БОЛЕСТИ НА НЕРВНАТА СИСТЕМА. Общи упътвания

[Ани]

БОЛЕСТИ НА НЕРВНАТА СИСТЕМА

Общи упътвания

Под нервни болести в широк смисъл на думата се разбират болестни разстройства на нервната система. Причините за тях са различни и се намират в околната среда, а и в самата човешка природа, включително и в наследствеността. Външни причини например са различните отравяния, наранявания, професионални вредности. Значение имат и начинът на живот, злоупотребата с тютюн и алкохол.

У жените освен дадените причини влияят честите помятания и изкуственото предпазване от забременяване. Освен това много девойки и млади жени стават нервни било поради недоразумения в домашния кръг, било поради неудовлетворени амбиции, било най-после в случаи, когато младата жена смята, че не е напълно щастлива в брака или че този брак не отговаря на нейния идеал, ипр.

Борбата за предпазване от нервни заболявания трябва да започне много рано - още преди зачатието на детето. Съпрузите трябва да имат предвид, че условията и обстоятелствата, при които става сближаването им, имат голямо влияние върху наследството, което предават на децата си - например нетрезво състояние, телесно неразположение, но и обикновено психическо неразположение.

Хигиена. За да могат болните да подобрят състоянието си или да се излекуват, трябва да водят в продължение на много години редовен и спокоен живот.

Сън. Най-добре е зимно време болният да си ляга вечер в 20 ч, лятно време - в 21 ч, най-късно в 22 ч. При това вечерта не трябва да се занимава с каквато и да е умствена работа.

Чист въздух. На всички е известно значението на въздуха за здравето на нервите. Нервният трябва да диша много чист въздух както през деня, така и през нощта. Затова е необходима системна дихателна гимнастика. Полезно е всеки ден да се правят по 2-3 пъти от 10 до 20 дълбоки дишания съобразно състоянието на организма. Нужно е и продължително да се стои на открито. Много благотворно се отразява и спането на открито.

Хранене. Нервно болният трябва да отбягва всички нервни отрови (тютюн, алкохол) и да предпочита природосъобразна-та (млечно-растителната) храна с повече плодове и зеленчуци. Всички силни подправки и многото сол да се избягват - храната да се поръсва с малко смляно керевизено семе. От плодовете и зеленчуците да се предпочитат тези, които съдържат повече витамин В₁ (вж. том I). Добре е вечер преди лягане да се изяждат 2-3 чесънчета и 2-3 ябълки. Много е полезно след ядене да се изпива и по 1 чашка доматено вино (сок от домати или разредено пюре от домати се подслажда с 1-2 чаени лъжички варен мед и малко плодов сок). Вместо обикновен чай да се предпочитат чай от лайка или от листенцата на розовия цвят - приготовлява се както обикновения чай. Хлябът също има значение. Нервните трябва да ядат хляб, измесен от прясно смляно брашно, безквасна пита (ако стомахът е редовен) и квасен хляб (ако стомахът е нервен). При това добре е при възможност болните сами да замесват хляба си за възстановяване на нервния тонус.

Въздушни бани и сух четкое масаж. Лете болните трябва да правят по възможност повече въздушни бани на открито, за да се използва едновременно и слънцето, но повече като шарена сянка. Сух четков масаж, ако ги дразни, да не правят.

Слънчеви и парни бани. Нервно болните не трябва да се излагат на силно слънце. Ако обаче могат да понасят слънцето, то за препоръчване е слънчевите бани да се правят от 7 до 9 ч, а още по-добре е да се правят Питагорови слънчеви бани (вж. том I). Парните бани понякога имат голяма полза и затова не бива да се пренебрегват при подходящи случаи.

Водолечение. Ефикасно средство при някои нервни болести е и водолечението. Нервните хора обаче трябва да избягват както много високите, така и много ниските температури. Освен коремните бани полезни са хладките душове и кратките студени изтривания (фрикции) на цялото тяло, и то непосредствено след ставане от леглото, а също и кратките (за 2-5 минути) речни и морски бани.

Общо правило е, преди да се пристъпи към водната процедура, краката да са добре стоплени, а след нея да се вземат мерки за затопляне на тялото. Ако болният иска да стане веднага от леглото след водното приложение, тялото му да се разтрие до зачервяване на кожата. Предизвиканата от това усилена циркулация на кръвта веднага се усеща като освежаване и доволство. От голяма полза за нервно болните е вечер преди лягане да се разтрива с ръка целият им гръб с отварка от смрадлика - 50 г се вари в 1 л вода, докато остане половин литър.

С всичко това обаче не трябва да се прекалява. Водата изтощава организма, когато се злоупотребява с нея, и вместо полза може да се получи влошаване.

Ходене с боси крака. Полезно за нервно болните е ходенето с боси крака лятно време, а вечер винаги да измиват краката си с хладка вода (30°С), ако не страдат от студени крака. В противен случай по-добре е да се направи меняваща баня на краката.

Работа и почивка. Режимът на работа и почивка трябва да се съобразява със съответното заболяване и с индивидуалното състояние на болния. Най-подходяща за нервно болните е леката градинска и полска работа. Тя не само ги развлича, но и укрепва организма им. Също полезна за заякчаване на нервите е ежедневната разходка на чист въздух, и то до лека умора. За тлъстите и мудни хора е необходимо усилено телесно движение.

Временна промяна на местожителството. При невроза, ако условията позволяват, лечението може да се съчетае (за 1-2 месеца) с отстраняване на болния от средата, в която е възникнала болестта, като лечението продължи с леки разходки, гимнастика, масажи и др. Промяната на местожителството, новите впечатления, новата обстановка, новият начин на живот понякога са достатъчни за подобряване състоянието на болния и съчетани с правилно лечение, имат благоприятни резултати.

Домашна обстановка. След завръщането си у дома болният трябва да се постарае според условията на живота да намали до възможното всичко, което би могло неблагоприятно да повлияе върху състоянието му. Краката му винаги да са топли (това облекчава главата) и половин час преди ядене да си полежава (това успокоява нервите). При нужда да прибягва и до по-продължително лежане.

Пиене на вода. На същите болни се препоръчва да пият слънчева вода вместо обикновена, т. е. вода, стояла на слънце поне 2-3 часа, и то в синьо стъкло.

Душевно спокойствие и весело настроение. От голямо значение са и душевното спокойствие, бодростта и радостта - те са истинска храна за нервите. Затова, доколкото е възможно, околните на нервно болния трябва да се стремят да пробудят радост у него и самият той да си създава радости. Особено полезен е смехът. Добре действат и новите впечатления. Обаче възбуждащите четива, честото посещаване на театър, буйните разговори, спорове и т. н. трябва да се избягват.

Облекло и чистота. Много плътното облекло и недостатъчните грижи за чистотата на кожата затрудняват дейността й, а това се отразява на общото състояние.

Доверие в лекаря и избрания метод за лечение. Близките на болния трябва да укрепват доверието му към лекуващия лекар, а липсата на успех в лечението понякога се дължи на честата смяна на лечебните средства и на лекаря.

Подкрепващо лечението средство е и билколечението. Много лечебни треви действат твърде благоприятно и затова е добре болните да използват препоръчаните за заболяването им отвар-ки. Особено полезна е овесената отварка - 1/2 кг счукан овес в продължение на 15 минути се вари в 2 л вода. Пие се през деня вместо вода, като при желание може да се подслади с мед и няколко капки лимон.

Също добре действат и различните цветове - например ясноси-ният успокоява и лесно приспива, зеленият влияе психически добре на болния, а червеният възбужда радост у меланхолиците. Затова в зависимост от душевното състояние на болния добре е стаите, в които живее, да бъдат съответно боядисани и осветлението да бъде съответно нагодено.

Болните никога не трябва да се отчайват, дори при най-сериозните признаци на нервност и въпреки многогодишното безуспешно лечение. Против нервността няма чудотворни средства, но природата разполага с достатъчно лечебни сили. Болните трябва да се насочват към тяхното използване, за да възстановят здравето си.