Истерия

[Ани]

Истерия

Истерията е разстройство на нервната система, което се явява у хора с повишена емоционалност. Среща се значително повече у жените.

Причини. Много голямо значение имат условията на околната среда, които предизвикват психично напрежение: силни душевни преживявания, като продължителна скръб, страх, непрестанни безпокойства, грижи, несполуки, любовни разочарования, лош семеен живот. Освен това влияние оказват полът, възрастта и нервната система.

Признаци. Болните се отличават със своеобразен характер: повишена възбудимост, променливо настроение, лек преход от плач към смях и обратно, лесна внушаемост, стремеж към изпъкване в обществото. Обикновено те преувеличават своите страдания и се мъчат да събудят съчувствие у другите към себе си. Под влияние на силни преживявания, болести, алкохол и др. това състояние може да се усили и да доведе до припадъци, наречени истерични.

Често болните се оплакват от ненадейно пламване на лицето от прииждаща кръв и стягане в главата, като че ли имат желязна каска, от чувство на някаква топка в гърлото, даже задушаване, безсъние и др. Характерна пристъпна проява са истеричните припадъци. Обикновено настъпват след душевни разстройства. Могат да настъпят внезапно или да бъдат предшествани от променлив плач и смях, и то без особена причина. Болният започва да плаче или да се смее, казва, че нещо го души в гърлото и че не може да диша, ръцете и краката му изтръпват, след което се отпуска на стола или в леглото и тялото му се изпъва в гърч с извита назад глава. Съзнанието обикновено е запазено, но може да бъде и помрачено. След това започват конвулсии (гърчения), които засягат горната част на тялото (главата, гръдния кош и ръцете) и са без никакъв ред. Това трае 2-3 минути, след което престава и болният се свестява. Понякога изпада в сънливо състояние, което може да трае с часове. След свестяването той е много изморен, лежи отпаднал на леглото с полузатворени очи.

Много често заболяването се проявява с най-разнообразни разстройства, които могат да симулират различни болести - може да се засегне всеки орган в тялото: храносмилане, говор, зрение, чувствителност на кожата, дишане, сърдечна дейност и т. н. Известни са случаи, при които едната страна на тялото се парализира, така че болният не може да си служи с ръката и с крака с месеци, без да има някакво органично увреждане, или ослепява и не вижда нищо, макар че очите му са напълно здрави. Понякога се появяват обилно потене, повръщане, хълцане или истерична кашлица, която трае със седмици и месеци, без да има причина за това. Въобще проявленията на истерията са много и разнообразни. Много интересно е, че тези тежки болезнени състояния могат изведнъж при някакъв особен случай да изчезнат. Така „неми“ проговарят изведнъж, „слепи“ проглеждат, куци хвърлят патериците и т. н.

Предсказание. Не е лошо, защото болестта, лекувана навреме и сериозно, винаги минава и никога не довежда до тежки разстройства.

Предпазване. Да се отбягват причините, които я създават.

Лечение. Истерията е тежка невроза, затова на лечението и на внушението трябва да се обърне особено внимание. Вън от това с болното лице трябва да се постъпва кротко и търпеливо, като същевременно не се отдава голямо значение на истеричните му прояви.

Лечението се провежда по начина, даден за безсъние, със следните добавки:

1. В свободното време болният да повтаря една или няколко от формулите, дадени в „Природосъобразен живот“ (том I), подпомагащи усвояването на нови навици. Това може да се съчетае с приятна разходка или работа (вж. „Неврастения“).

2. Да избягва излишни полови възбуди.

3. В спалнята си да държи две саксии с босилек, които сам да полива, или пък 1-2 букета сух или пресен босилек.

4. Към оплакванията на истериците трябва да бъдем сдържани, не трябва да им съчувстваме много, защото ще усилим болестните им представи. От друга страна не бива да ги оставяме безпомощни. Където съществува доверие, помощта е възможна, липсва ли доверие, всичко е напразно. При истеричните припадъци, които настъпват с плач, хълцане или силен смях без видими причини, да се внимава болният да не се нарани. Всички приятели и доброжелатели на истеричния да се отстранят. Той сам ще се свести, когато види, че положението му не извиква у никого тревога.

Когато загуби съзнание от нервния припадък, ръцете и краката му да се увиват във влажни (добре изстискани) кърпи, като до тях се поставят топли тухли, а на тила и корема - студени компреси (20°С). При лечението болният да спазва и общите упътвания за нервните болести.