Страхова невроза

[Ани]

Страхова невроза

Страховата невроза е заболяване, което се среща у хора със слаба нервна система.

Причини. Значение има индивидуалната особеност на нервната система. Заболяването се явява у слабия тип при наличие на различни неприятни изживявания: катастрофа с кола, влак и др. или пък узнаването за такава катастрофа, ненадеен удар, падане от високо, прекарване на жесток побой, някакво заболяване, силна уплаха във време на сън и др.

Признаци. Непреодолим, натрапчив страх от различни неща; преминаване на река по мост, стоене на висок балкон или отворен прозорец, страх да не се замърсят дрехите, страх от качване или слизане по стълба, страх да спи сам в легло, страх от смъртта, страх от зараза, от животни, от дяволи, от хора. Познат е особено натрапчивият страх от тъмнина, появяващ се обикновено още от детинство. Изобщо болните в зависимост от страха чувстват смътно безпокойство, отпадналост, главоболие, понякога затруднено дишане, възбуда, гадене, настръхване, треперене, сърдечно притискане, сърцебиене, безсъние, изпотяване и др.

Предсказание. Благоприятно за леките случаи и сериозно за тежките.

Предпазване. Да се отбягват причините, които го създават. Необходимо е да се обърне сериозно внимание на телесното развитие (вж. том I, „Домашна гимнастика“).

Лечение. Общо за засилване на организма и укрепване на нервната система.

I. Сутрин, обед и вечер 20 минути преди ядене болният да взема по 1 бучка захар с 20 капки от следната аптекарска смес: обикновена валерианова тинктура 20 г, тинктура от глогов цвят 20 г и пр. (вж. „Главоболие“, точка I).

II. Десет минути след сместа да изпива 1 чашка от 75 г запарка от босилек и страшниче (листа и цвят) - по 100 г, върбинка (листа и цвят), глог (плод и цвят), леонурус, липов цвят, маточина, риган и хмел (шишарки) по 50 г от всяка. От тази смес 2 пълни супени лъжици и 1 чаена лъжичка портокалови кори от вечерта се запарват с 500 г вряща вода. Кисне захлупена цяла нощ. На сутринта се прецежда и се пие подсладена с мед и лимон по вкус.

Диета. Същата, както при невралгия.

Вместо вода, ако дадените отварки са недостатъчни, болният да пие отварка от лайка (цвят): 2 супени лъжици лайка и 25 шипки, счукани в дървен хаван на кашица, се запарват с 500 г вряща вода. Като клокне 3 пъти, се снема от огъня, а като изстине, се прецежда.

III. Два часа след ядене да взема 1 супена лъжица от следната смес: 200 г лимонов сок, 200 г чист маслинен зехтин, 1 г камфор на кристали или пък на прах (предварително настрана разтворен с няколко капки аптекарски спирт, иначе остава неразтворен), по 10 г обикновена валерианова тинктура и тинктура от глогов цвят и 1 пълна чаена лъжичка канела на прах.

IV. Десет минути след тази смес да изпива 1 чашка от 75 г отварка от бял равнец, гръмотрън (корени), жълт кантарион, жълта комунига, хмел (листа и клонки), иглика, леонурус (листа и цвят), мечо грозде, мента пиперита, очанка, полски хвощ, троскот, синя тинтява и цариче - по 50 г от всяка. От тази смес 3 пълни супени лъжици и 1 чаена лъжичка червена хвойна (зърна) се запарват с 500 г вряща вода. Вари се 10 минути и като изстине, се прецежда.

V. Вечер преди лягане при запек, даже еднодневен, се прави клизма с 1 л топла вода, последвана от разтривка на гръбнака от долу на горе във вид на малки кръгчета с памуче, натопено в камфоров спирт, 2-3 пъти и налагане с торбичка от тънко хасе, широка 10 см, напълнена две вечери подред с топла лапа от 150 г ориз, сварен с 20 сини сливи (от тези за компот), смачкани без костилките - в 450 г вода се вари, за да стане като тесто. Следващите две вечери подред с топъл (36°С) пресен селски хлебен квасец (забъркан гъсто преди 4 часа), засилен с 8 супени лъжици диви кестени, настъргани с корите, и 4 супени лъжици листа от магданоз (предварително попарени с вряща вода, за да омекнат, изстискани и на ситно нарязани). Едновременно се прави и компрес на корема от 2 бархетни парчета, натопени в топъл чай от лайка, а отгоре се слагат вестник и вълнен пояс. Главата се налага с „шапка“ от тензух, напълнена с квасец, засилен с 10-12 супени лъжици диви кестени, настъргани с корите, или пък с толкова супени лъжици пресни и млади корени от полски бъзунек, счукани на кашица. Отгоре се слагат вестник и вълнена шапка. Държат се цяла нощ или докато много досадят.

Забележка. Лапите за децата се правят с половин доза от всичко, същото се отнася и за дивите кестени в „шапките“ за главата.

VI. Сутрин. Още с отварянето на очите се прави самовнушение с формулата: „Аз съм здрав“. Казва се бързо и волево 20 пъти. Следва фрикция с хладка вода и 10 дълбоки вдишвания през носа с бавно издишване през устата (вж. том Г, „Домашна гимнастика“).

Ако болният през деня има главоболие, да му се сложи „шапка“ със сурови настъргани картофи, полети с 1 кафена чашка оцет - киснат 30 минути и се изстискват добре, а отгоре се слагат вестник и вълнена шапка. Държат се, докато минат болките.

Неделя. Пълна почивка от всичко с изключение на билките и диетата.

Важни добавки:

1. Ако болният изпитва страх да спи сам и на тъмно, да оставя през нощта да свети нощна лампа.

2. Ако има безсъние, да спи на войнишка възглавница, напълнена с миризливи билки (вж. „Безсъние“).

3. Ако страда от хроничен запек, преди заспиване да взема по 1 изравнена супена лъжица смес от 500 г пчелен мед, 30 г майчин лист (шушулки, предварително леко запечени и стрити на прах) и 25 г рафинирана сяра (от аптеката).

4. Лапите с ориз и квасец може да се използват две вечери подред, като през деня се държат на студено и вечер се затоплят, а квасецът се засилва с 1-2 супени лъжици нов квасец.

5. На слънце, вятър, дъжд и сняг болният без шапка да не ходи.

6. До оздравяването да отбягва резките гимнастически упражнения. При лечението да се имат предвид и общите упътвания за нервните болести.