Прогресивна дистрофия на мускулите

[Ани]

Прогресивна дистрофия на мускулите

Тази болест е хронична и забележителен неин признак е постепенната атрофия на мускулите. Среща се предимно в детската и юношеската възраст.

Причини. Те не са още достатъчно изяснени. Значение имат наследственото предразположение, увреждането от някои вещества, инфекциозните заболявания и др.

Признаци. Заболяването настъпва бавно и постепенно. Отначало болният усеща само умора при ходене, затруднение при тичане и изкачване на стълби. В зависимост от засегнатите мускули са затруднени или невъзможни различен вид движения. Могат да бъдат засегнати раменните мускули, мускулите на мишниците, бедрата и подбедриците, дори и на лицето. Променят се изразът на лицето на болния, позата му при стоене, походката. Постепенно с течение на годините болните стават инвалиди и се приковават към леглото.

Предсказание. Много сериозно - болестта постепенно напредва и се лекува трудно и продължително.

Предпазване. Да се отбягват причините, които предизвикват болестта. Сериозно да се гледа на всяко по-лошо падане на гърба, като веднага се налага с лапа от кромид лук и сол.

Лечение. Необходимо е продължително лечение от лекар-невролог. Народното е следното:

I. Сутрин, обед и вечер 20 минути преди ядене болният да взема по 1 супена лъжица от следната смес: 500 г гликоза, 20 зелени листа от индрише и 20 ядки от сладки бадеми, счукани в дървен хаван на кашица, с прибавка на 4 месести лимона, смлени на машинка за месо с корите, но без семките, и по 10 г обикновена валерианова тинктура и тинктура от глогов цвят (от аптеката).

II. Десет минути след сместа да изпива 1 чашка от 75 г отварка от 5 ореха, счукани с ядките и черупките заедно, с прибавка по 3 супени лъжици корени от обикновена коприва, овес (зърна) и оризови люспи - в 2 л вода на тих огън се варят 15 минути. След това се прибавят 4 супени лъжици от следната смес: исландски лишей, жълт нарцис (листа и цвят), спирея, синя тинтява и смил (листа и цвят) - по 50 г от всяка. Вари се още 15 минути и като изстине, се прецежда през кърпа.

Диета. Същата, както при затвърдяване на предните и страничните снопчета на гръбначния мозък.

Вместо вода, ако дадените отварки са недостатъчни, добре е болният да пие запарка от шипки (плод) - 30 зърна, счукани в дървен хаван на ситно, се изсипват върху 600 г вряща вода. Като клокне 3 пъти, се снема от огъня и се прецежда през кърпа.

III. Два часа след ядене да взема 1 пълна чаена лъжичка смес от 500 г чист пчелен мед и 20 г рафинирана сяра, като преди всяко вземане сместа се разбърква добре, защото сярата се утаява на дъното.

IV. Десет минути след тази смес да изпива 1 чашка от 75 г отварка от исландски лишей, полски хвощ и бударица - по 50 г, обикновена коприва (листа и цвят), пача трева и росопас - по 100 г. От общата смес 2 пълни супени лъжици с 1 чаена лъжичка червена хвойна (зърна) се запарват с 500 г вряща вода. Захлупена се вари 10 минути и като изстине, се прецежда.

V. Вечер преди лягане при запек, даже еднодневен, се прави клизма с 1 л топла вода. След това в понеделник, вторник, сряда, четвъртък и петък се прави разтривка на гръбнака 2-3 пъти от долу на горе във вид на малки кръгчета с памуче, натопено в следната настойка: 1 буркан от 2 кг се пълни до половината с цвят от диви кестени или пък със самите кестени, настъргани с корите, с прибавка на 3 супени лъжици листа от зелен столетник (агава американа), на ситно настъргани без бодлите, и по 2 супени лъжици овчарска торбичка и цариче (листа и цвят). Всичко това се залива догоре със спирт за горене и така стои на слънце 7 дни, след това се прибавя по 1 пълна чаена лъжичка камфор на прах, нафталин, нишадър, салицил и рафинирана сяра (от аптеката) и в продължение на 2 дни 3-5 пъти дневно се обръща надолу и нагоре, за да проникнат праховете навсякъде. На деветия ден се прибавят 3 супени лъжици терпентин (от аптеката) и още веднъж хубаво се разклаща, за да стане истинска смес. След разтривката гръбначният стълб се налага с торбичка от тънко хасе, широка 12 см (ушита във вид на буквата X но обърната наопаки с крачето нагоре, като краищата на долната част на буквата покриват изцяло тазобедрените стави), напълнена с пресен топъл (36°С) селски хлебен квасец (гъсто забъркан преди 4 часа), засилен със смес от 10 супени лъжици диви кестени, на ситно настъргани, а при липса на кестени с толкова супени лъжици млади и пресни корени от полски бъзунек, счукани на каша, с прибавка и на 8 супени лъжици листа от магданоз, попарени, изстискани и на ситно нарязани, и 1 изравнена чаена лъжичка нишадър на прах. Едновременно се прави компрес на корема отпред от 4 хасени парчета, натопени в топъл чай от бял равнец (3 супени лъжици листа и цвят се запарват в 600 г вряща вода и се варят 5 минути). Отгоре се слагат вестник и вълнен пояс. На главата се поставя „шапка“, ушита от тънко хасе така, че да покрива изцяло главата от веждите до раменете включително, напълнена с пресен селски хлебен квасец, засилен с 12 супени лъжици диви кестени, настъргани с корите, или пък с толкова супени лъжици млади и пресни корени от полски бъзунек, счукани на каша. Отгоре се слагат вестник и вълнена шапка. Държи се до сутринта.

В сряда и събота гръбнакът се налага с приятно топла лапа от печен кромид лук, обелен, нарязан, полуизстискан, засилен с 25 сини сливи, смачкани без костилките, и малко леко препечено царевично брашно (за отнемане на излишната влага на лапата), или пък с топла лапа от 12 супени лъжици смлян синап, 12 супени лъжици готварска сол, 6 супени лъжици леко препечено царевично брашно и топъл оцет, колкото поеме, за да стане лапа, гъста като тесто. Едновременно се слагат и коремният компрес, и „шапката“, както по-горе. Във всички случаи коленете се налагат с кърпички, намазани с мед и поръсени със смлян синап на върха на ножа, или пък се обвиват със сурови листа от прясно зеле и след това с вълнен бинт. Държат се цяла нощ или докато много досадят на болния.

VI. Сутрин. Още с отварянето на очите се прави самовнушение (вж. том I), последвано от сух четкое масаж на пялото тяло за 5 минути и от разтривка на гръбнака, таза, ръцете и краката с дадената вече настойка. През целия ден на гръбнака се носи мушама от хаваджива, широка 12 см и дълга според неговата дължина, с тропосано върху й парче тънък найлон, добре набоцкан с дебела игла, за да диша кожата свободно. Вместо разтривка може да се направи топла баня (36°С за 10 минути) с отварка от полски бъзунек (корени, стебла и листа) и борови клони - по 500 г, и 100 г орехови листа - вари се 30 минути и накрая се засилва с 1 шепа сол. След банята се прави сухо увиване за по-добро изпотяване, като болният лежи завит като бебе с хавлия и 1-2 одеяла в продължение на 1-2 часа, докато се препоти, което се познава по изсъхналото чело. Такива бани може да се направят от 20 до 40, не повече.

Неделя. Почивка от всички приложения. При менструация също почивка и без всякакви топли бани.

VII. През лятото от 10 ч до 12 ч може да се правят и слънчеви бани, но със зелени листа или пък като се покрие тялото със зелен тензух с продължителност, докато е приятно. Главата се запазва от слънцето с чадър, за да не слънчаса. След банята тялото се полива със слънчева вода и се изтрива.

Важни добавки:

1. Всички лапи може да се използват две вечери подред, като през деня се държат на студено, а вечер се затоплят до казаната температура, като квасецьт се засилва и с 2-3 супени лъжици нов квасец за ново втасване.

2. Отварката за баните може да се използва 6 вечери подред, като през деня се покрива, за да се запази от запрашване, а вечер се затопля до казаната температура.

3. Добре е веднъж в седмицата (най-добре сутрин) вместо другите приложения болният да налага гръбнака си с хладка лапа от настърган хрян, брашно, сол и оцет (вж. том I), а крайниците си с лапа от кромид лук с газ. Държат се от 1 до 3 часа. Веднага след това се налагат с прясна несолена извара, която се държи 2 часа.

Добре е болният да спазва и следното:

1. Да се научи да ходи с по-големи крачки.

2. През свободното си време (най-добре сутрин преди закуска) да прави и следните лечебни гимнастически упражнения:

а) Лягане по корем, от което положение да изпъва назад ръцете и краката си, колкото може.

б) Изхвърляне на ръцете нагоре от право или седнало положение.

в) Вдигане на краката подред на едно стъпало, качвайки се по стълба.

г) Люлеене на халки с изопнати или свити ръце.

д) Изкачване и слизане по шведска стълба и други по желание, но всички до лека умора и под контрол на лекар.

3. Ако болният е жена, да не бърза да забременява, преди да са изминали три години от оздравяването й.