Епилепсия

[Ани]

 Епилепсия

Епилепсията е комплекс от болестни прояви от страна на нервната система, най-важните от които са гърчовите припадъци.

Причини. Заболяването може да се дължи на различни болестни процеси в нервната система: мозъчно увреждане при трудно раждане, мозъчна травма, контузия, тумор в мозъка, туберкулоза, прекаран енцефалит, мозъчна склероза, сифилис. Значение имат и хроничният алкохолизъм, оловното отравяне, тежката бременност, диабетът. В тези случаи епилепсията не е основното заболяване.

При доста болни епилепсията се проявява, без да има някакъв друг болестен процес - т. нар. генуинна епилепсия. В тези случаи голямо, несъмнено значение има наследствеността.

Признаци. Най-честата, характерна проява на епилепсията са пристъпните припадъци. Обикновено малко преди да настъпи припадъкът, болният изпитва различни бързопреходни смущения: изтръпване на пръстите, вижда искри пред очите си, има слаб шум в ушите, леко задушаване. Всичко това трае късо време, след което губи съзнание и пада долу, като че е пронизан, без да има време да се задържи за нещо. Цялото му тяло се изпъва и втвърдява, а главата се извива назад за няколко секунди. След това мускулите на цялото тяло започват да играят, да правят разни несвързани движения, да треперят и да се гърчат. Лицето посинява, болният може да прехапе езика си, появява се пяна в устата, изпуска се по малка нужда. След 1-2 минути движенията изчезват и болният остава в дълбоко безсъзнание. Постепенно дишането се възстановява и съзнанието се изяснява. Припадъците може да се случат и нощем, без болният да знае за това. На сутринта може само да забележи, че се е напикал в леглото, прехапал си е езика и има главоболие.

Освен този голям припадък се среща и т. нар. малък припадък. Той се проявява чрез внезапна, краткотрайна загуба на съзнанието. Така например страдащият, както се храни на трапезата, изпуска изведнъж лъжицата, лицето му побледнява и погледът се втренчва в някой предмет. Това трае само един миг, след което отново подема разговора и продължава да се храни, като че ли нищо не се е случило. В други случаи околните наблюдават у него неуместно сваляне на дрехите, търкане на брадата или лицето, заглеждане встрани, мляскане с уста, преглъщане. Всичко това се придружава от пребледняване и уплаха. Понякога това се изживява на крака, друг път поради притъмняване пред очите и замъгляване болният пада. Това трае около 1 минута. Случва се през ден-два, месец или повече.

Гърчовете могат да бъдат и местни, ограничени, като засягат отделни мускули на лицето, ръката, крака или едната половина на тялото.

Предсказание. Сериозно.

Предпазване. Да се отбягват причините, които предизвикват епилепсията. На всеки удар и падане на главата да се обръща сериозно внимание.

Лечение. Провежда се от лекар-специалист. Народната медицина прилага следното:

Генуинната епилепсия се лекува по начина, даден за деца в том

II. Всички приложения там, включително и отварките за юношите и възрастните, да се удвояват или утрояват според възрастта им.

Симптоматичната епилепсия се лекува по следния начин:

I. Сутрин, обед и вечер 20 минути преди ядене болният да взема по 1 супена лъжица сироп от алое арборесценс (трионче). От него се вземат десетина зелени листа с общо тегло 150 г, махат се бодлите им и се смилат на каша, прибавят се ранилист (корени) 50 г, широколистен живовляк (листа), мащерка (листа) и леонурус (листа) - по 2 супени лъжици от всяка, 1 изравнена супена лъжица просо, счукано на ситно, 300 г натурално червено вино и 300 г чист пчелен мед. Във водна баня се вари на тих огън 1 час и като изстине, се прецежда. Държи се на студено, за да не вкисне.

II. Десет минути след сиропа да изпива 1 чашка от 75 г отварка от босилек и страшниче (листа и цвят) - по 100 г, бреза (листа), бял пелин (листа и цвят), върбинка (листа и цвят), жълт кантарион (листа и цвят), жълта комунига (листа и цвят), имел (листа и плод), лавандула, маточина, мента пиперита, френско грозде (листа), полски хвощ и хмел (шишарки) - по 50 г от всяка. От тази смес 2 пълни супени лъжици и 1 изравнена чаена лъжичка дилянка (корени) се запарват с 500 г вряща вода. На тих огън се вари 10 минути и като изстине, се прецежда. Пие се подсладена с мед и лимон по вкус.

Диета. Вегетарианска храна, млечно-растителна с повече плодове и зеленчуци (винаги измити, защото се пръскат с отровни химикали), слабо солена, или пък обикновена храна без свинско, говеждо, овнешко и консервирано месо и риба. Люто, алкохол и тютюн - не! Да се избягват също киселите и солените храни и чесънът. На обяд заедно с другата храна, винаги придружена от салата според сезона, болният може да изяжда и по 50-100 г младо месо - агнешко, телешко, птица или прясна риба. На вечеря безмесна храна: кисело мляко с 1-2 супени лъжици счукали орехови ядки, зеленчукови и тестени ястия и компот с малко препечен хляб. След ядене да взема по 1 чаена лъжичка бъзов мармалад, поръсен с прах от яйчени черупки на върха на ножа, и по 1 драже викомплекс (от аптеката). След това да изпива 1 чаена лъжичка прах от въглен (добит от здраво дърво от липа, изгорено до въглен и счукано на прах), разтворен в 100 г прясно мляко, плодов сок или вода.

Вместо вода, ако дадените отварки са недостатъчни, болният да пие чай от риган (цвят): 2 супени лъжици се запарват с 500 г вряща вода. Кисне захлупено 1 час.

III. Два часа след ядене да изпива 1 чашка от 75 г отварка от бенедиктински трън (корени) 150 г и корени от горска ангелика, троскот и млади шипки - по 100 г от всяка. От тази смес 4 супени лъжици в 1 л вода на тих огън се варят 30 минути. Веднага се прецежда. Пие се подсладена с мед или захар и лимон по вкус.

IV. Вечер преди лягане при запек, даже еднодневен, се прави клизма с 500 г топла вода, последвана в понеделник и вторник от парен компрес на цялата глава с торбичка, ушита на тегели, по 3 см широки, напълнени с търпимо горещ полусварен ечемик, с продължителност около 10 минути. След това се прави меняваща баня на краката до под коленете (42°С за 30 секунди, 20°С за 3 секунди - 5 пъти), а след нея на главата се поставя цяла „шапка“ от тънко хасе, която да стига до раменете, напълнена с пресен селски хлебен квасец (забъркан преди 4 часа), засилен според възрастта с 6-12 супени лъжици диви кестени, настъргани с корите (при липса на кестени с толкова супени лъжици пресни корени от полски бъзунек, счукани на каша), и 10-25 сини сливи (от тези за компот), смачкани без костилките и поръсени с малко брашно, за да се сгъсти добре лапата.

В сряда и четвъртък главата се налага с топла лапа от ориз (100-300 г), сварен заедно с 15-30 сини сливи, смачкани без костилките, в 300-900 г вода, да стане на пилаф, след това се прибавят 1-3 супени лъжици ленено брашно; разбърква се и се вари още 10 минути, след което се смачква на тесто.

В петък и събота се слага или една от дадените лапи по избор, или пък топла лапа от печен кромид лук, обелен, полуизстискан и засилен с 15-30 сини сливи (от тези за компот), смачкани без костилките, 1 супена лъжица сплит от чесън, нарязан, попарен и добре изстискай, и малко леко препечено царевично брашно за отнемане на излишната влага на лапата. Отгоре се слагат вестник и вълнена шапка. Едновременно се поставя и компрес на корема от 2-4 хасени парчета, натопени в топъл чай от лайка, а отгоре - сухо парче и вълнен пояс. Държат се цяла нощ или докато много досадят на болния.

Забележки:

1. Освен казаното от голяма полза е преди заспиване болният да взема 1 супена лъжица разтвор от английска сол (на 100 г дестилирана вода 1 чаена лъжичка английска сол).

2. Лапите от квасец, ориз и печен кромид лук може да се използват 2 вечери подред, като през деня се държат на студено и вечер се затоплят до казаната температура, а квасецът се засилва и с 1-2 супени лъжици нов квасец за нова ферментация.

V. Сутрин. Още с отварянето на очите се прави самовнушение с формулата: „Всеки ден във всяко отношение все по-добре и по-добре ми става и в най-скоро време напълно ще оздравея“ (подробности вж. в том I, „Психолечение“), последвано от фрикция с хладка вода на подмишниците, корема, половите органи и гръбнака. Тялото се изтрива до сухо и се облича. Следва масаж на сливиците с двата палеца - 15 пъти от под ушите към брадата и толкова пъти обратно, и лек масаж на пъпа с показалеца и средния пръст в посока на часовниковата стрелка (с радиус 10 см) в продължение на 1 минута. Добре е същият масаж да се прави и вечер преди лягане. След това да се направят и 10 дълбоки вдишвания през носа с бавно издишване през устата (вж. том I, „Домашна гимнастика“). През деня при болки в главата се поставя „шапка“ със сурови картофи, настъргани и в един съд полети с малко оцет, киснат 20 минути и се изстискват добре. Отгоре се слага вълнена шапка и се държи, докато мине болката.

Неделя. Ако няма криза, пълна почивка от всичко. При нужда лечението продължава.

При менструация меняваща баня на краката не се прави.

VI. Лятно време преди обяд от 10 ч до 12 ч цялото тяло се полива с хладка слънчева вода (без да се прави каквато и да е слънчева баня, която в случая е вредна) или пък се прави цяла хладка баня (30^оС за 10-15 минути) със слънчева вода, в която са киснали 1 шепа орехови листа с 1 стиска сол. Банята се прави винаги в присъствието на второ лице. Следобед от 17 ч до 18 ч от голяма полза е газенето в корито, пълно с хладка вода, последвано от изтриване на краката до сухо и обуване на сухи чорапи.

Важни добавки:

1. Първата помощ при припадъка е следната: болният се поставя на земята и се слага нещо меко под главата му. След това се разкопчават дрехите му и се наплисква със студена вода. Между зъбите му се слага 1 нагъната кърпа, за да се предотврати прехапването на езика, а пред носа му - кърпа, натопена в одеколон или амоняк. В устата не трябва да се налива вода и да се разтриват задушните кости. Двете китки на ръцете се разтриват, докато болният дойде в съзнание. След това се оставя да спи.

2. Предотвратяването на припадък може да се постигне по два начина. Първи начин - ако родителите или близките на болния разберат за настъпването на припадъка, веднага да сложат в устата му една сурова вътрешна люспа от кромид лук или пък едно парченце от същия лук, отговарящо на възрастта на болния. Втори начин - в случаите, когато болният усети, че идва припадък, и успее да легне и да лежи в пълно спокойствие, да глътне 1-2 глътки подсладена вода, която трябва винаги да носи в себе си в малки шишенца, или пък бързо да седне и да започне да прави кръстосаното дишане с формулата: „Няма да ми стане лошо“. Повтаря се бързо и непрекъснато. След като болният дойде на себе си от припадъка, да му се даде да глътне 1-2 глътки отварка от цикория (цялата билка с корена): 2 супени лъжици в 500 г вода се варят 30 минути. Като изстине, се прецежда.

3. Ако болният се напикава, всяка вечер да му се прави разтривка на гръбнака с памуче, натопено в камфоров спирт, 2-3 пъти, последвана от налагане с торбичка, напълнена с пресен селски хлебен квас, засилен с 1/2 чаена лъжичка нишадър на прах (от аптеката) и с 3-6 супени лъжици диви кестени, настъргани с корите, или с пресни корени от полски бъзак, счукани на ситно.

4. Ако през деня болният има силни болки в главата, да му се слага цяла „шапка“ със сурови картофи, настъргани, полети с прясно мляко или оцет, киснали 20-30 минути и след това добре изстискани. Държи се, докато мине болката.

5. Болният да не играе футбол и други подобни игри, които изразходват много енергия, а също и игри, които го нервират.

6. По време на пубертета болестта обикновено се засилва. Добре е през този период да се слага и на щитовидната жлеза (гушата) торбичка с пресен селски хлебен квасец, която да се държи до сутринта.

7. За да бъде лечението по-успешно, налага се момичетата и жените да се подстрижат по-късо, а момчетата и мъжете да се острижат ниско.

8. През време на лечението болният да води природосъобразен живот без умствена и физическа преумора, рано да ляга (21-22 ч) и рано да става (6-8 ч). Безсънието и преумората влошават положението. Ежедневно да излиза на разходка независимо от времето поне за 2 часа, а в празнични дни и за цял ден в полето или планината заедно с близки или приятели, защото усамотяването е вредно (вж. том I, „Природосъобразен живот“).

9. Болният на слънце, дъжд, вятър и студ без шапка да не ходи.

10. Добре е, ако е ученик, в началото на лечението поне за 1 месец да не ходи на училище.

11. Ако черепът на болния е отварян оперативно, да не се прилага това лечение.

При лечението да се имат предвид както общите упътвания за нервните болести, така и следните общи правила, необходими за по-бързо оздравяване на епилептика:

1. Лечението да се извършва с постоянство и оптимизъм, като се спазва забраната за умствена и физическа преумора и абсолютната забрана за употреба на алкохол, тютюн и месна храна.

2. Всичко онова, което от опит болният знае, че предизвиква припадъци и влошава състоянието му, трябва да се избягва. Това става най-добре чрез водене на природосъобразен живот (вж. том I) и избягване на душевните сътресения.

3. Внезапно явяващите се припадъци носят за болния риска да попадне в огън, във вода, в урви. От това се налага винаги да се придружава от второ лице и да избягва близостта с опасни места.

4. Болните трябва често да се къпят, и то винаги в присъствие на второ лице. Вечер да измиват краката си с хладка вода (30°С), това облекчава.

5. Добре действа целесъобразното редуване на спокойствие, занятие и развлечение - продължително прекарване сред природата, лека градинска работа, възможно ободряване чрез подходящи разговори и събеседници. Често болни от епилепсия могат значително да се подобрят, като променят начина си на живот (например неподвижният начин на живот да се промени с работата на градинар, земеделец и пр.).

6. Болният да не допуска да има запек, защото от него се влошава болестта.

7. Половите възбуди действат вредно и затова трябва старателно да се избягват.

8. Болният винаги да се стреми да пази силите си: да почива сутрин преди и след нахранване, да почива или да спи след пладне, да отбягва уморителните развлечения и неумерените амбиции, които нарушават нервното му спокойствие.

9. Понякога и промяната на климата от по-студен на по-топъл действа много благоприятно и силно разрежда припадъците.

10. До пълното си излекуване епилептиците не трябва да се женят.