Неврастения (нервна слабост)

[Ани]

Неврастения (нервна слабост)

Неврастенията е обща слабост на нервната система, проявена чрез намалена умствена и телесна дейност.

Причини. Най-честа и важна причина са неприятните психични изживявания, силни душевни вълнения - голяма скръб, разочарование в любовта, семейна несполука, умствена и физическа преумора, злоупотреба с алкохол, тютюн, упоителни лекарства, полови излишества, онанизъм, боледуване от тежки болести (тиф, дизентерия). Значение има и нередовният живот с недостатъчен сън.

Признаци. Болните се оплакват от различни смущения - почти всеки болен по своему. Те започват да се уморяват по-бързо както от физическа, така и от умствена работа. Има болни, които не могат да извършат дори най-обикновена умствена работа, вниманието им бързо се разсейва. Чувстват се отпаднали, особено сутрин след ставане от сън, без желание за работа и без настроение. Те са крайно неспокойни, не могат да стоят на едно място, дразнят се от нищо, нетърпеливи и невъздържани. Оплакват се от тежест в главата, главоболие, безсъние, а когато спят, сънят е неспокоен. Други болни се оплакват от особени болки някъде по тялото - кожата, очите, мускулите, ставите, сърцето или коремните органи. Постоянно се самонаблюдават и се безпокоят от най-малкото разстройство, което забелязват у себе си. Те са най-редовните пациенти на лекарите и вечно са недоволни от нещо. Най-малкото противоречие ги хвърля в смущение и ги кара да мислят, че са пренебрегнати. Много от тях са постоянно загрижени и очакват, че ще ги сполети нещо лошо.

Много неврастеници се оплакват от сърцебиене и болки в областта на сърцето. Най-малката възбуда кара сърцето им да бие силно и бързо и да мислят, че е болно. На тази възбуденост на сърцето се дължи и туптенето под лъжичката, което смущава твърде много болния и той си създава най-чудновати обяснения. А то не е нищо друго, освен усилените пулсации на коремната част на аортата. Болните се оплакват от тръпки по цялото тяло, последвани от горещи вълни, обилно изпотяване дори при леки усилия.

Неврастениците често чувстват стягане в главата, като че ли носят тясна шапка. Понякога главоболието (особено сутрин) се придружава от виене на свят. Усещат главата си празна или като че нещо се движи в нея. Въпреки доброто хранене винаги се чувстват отпаднали. Никога не могат да се похвалят със спокоен сън. Често се зачервяват и побледняват.

Предсказание. Добро. Болестта е излечима, но при желание и постоянство от страна на болния.

Предпазване. Да се избягват причините, които предизвикват заболяването, което се постига лесно чрез природосъобразния начин на живот (вж. том I). Предпазни мерки трябва да се вземат още в детската възраст особено при деца, които проявяват такива признаци. Още в най-ранна детска възраст трябва да се закали характерът им, като се научат да устояват на различни трудности и несполуки. В никакъв случай, даже и в най-ранното детство, не бива да се угажда на всички желания и да се отстъпва пред прищевките, нито да се обръща голямо внимание на незначителните оплаквания. Разбира се, това много зависи от примера на родителите. Ако майката е вечно недоволна, капризна и постоянно се оплаква, то и детето й не ще бъде по-различно от нея в това отношение. Внезапните избухвания от страна на родителите също влияят вредно на чувствителното дете и оставят тежък отпечатък върху нервната му система. Някои деца обичат да избухват и с плач да налагат желанията си. В такъв случай най-добре е детето да се сложи в леглото и да се накара да спи, а ако продължава да капризничи, да му се направи хладка баня (35°С за 10 минути), след което пак да се сложи в леглото. Хладката баня го успокоява и докарва съня.

Лечение. Общо с цел да се засили организмът и укрепи нервната система.

I. Сутрин, обед и вечер 20 минути преди ядене болният да взема по 1 бучка захар с 20 капки от следната аптекарска смес: обикновена валерианова тинктура 20 г, тинктура от глогов цвят 20 г, розова вода 15 г, камфор на прах 1 г и олио мента (ментови капки) 15 капки.

Или пък настойка от диви кестени по 10 капки 3 пъти на ден: 5-6 диви кестена, опечени до бежов цвят, обелени и счукани на прах, се слагат в 250 г аптекарски спирт (45°) или силна ракия и стоят на слънце или до печката 5-6 дни, като от време на време се разклащат.

II. Десет минути след капките или настойката да изпива 1 винена чашка от 75 г отварка от корените на гръмотрън, див зловонен здравец, сарсапарила и цикория - по 60 г, бял глог (цвят), хмел (листа и клонки), обикновена коприва (листа и цвят) и бял оман (корени) - по 40 г, жълт кантарион (цвят), ирис (коренището), полски хвощ (листа и цвят) и цариче - по 30 г, царски синчец (листа), бреза (листа и кори), пчелник (листа и цвят) и мента пиперита (листа и цвят) - по 20 г. От тази смес 2 супени лъжици се запарват с 500 г вряща вода. Вари се 20 минути и като изстине, се прецежда. Пие се подсладена с мед и лимон по вкус.

Диета. Същата, както при Паркинсоновата болест. Освен това след закуска, обяд и вечеря болният да взема по 1 чаена лъжичка от следната смес: 100 г необелено тиквено семе, опечено до кафяв цвят и счукано с люспите, за да стане на брашно, се забърква със 100 г бъзов мармалад и 1 чаена лъжичка прах от яйчени черупки, за да стане гъсто като маджун. От тази смес трябва да изяде 5 дози. След вземане на сместа да изпие и 2-3 чаени лъжички пресен селски хлебен квас, засилен с 1 чаена лъжичка шипково брашно, малко плодов сок или вода и мед или захар, за да стане гъсто и сладко като боза.

Забележка. Които обичат магданоз, добре е да го ядат повече със салата, защото е много полезен и успокоява нервите.

Вместо вода, ако дадените отварки са недостатъчни, болният да пие чай от лайка (2 супени лъжици цвят от лайка се запарват с 500 г вряща вода; кисне захлупено 20 минути и се прецежда) или овесено мляко (4 супени лъжици очистен овес в 1 л вода се варят 30 минути; като изстине, се прецежда чрез изстискване).

III. Два часа след ядене да взема 1 супена лъжица от следната смес: 200 г лимонов сок, 200 г чист маслинен зехтин, 1 г камфор на прах (предварително настрана разтворен с няколко капки аптекар-ски спирт), по 10 г обикновена валерианова тинктура и тинктура от глогов цвят и 1 супена лъжица канела на прах.

IV. Десет минути след сместа да изпива 1 чашка от 75 г отварка от босилек, върбинка, комунига, лавандула, маточина, мащерка, мента пиперита, страшниче и хмел (шишарки) - по 50 г от всяка. От тази смес 2 супени лъжици с прибавка на 1 изравнена чаена лъжичка дилянка (корени) в 500 г вода се варят 10 минути. Като изстине, се прецежда.

V. Вечер преди лягане 1 -2 вечери подред се прави топла клизма с 1 л чай от лайка - 3 супени лъжици лайка се запарват с 1 л вряща вода. Кисне захлупено 20 минути и като изстине, се прецежда. След това винаги при запек се прави клизма с 1/2 л от същия чай. Следва парна баня на главата с чай от лайка с продължителност 5-10 минути или пък парен компрес на главата с торбичка, напълнена с търпимо горещ полусварен ечемик (варен само 10 минути, за да може да се използва 2-3 вечери подред), с продължителност около 20 минути. Лицето и главата се изтриват до сухо, след което се прави меняваща баня на краката до под коленете (42°С за 30 секунди, 22°С за 3 секунди- 5 пъти), разтривка на гръбнака с памуче, натопено в камфоров спирт, 1-2 пъти и налагане с торбичка, напълнена с пресен селски хлебен квас (забъркан преди 4 часа), засилен с 6 супени лъжици диви кестени, настъргани с корите (при липса на кестени с толкова супени лъжици млади и пресни корени от полски бъзак, на ситно нарязани и счукани в дървен хаван на кашица), с прибавка на 3 супени лъжици листа от магданоз, попарени, изстискани и на ситно нарязани. Коремът се налага с компрес от 4 хасени парчета, натопени в топла отварка от трина - 3 супени лъжици трина се запарват с 500 г вряща вода. Вари се още 5 минути и като изстине, се прецежда. На главата се поставя цяла „шапка“ (от веждите до раменете), ушита от тензух и напълнена с пресен селски хлебен квас, засилен с 10 супени лъжици диви кестени, настъргани с корите (при липса на кестени с толкова лъжици корени от полски бъзак, на ситно нарязани и счукани в дървен хаван на кашица), с прибавка и на 1-2 супени лъжици босилек, стрит на прах. Носът се налага с питка от същия квасец, отгоре се залепва книжка. Държат се цяла нощ или докато досадят на болния.

VI. Сутрин. Още с отварянето на очите се прави самовнушение с формулата: „Всеки ден във всяко отношение все по-добре и по-добре ми става и в най-скоро време ще оздравея“. Казва се бързо, шепнешком и волево 20 пъти (подробности вж. в том I, „Психолечение“).

Условия, необходими за по-бързото оздравяване:

1. Преди всичко трябва да се отстранят всички причини, които водят към отслабване на нервите. Личната хигиена има извънредно голямо значение за нервните хора. Те трябва да водят напълно спокоен живот, да не се вълнуват, да се пазят от преумора, особено умствена, и да избягват всичко, което възбужда нервната система. Тютюнът, спиртът, кафето и силният чай като възбудители са вредни за всекиго, а особено за неврастениците. Леките физически упражнения, игрите и умереният спорт са отлично средство за закрепване на слабата нервна система. Промяната на обстановката оказва благотворно влияние. В такъв случай най-добре е болният да отиде в някое планинско място (не по-високо от 1000 м), където ще намери не само чист въздух и изобилие на слънце, но и пълно спокойствие, което е много важно за разклатените нерви.

2. Болният да уреди работата си така, че да има достатъчно отдих и сън, най-малко 8-9 часа на ден, като повече време прекарва на чист въздух. В топло време е добре да ходи с боси крака по мокра от росата трева (вж. том I). Да живее и се храни природосъобразно с млечно-растителна храна.

3. На отпадналите и отслабнали болни с тежки храносмилателни разстройства, безсъние, понижено настроение, замайване и тежест в главата помага продължителното лежане. Ако здравият човек трябва да лежи дневно 8 часа, на неврастеника са необходими 10-12 часа, а в тежки случаи и повече.

4. Необходимо е да се въздейства и върху психиката на болния, за да се възстанови душевното му спокойствие. Той трябва да изучи изкуството да живее правилно и да понася трудностите. Да избягва да говори за болестта си, да избягва също мрачните настроения. Добре е да се заобиколи с по-весели хора.

5. Много важно е болният да има работа, която да погълне всецяло вниманието и времето му, та да няма кога да се отдава на мрачни мисли, да не се занимава постоянно със себе си. Лятото да прекарва отпуската винаги в планината, да стане турист, защото планината и полето със своята красота, слънце и чист въздух са най-добрите лекарства. Затова вместо в кафенето или в кръчмата - сред природата! Там няма тревоги, грижи и разправии. Поне един път в седмицата болният да намери време за това.

6. Да си ляга рано, да не чете в леглото, да спи нощем на отворен прозорец. Постепенно сънят ще се възстанови. Нека бъде убеден, че тези прости и естествени средства не отстъпват на лекарствата.

7. Ако условията позволяват, временно да се откъсне от професията си и от средата, в която живее, като през цялото време нищо не чете и не пише и изобщо не се интересува от нищо освен от препоръчания му режим и от красотата на природата. Такъв живот възстановява и най-разклатените нерви.

8. В полово отношение болните трябва да бъдат въздържани.

9. От голямо значение за болния е доброто държане на околните - те не бива да го нагрубяват, а с благост и умение да го отклоняват от мрачните му мисли. Нежността често извършва чудеса в това отношение.

10. За неврастениците няма нищо по-полезно от работата. Тя трябва обаче да им е по сърце, да отговаря на склонностите им, за да я вършат с охота и да се чувстват радостни (защото смехът у неврастениците е признак на оздравяване). Градинският и полският труд са много подходящи.

11. За развличане болните да се разхождат, но не напред и назад в стаята или в двора, а навън в полето, да правят лека гимнастика, да яздят.

12. По време на лечението да се острижат ниско, за да може „шапките“ с квасеца да се поставят по-плътно, а на слънце, дъжд, вятър и студ без шапка да не ходят - влошава се болестта.

13. Ако страдат от безсъние, да спят на войнишка възглавница от миризливи билки (вж. „Безсъние“).

При лечението болният да се ръководи от общите упътвания за нервните болести и да помни, че стават неврастеници само ония, които се оставят да ги надвие болестта.