студено място, за да не вкисне.

II. Десет минути след едно от тези средства да изпива 1 чашка от 75 г отварка от бударица (листа и цвят), бял равнец (цвят), водна детелина (листа и цвят), глухарче (цялата билка с корена), жълт кантарион (листа и цвят), жълт смил (листа), иглика (листа и цвят), обикновена коприва (листа и цвят), синя тинтява (листа и цвят), полски хвощ (листа и цвят), трицветна теменуга (листа и цвят), риган (листа и цвят) и червен кантарион (листа и цвят) - по 50 г от всяка. От тази смес 2 пълни супени лъжици се запарват с 500 г вряща вода. На тих огън се вари 10 минути и като изстине, се прецежда. При желание може да се пие подсладена с мед и лимон по вкус.

Диета. Както при намалена функция на надбъбречните жлези, с добавка сутрин на първа закуска заедно с другото болният да изяжда и по 10-20 г варена или печена надбъбречна жлеза от агне, теле или овен. На обяд заедно с другата храна, винаги придружена от салата от кромид лук и листа от магданоз по равни части и по малко от друга любима салата с винен оцет и зехтин по вкус, може да изяжда и по 100 г младо месо - агнешко, телешко, птица или прясна риба (речна или океанска). На вечеря безмесна храна: кисело мляко с 1-2 супени лъжици сурова настъргана целина, зеленчукови и тестени ястия и компот с леко препечен хляб. При това храната трябва да бъде посолена, като се дават по 3-6 г дневно каменна или морска сол, а също и по-богата на витамин С, А, В₁. След ядене болният да взема 1-2 чаени лъжички бъзов мармалад с малко мед и 1/4 чаена лъжичка прах от яйчени черупки или пък бяла пръст (от аптеката), а подир това да изпие 1 супена лъжица пресен селски хлебен квасец, размит с 2-3 супени лъжици хладка вода и малко мед и лимон по вкус.

Вместо вода, ако дадените отварки са недостатъчни, да пие овесено мляко - 3 супени лъжици овесени зърна (предварително проверени да не миришат на мухъл, да не са горчиви и да са изчистени от праха и пр.) в 1 л вода се варят, докато напълно се разпукат. Като изстине, се прецежда през тънка кърпа и се подслажда с мед и лимон по вкус. Това мляко дава голяма сила и енергия на болния.

III. Два часа след ядене при нервно сърце да взема 1 супена лъжица смес от 500 г чист пчелен мед, 20 зелени листа от индрише с дръжките и 20 ядки от сладки бадеми, счукани в дървен хаван на кашица, 4 месести лимона, смлени на машинка за месо с корите, но без семките, по 10 г обикновена валерианова тинктура и тинктура от глогов цвят, камфор на прах 1 г и олио мента 10 капки.

При незасегнато сърце да взема 15 капки настойка от зелени орехчета (без образувани ядки): нареждат се в буркан ред орехчета на дебелина 1 см, ред ситна захар със същата дебелина и т. н., като най-горният слой е от захар, и то с дебелина 6 см, за да не вкисне настойката. След това бурканът се завързва с парче тънко хасе и стои на слънце 40 дни. Прецежда се през тънка кърпа чрез изстискване и се държи на студено в бутилки, завързани с кърпички, а не с тапи.

IV. Десет минути след сместа да изпива 1 чашка от 75 г отварка от 5 ореха, счукани заедно с ядките и черупките, и по 2 супени лъжици корени от обикновена коприва и овес (зърна). В 1500 г вода на тих огън се варят 15 минути, след това се прибавят 5 супени лъжици от следната смес: борови връхчета, исландски лишей, росопас и спирея по 50 г от всяка, листа от черница 100 г и 1 лимон, разрязан на 4 части. На тих огън се вари още 15 минути и като изстине, се прецежда. При желание се пие подсладена с мед или сироп по вкус.

V. Вечер преди лягане при запек, даже еднодневен, се прави клизма с 500 г топла вода или пък с чай от лайка, последвана от налагане областта на бъбреците с торбичка от тънко хасе (30 на 15 см), напълнена с топъл пресен селски хлебен квасец (забъркан преди 4 часа), засилен с 15-20 маслини, счукани в дървен хаван на кашица заедно с костилките, и 1/2 изравнена чаена лъжичка нишадър на прах (от аптеката). При липса на маслини да се слага топла лапа от прясно зеле, на ситно нарязано, с прибавка на 1-2 супени лъжици листа от магданоз, също на ситно нарязани, и 100 г прясно мляко - вари се да стане гъста като тесто лапа. Едновременно се слага и компрес на корема от 4 хасени парчета, натопени в топла отварка от листата на орех и черница (10 орехови и 10 черничеви листа в 600 г вода се варят 10 минути; като изстине, се прецежда), а отгоре се слагат вестник и вълнен пояс, който да минава и през кръста. Главата се налага с „шапка“ от същото хасе, напълнена със същия квас, засилен с 9-10 супени лъжици диви кестени, настъргани с корите (при липса на кестени с толкова супени лъжици млади и пресни корени от полски бъзунек, на ситно нарязани и счукани на каша); отгоре вестник и вълнена шапка. Държат се до сутринта.

VI. Сутрин. Самовнушение, фрикция и дълбоко дишане. През целия ден в областта на бъбреците се носи мушама от хаваджива (25 на 15 см) с тропосано отгоре й парче тънък найлон, добре на-боцкан с дебела игла, за да диша кожата свободно. Носи се 10 дни от едната и 10 дни от другата страна и се заменя с нова.

Неделя. Почивка от всичко, съчетана с излет в планината.

VII. През лятото и есента вечерните приложения може да се заменят с цели топли бани (37°С за 15-20 минути) с отварка от полски бъзунек - цялата билка с корените, стеблата и листата, но без плодовете, защото цапат. От него се вземат 7-9 коренища с прибавка на едно голямо снопче борови клони и по 4 двойни шепи листа от черница и от орех и в един голям съд се варят 30 минути. Като изстине, се прецежда. Ако отварката е недостатъчна, същите билки отново се варят, но вече 15 минути и преди свалянето от огъня в нея се прибавя и една двойна шепа готварска сол. След банята се прави сухо увиване с хавлия и 1-2 одеяла за по-добро изпотяване и препотяване, което се познава по изсъхналото чело. При невъзможност да се правят такива бани те могат да се заменят с обличане на мокра риза, най-добре бархетна нощница, натопена в същата топла отварка, но без сол, последвано от сухо увиване, както е казано по-горе. Лежи се така 2 часа и се облича суха нощница. Такива бани (или мокри ризи) се правят 20 подред с неделна почивка. След това се прави голяма почивка от 10-20 дни и още веднъж се повтарят.

Важни добавки:

1. Ако болният има афти в устата или рани по устните си, сутрин, обед и вечер преди ядене да намазва афтите със смес от 1 супена лъжица чист пчелен мед, добре разбъркан с 1 изравнена чаена лъжичка нишадър на прах, а раните по устата - с малко от следната настойка: 250 г чист маслинен зехтин и по 1 пълна супена лъжица жълт и червен кантарион и широколистен живовляк (листа) във водна баня се варят 1 час. Като почине 24 часа, се прецежда през тънка кърпа.

2. Тази болест се лекува мъчно, понякога 2-4 месеца, и затова който няма търпение, да не се залавя с това лечение, а да предпочете болничното.