Невралгия на седалищния нерв (ишиас)

[Ани]

Невралгия на седалищния нерв (ишиас)

Ишиасът е често заболяване на седалищния нерв, който започва от седалищната област, върви по цялото продължение на крака отзад и стига до стъпалото.

Причини. Те са различни: заразни болести (грип, тиф, малария, туберкулоза, сифилис и др.), ревматизъм или подагра, простуда, ангина, диабет. Причина могат да бъдат и някои отравяния с алкохол, арсен и др. Разположени в съседство тумори, които притискат нерва, също предизвикват ишиас.

Честа причина за заболяването са костните шипове на гръбначните прешлени в областта на кръста. Най-честа причина обаче е т. нар. дискова херния, при която междупрешленен хрущялен диск в поясната област се изкълчва от мястото си, прешлените се приближават и притискат седалищния нерв.

Признаци. Болният се оплаква от силни болки в кръста, които продължават по задната част на крака до петата. Болките отначало са по-слаби, тъпи, но скоро се засилват толкова много, че измъчват болния. Особено силни са нощно време, болният чувства крака си тежък като олово и не знае какво положение да заеме, за да отслабне болката. Болките са силни и в изопнато положение на крака, а по-слаби, когато е свит в коляното.

Обикновено ишиасът протича остро и завършва с оздравяване за 2-4 седмици. Понякога обаче преминава в хронична форма, като периодически се изостря или привидно оздравява за дълго време, но след това изведнъж се появява. Когато болестта е станала хронична, мускулатурата на засегнатия крак атрофира и той видимо е по-слаб от другия.

Предсказание. Благоприятно за острата форма и сериозно за хроничната форма, защото е упорита и иска голямо търпение при лечението.

Лечение. Провежда се от лекар-невролог. При остро заболяване народната медицина препоръчва внезапно силно изтегляне на болния крак с най-различни способи. Наред с това на крака да се прави съгряващ компрес с 4 хасени парчета, натопени в затоплена ракия или спирт за горене и след това добре изстискани. Добре е по дължината на заболелия нерв да се поставя торбичка от тънко хасе, широка 12 см, напълнена с прясна топла несолена извара. Отгоре се слага вестник и се обуват мъжки гащи от трико или пък вълнени. Добре действа и топла лапа от червени лютиви чушки с каолин (бял трошлив минерал) - 100 г ситно смлени семки от чушки се разбъркват с 500 г каолин на прах. Смесването става в сухо състояние и след това се прибавя топла (37°С) вода, за да се получи гъста като тесто каша. Тя се разстила в торбичка (подобна на тази за изварата) и се поставя по дължината на болния нерв, а болният се завива с вълнено одеяло. Налагането трае 1,5 часа и през това време болният чувства най-много леко парене, обикновено само приятно сгряване. От това се появява леко изприщване, което 1 час след отстраняването на лапата изчезва, докато чувството на сгряването продължава няколко часа. Такива налагания се правят 3 пъти седмично. Друго средство е налагането на нерва (крака отзад) с дълга кърпа, широка 12 см, намазана със смес от 2 супени лъжици чист пчелен мед и 1 супена лъжица прясно смлян синап - държи се на болното място дотогава, докато хубаво се зачерви. Ако се държи повече, кожата може да изгори от синапа и състоянието да се усложни.

Изброените приложения се съчетават с коремен компрес, натопен в топъл чай от лайка или вода, и с „шапка“ на главата от зелен лист прясно зеле, леко напръскан от вътрешната страна с малко оцет. При главоболие се поставя „шапка“ от тънко хасе, напълнена с хладък пресен селски хлебен квасец (забъркан преди 4 часа), засилен с 5-9 супени лъжици диви кестени, настъргани с корите, а при липса на кестени със смес от 9 супени лъжици суров кромид лук, настърган на ситно, и 3 супени лъжици готварска сол. Отгоре се слага вълнена шапка и така се спи. На болния може да се направи и половин или цяла топла баня (38-42°С за 15-20 минути) с цвик (от млечна централа) или пък с отварка от борови клони, орехови листа, трина и морска сол, последвана от сухо увиване за по-добро изпотяване и препотяване.

Сутрин 1-2 часа след закуската върху болния крак се поставя съгряващ компрес със спирт за горене или пък кракът се налага с топла извара, както вечерта. Едновременно се поставя и компрес на корема, натопен в топъл чай от лайка. Държат се, докато мине болката.

При хроничен ишиас е добре лятно време от 11 до 12 ч да се правят слънчеви бани със зелени листа с продължителност, докато са приятни, последвани от поливане на цялото тяло с хладка слънчева вода или пък от кратка речна или морска баня (за 5-10 минути).

След оздравяването зиме и лете да се носят топли гащи. Във всеки джоб да се носят по 2-3 сурови кестена, надупчени с игла, като се сменят всеки месец с нови. Също от голяма полза е такива болни да спят на дюшек, под който са наредени диви кестени, без да се сменят през цялата година. Освен това полезни са и планинските излети. Понякога един излет (при условие, че ако болният е изпотен, се преоблече в сухи дрехи и не почива седнал на влажна и студена земя и при течение) въпреки големите болки в началото може да помогне много на болния.