Меланхолия

[Ани]

Меланхолия

Меланхолията е състояние на понижено настроение и постоянна потиснатост.

Причини. Физическо или психическо напрежение, нервна слабост, сътресение, тежко боледуване с изтощение и др.

Признаци. Болезнена натъженост, потиснатост, лошо настроение. Болният се смята за нещастен, към когото другите са извънредно добри. Той е мълчалив, особено сутрин, мрачен, води повече заседнал живот, няма апетит. Отговаря бавно и след неколкократни запитвания. Обикновено бездейства. Не иска да го смятат за болен. Проявява често желание за самоубийство.

Предсказание. Зависи от причината на самото заболяване.

Предпазване. Да се води природосъобразен живот (вж. том I).

Лечение. Общо и за засилване на организма.

I. Сутрин, обед и вечер 20 минути преди ядене болният да взема по 1 супена лъжица смес от 500 г чист пчелен мед, 20 зелени листа от индрише и 20 ядки от кайсии, счукани в дървен хаван на кашица, 3 смлени месести лимона, по 12 г обикновена валерианова тинктура и тинктура от глогов цвят (от аптеката) и 1 супена лъжица канела на прах.

II. Десет минути след сместа да изпива 1 винена чашка запарка от босилек, върбинка и страшниче - по 100 г, бреза (листа), лавандула, липов цвят, лайкучка (цвят), маточина, мента пиперита, ранилист (листа), риган и хмел (шишарки) - по 50 г от всяка. От тази смес 2 пълни супени лъжици с прибавка на 1 чаена лъжичка портокалови кори от вечерта се запарват с 500 г вряща вода. Захлупена кисне цяла нощ. Сутринта се прецежда и се пие.

Диета. Същата, както при неврастения.

Вместо вода, ако дадените отварки са недостатъчни, болният да пие чай от бял равнец, липов цвят и радика - по 1 супена лъжица от трите се запарва с 500 г вряща вода. Кисне захлупено 1 час. Пие се подсладен с мед и лимон по вкус.

III. Два часа след ядене да изпива 1 чашка от 75 г отварка от 5 ореха, счукани с ядките и черупките заедно, с прибавка по 1 супена лъжица корени от магданоз, кисел трън, цикория и очистен овес (зърна) - в 1500 г вода се варят на тих огън 15 минути, след това се прибавят 4 супени лъжици от следната смес: борови връхчета, бял равнец, жълт кантарион, исландски лишей, очанка, синя тинтява и червена хвойна (зърна) по 50 г от всяка. Вари се още 15 минути и се прецежда.

IV. Вечер преди лягане при запек, даже еднодневен, се прави топла клизма с 500 г топла вода, последвана от разтривка на гръбнака от долу на горе във вид на малки кръгчета с памуче, натопено в камфоров спирт, 2-3 пъти и налагане на корема с торбичка от тънко хасе, ушита на три джоба, напълнени с топла лапа от праз лук (при липса на праз лук с прясно зеле), 6 супени лъжици листа от магданоз, на ситно нарязани, З супени лъжици ленено брашно и 150 г прясно мляко - на тих огън се вари да стане гъста лапа, след това се маха от огъня и се прибавят 20-30 сини сливи (от тези за компот), смачкани без костилките. Отгоре се слагат вестник и вълнен пояс. Главата се налага с цяла „шапка“ от тънко хасе, която да покрие слепите очи и ушите, напълнена с хладък пресен селски хлебен квас (забъркан преди 4 часа), засилен с 10-12 супени лъжици диви кестени, настъргани с корите (при липса на кестени с толкова супени лъжици млади корени от полски бъзак). Отгоре се слагат вестник и вълнена шапка. Държат се цяла нощ или докато много досадят на болния.

V. Сутрин. Още с отваряне на очите се прави самовнушение (вж. „Неврастения“), последвано от фрикция с хладка вода на подмишниците, корема и половите органи и сухо изтриване, а след обличането от 10 дълбоки вдишвания през носа с бавно издишване през устата (вж. том I, „Домашна гимнастика“). Повтарят се преди обяд и вечеря.

През деня при главоболие да се сложи на главата „шапка“ със сурови картофи, настъргани на ренде за дюли и полети с 50 г оцет - киснат в него 1/2 час и добре се изстискват, или пък „шапка“ от зелен лист прясно зеле, леко напръскан от вътрешната страна с оцет, а отгоре вълнена шапка. Държат се, докато мине болката.

Неделя. Ако няма криза, пълна почивка от всичко с екскурзия в планината. При нужда лечението продължава по плана.

Важни добавки:

1. За да има болният добър сън, добре е да спи на войнишка възглавница (вж. „Безсъние“).

2. На студ, вятър, дъжд и сняг без шапка да не ходи - влошава се болестта.

3. Ежедневно да прави разходки на чист въздух по 2 часа, като през цялото време си тананика весели мелодии.

Най-доброто средство за болестта е трудът.

Що се отнася пък до близките на болния, те от своя страна са длъжни да му осигурят по-голямо спокойствие, като същевременно го поощряват в свободното време повечко да чете на глас кратки стихове по свой вкус и да слуша концерти с лека и забавна музика. Изобщо трябва да се обърне повече внимание на разнообразието, за да се прогонят неприятните мисли на болния.