Обилно изпотяване

[Ани]

Обилно изпотяване

Отделянето на пот от повърхността на тялото е съвършено нормално явление. При ниска температура на въздуха то почти не се забелязва, а при повишена рязко се увеличава. Чрез изпотяването се регулира телесната температура и организмът се предпазва от прегряване или изстудяване. Освен това чрез потта се отстраняват вредни за организма вещества. Тя съдържа голям процент вода и значително по-малко соли и продукти от обмяната на веществата.

Работата на потните жлези зависи от дейността на нервната система. Така при силни душевни преживявания отделянето на пот се увеличава. Когато се отделя нормално количество пот, тя се изпарява от кожата и остава незабележима. По-обилното отделяне на пот е очевидно.

Причини. При здравите хора обилното изпотяване може да се дължи на по-топли дрехи, задушен топъл въздух, пиене на много течности, особено на спиртни питиета, употреба на много солена и лютива храна, пушене, преяждане, нервиране, усилена работа и др.

При болни хора с обща слабост, туберкулоза, хронични болести на черния дроб, бъбреците, щитовидната жлеза, неврастения, душевни вълнения, различни инфекции също се наблюдава обилно изпотяване.

Признаци. Лесно и изобилно изпотяване при най-малкото напрягане, а и нощем у някои болни пижамата, чаршафът и възглавницата стават съвършено мокри. Освен това силното изпотяване причинява на лицата, страдащи от него, много неприятности: постоянно мокрите ръце създават неприятни усещания и съзнанието за това още повече усилва отделянето на пот. Тежката миризма от долните дрехи на такива болни се усеща даже на голямо разстояние. Поради постоянното изпотяване болните са податливи на простуда.

Предсказание. Да се излекува бързо тази неприятна болест не може, тъй като е потребно постепенно да се заякчи организмът. Но при известно постоянство може да се постигне значително подобрение.

Предпазване. Състои се във водене на природосъобразен живот (вж. том I).

Лечение. За засилване на организма се препоръчва следното:

I. Сутрин, обед и вечер 20 минути преди ядене болният да взема по 1 супена лъжица смес от 500 г чист пчелен мед, 20 зелени листа от индрише заедно с дръжките и 20 ядки от сладки бадеми или от кайсии, счукани в дървен хаван на кашица, 4 месести лимона, разрязани, изстискани и смлени на машинка за месо с корите, но без семките, 1 супена лъжица канела на прах и по 10 г валерианова тинктура (чиста) и тинктура от глогов цвят (от аптеката).

II. Десет минути след тази смес да изпива 1 чашка от 75 г отварка от 5 ореха, счукани с ядките и черупките на ситно, 3 супени лъжици корени от обикновена коприва и по 2 супени лъжици корени от цикория и очистен овес - в 1500 г вода на тих огън се варят 15 минути, след това се добавят 5 супени лъжици от следната смес: борови връхчета, исландски лишей, листа от черница, спирея и росопас по 50 г от всяка. Ври още 15 минути и като изстине, се прецежда. Пие се подсладена с мед или сироп по вкус.

Диета. Същата, както при копривна треска. Освен това добре е след ядене да се вземат по 2 дражета витамин С и по 1-2 чаени лъжички бъзов мармалад с малко мед.

Вместо вода, ако дадените отварки са недостатъчни, да се пие отварка от листата на широколистен живовляк (2 супени лъжици в 500 г вода се варят 5 минути, като изстине, се прецежда) или пък липов чай (2 супени лъжици цвят се запарват с 500 г вряща вода; кисне захлупено 1 час).

III. Два часа след ядене да се взема 1 чаена лъжичка смес от 500 г чист пчелен мед, разбъркан с 20 г рафинирана сяра (от аптеката).

IV. Пет минути след тази смес да изпива 1 винена чашка отварка от агримония, босилек, върбинка, жълт и червен кантарион, лешникови листа, мента пиперита, синя тинтява, сухо грозде, цикория (листа и клонки) и хмел (шишарки) по 50 г от всяка. От тази смес 2 пълни супени лъжици с прибавка на 1 чаена лъжичка червена хвойна (зърна) в 600 г вода на тих огън се варят 20 минути. Като изстине, се прецежда.

V. Вечер преди лягане при запек, даже еднодневен, се прави клизма с 1 л топла вода, последвана или:

а) от цяла топла баня (37°С за 10-20 минути) с разтвор от сода бикарбонат (за една баня са необходими 80 г сода) и сухо увиване с хавлията и 1-2 одеяла; след препотяването, което се познава по изсъхналото чело, се прави бърза фрикция на цялото тяло, и то на части, с отварка от дъбови кори (10 супени лъжици кори в 2 л вода се варят 20 минута) или с разтвор от бръснарска стипца (на 500 г вода 1 чаена лъжичка стипца); или пък:

б) при невъзможност да се правят баните те могат да се заменят с обличане на мокра риза, натопена в топъл разтвор от сода бикарбонат (на 500 г вода 1 супена лъжица сода), последвано от сухо увиване, както е казано по-горе (лежи се така 2 часа за по-добро изпотяване), и фрикция с хладка отварка от дъбови кори.

Едновременно и в двата случая се слага „шапка“ на главата с 6-7 зелени листа от орех, напръскани откъм лицевата страна с малко оцет (поставят се върху окосмената част на главата), или пък с пресен селски хлебен квасец (забъркан гъсто преди 4 часа), засилен със 7-10 супени лъжици сурови диви кестени, настъргани с корите (при липса на кестени с толкова лъжици млади и пресни корени от полски бъзак, счукани на каша). Отгоре се слагат вестник и вълнена шапка. В областта на щитовидната жлеза (на гушата) се поставя компрес с 1-2 зелени листа от орех, попарени с вряща вода да омекнат, леко изстискани и леко забинтовани. Държат се до сутринта или пък докато много досадят на болния.

VI. Сутрин - фрикция с хладен солен разтвор (на 500 г вода 1 супена лъжица морска сол) на цялото тяло, направена на части, или пък само на подмишниците, корема и половите органи, сухо изтриване, обличане и 10-20 дълбоки вдишвания през носа с бавно издишване през устата (вж. том I, „Домашна гимнастика“).

Самовнушение. Както при измършавяване и изтощение.

Неделя. Почивка от всичко.

При менструация също пълна почивка от всичко.

Важни добавки:

1. При желание баните и мокрите ризи може да се правят денем вместо вечер.

2. Топли бани и мокри ризи може да се правят 20 подред, стига сърцето да не се разтупва, иначе се правят през ден или два. След това се почива 20 дни и ако има известно подобрение, се повтарят.

3. При изпотяване на краката да не се ходи с обувки с гумени подметки или гуменки, а също да не се носят найлонови чорапи.

4. Много е полезно през деня местата, които най-много се изпотяват, да се изтриват с памуче, натопено в камфоров спирт.

5. Болният да спи в студена стая и винаги да се облича леко и с проветриви дрехи.