Заекване и пелтечене

[Ани]

Заекване и пелтечене

Заекване се нарича появяващата се периодически невъзможност да се започне говоренето или то да продължи плавно. Това състояние не се обуславя от болестно изменение на органите, които вземат участие в акта на говоренето: устни, език, гърло и бели дробове. Отсъствието на каквито и да било видими анатомически изменения в органите на говора и само периодическата невъзможност да се говори гладко са характерните признаци, които отличават заекването от другите недостатъци на говора - гъгнене, фъфлене и т. н. По едно и също време заекващият може да произнесе плавно, без да заеква, нещо, което малко по-късно изговаря, като заеква. Болните, които страдат от други разстройства на говора, всеки път говорят със същите недостатъци и без всякакво спазматично напрежение.

Причини. Най-често се среща при лабилна нервна система след натоварване или изживени душевни сътресения (страх и др.). По-рядко е последица от някакво заболяване или удар по главата. Много често заекването се развива при децата от предучилищна възраст от подражание.

Признаци. Болният заеква, като се запъва на някоя сричка било в началото, било в средата или края на думата. От това болните се смущават, вълнуват се пред другите.

Предсказание. Сериозно. Необходимо е голямо търпение и постоянство в лечението.

Предпазване. Да се избягват причините, които го предизвикват.

Лечение. Провежда се от лекар логопед. Народната медицина препоръчва общо засилване на организма и нервната система. Начинът на лечението е както при заекване у децата (вж. том II).

След като проведе лечение в продължение на 2-3 месеца, болният да го продължи, като обърне особено внимание на самовнушението.

А. Предупредителни мерки при говоренето

1. Болният да не говори без въздух в дробовете си. Всъщност говоренето без въздух е невъзможно, обаче често се случва говорещият да напряга дробовете си, за да завърши някоя фраза, което изтощава както самите дробове, така и мускулите, които движат гласните връзки, и ги прави лениви и възприемчиви към различни гърлени заболявания.

2. Да говори полека и бавно, за да спазва логическото ударение на мисълта, която изговаря.

3. Да не бърза, докато говори, защото при бързането човек неволно се увлича и изпуска цели срички.

4. Да спазва тактовете на говора, което ще рече при разговор всяка фраза да бъде изказана така, че да проличават нейните препинателни знаци, точки, запетайки и др.

5. Да не се нервира и никога да не спори, за да не изпадне в смешно положение и с това още повече да влоши недъга си.

6. Когато говори, заекващият да гледа събеседника си право в очите.

7. Да не се увлича в дълги разговори, за да не започне да заеква повече от обикновеното.

8. На заекващия не бива да се напомня, че заеква. Когато заекне, не бива да се спира и поправя, допуска се само да му се каже да говори по-бавно, но след като е спрял да говори.

9. Да се избягват срещи и разговори със заекващи.

Б. Всекидневни упражнения, които трябва да се изпълняват дълго време след оздравяването

Сутрин след душа, фрикцията или водната баня най-добре е да се направи:

1. Гимнастика за 5-10 минути.

2. Дълбоко дишане за 2-3 минути, последвано от упражнения за развитие на гласа (вж. том I).

3. Упражнения за изработване на правилен говор.

По време на тези артикулационни упражнения болният да спазва следните правила за говора:

а) Да сяда на стола удобно, облегнат назад, отпуснат, за да диша спокойно с корема без напрягане на говорните органи, да говори леко, да изговаря гласните букви, да изговаря съгласните без напрягане, когато говори, да не изпуска въздуха напразно, да се старае да изговаря повече думи при едно издишване, да изговаря изречението изразително и мелодично, без да се страхува от звуковете и думите - те са еднакви, лесни.

б) Да брои в такт 2 до 5 минути. Това упражнение трябва да стане така: брои се до 4, като при изговарянето на 1 се натъртва, 2 се изговаря без ударение, 3 е ударение, но по-слабо от първото, и 4 пак слабо, като по този начин се стреми да брои еднообразно, както при маршируване на войници. След това броенето продължава от едно до десет, като се изговорят числата поотделно и след всяко число се прави пауза, удължават се гласните, особено ударените. На ритъма са отделя голямо внимание.

След първото упражнение се изговарят месеците на годината и дните на седмицата. При ясен изговор и спокойно държане при тези упражнения се пристъпва към удължаване на издишваната струя с изговора на две и после на три числа: едно-две, три-четири, пет-шест, седем-осем, девет-десет. Едно-две-три, четири-пет-шест, седем-осем-девет. Паузата се прави след изговаряне на две или три числа.

в) Да произнася подред буквите на цялата азбука за 5-10 минути: а, бе, ве, ге, де, е, же и пр. След това се изговарят с проточен (провлечен) глас следните комбинации: аба, ауа, аеа, като се прави ударение и същевременно гласните малко се удължават.

г) След обяд да чете къси стихове. Към това упражнение се пристъпва, след като предишните упражнения са напълно овладени. За целта се избират къси стихове. Постепенно изреченията се усложняват с четири вместо с три думи:

Грее ясно слънце. Гроздето е много сладко. Духа слаб вятър.

Нашето училище е хубаво. Иван чете урок. Ученикът е за пример.

Най-после се преминава към по-сложни изречения:

Който се учи, той ще сполучи.

Небето е облачно, скоро ще вали.

Свърши безгрижната лятна ваканция.

д) След упражненията със стихове се преминава към изговаря-не на поговорки, пословици, гатанки и къси разкази с римувани изрази. Това упражнение трае 5-10 минути, като се спазват предупредителните мерки при говоренето. То е полезно не само за заекващите, но и за нормално говорещите. При него трябва да се внимава гласните букви да се изговарят ясно и да не се допуска съскане. Изговарянето на скоропоговорки трябва да започне с ясен глас, в началото да бъде много бавно, като постепенно се ускорява.

Вечер тези упражнения се повтарят набързо по един път и в продължение на 10-20 минути се четат на глас драми.

Важни добавки:

1. За да се постигне пълно излекуване, решаващо значение има болният да си изработи твърд характер чрез постоянното изпълнение на казаните упражнения. Воля и упоритост се достига чрез изпълняване на дневната програма. Тези волеви навици ще подпомогнат ученика в изправяне на говора му.

2. Много полезно както за заекващия, така и за всеки здрав човек е да повдигне вярата в собствените си сили (вж. том I, „Природосъобразен живот“). Тези упражнения увеличават самоувереността и помагат бързо и завинаги болният да се отърве от недъга, за да се чувства пълноценен човек в обществото и насаме.

3. Болният трябва да заучи и да прилага винаги следните правила: да си помисли предварително какво ще каже; да си поеме въздух; да говори бавно, спокойно и плавно; да говори изразително; да има смело държание.

4. Спортуването също е полезно за заекващите, особено плуването, туризмът, бягането на къси и дълги разстояния, играта на пинг-понг, карането на ски, кънки и др. Тези видове спорт развиват гръдния кош и дишането, закаляват и действат успокоително. На такива болни не се препоръчва футбол, бокс и други такива видове, които са съпроводени с напрежение на нервната система и я изтощават силно.

5. За отвличане на вниманието от недостатъка е добре да се създаде някакъв силен интерес у заекващото дете. Като се използват неговите наклонности, да се насочват мислите и дейността му към такъв вид занимания, при които то постепенно ще превъзмогне чувството си за малоценност.

6. Болният да не се бие по главата. На слънце, дъжд, студ и вятър без шапка да не ходи.

7. Учителите в училищата трябва да подготвят учениците си да не се присмиват на заекващите деца, защото такъв присмех може да засили заекването и да доведе заекващия ученик до невъзможност да говори. Отзивчивото отношение на другарите може да облекчи страданието на заекващия другар и да го подпомогне постепенно да изживее недостатъка. Учителите също трябва да са внимателни и да подпомогнат децата при затруднение, като не ги прекъсват, когато говорят, не им обръщат внимание на заекването и търпеливо изпитват заекващия.

8. Лечение на пелтеченето (недостатък в произнасянето на звуковете р, л, с, з, ч, и, ш и др.)

След едномесечно прилагане на плана, общ за лечение на заекването и пелтеченето, за да оздравее напълно от пелтеченето, болният трябва задължително да спазва и следните правила:

а) предупредителни мерки при говоренето - те са същите, както при заекването;

б) всекидневни упражнения, които трябва да се спазват дълго време след оздравяването. Тук се включват същите упражнения, дадени в точка а, б и в от плана за заекването.

По време на тези артикулационни упражнения да се спазват следните правила:

1. Пелтечещият да седи удобно на стола, да се облегне назад и да се отпусне, да диша спокойно с корема, да не напряга говорните си органи, да говори леко, да изговаря изреченията при едно издишване, да удължава малко гласните звукове, да изговаря съгласните без напрягане, когато говори, да не изпуска въздуха, да изговаря изречението бавно, изразително и мелодично, без да се страхува от звуковете и думите - те са еднакви и лесни.

2. При пелтечене на р. Обикновено този звук се явява най-късно в речта на децата поради трудностите при неговото произнасяне. В някои случаи неправилното произнасяне нар се обуславя от специфични органични причини, като твърде къса подезична връзка, прекомерно дебел или къс език, прекомерно високо и тясно небце, деформация на езика поради травма и пр.

За лечението на този недостатък освен изброеното вече добре е всяка вечер на сливиците и под езика (на гушата) да се постави торбичка, напълнена с пресен селски хлебен квасец, засилен с 3-7 сини сливи, смачкани без костилките, която да се държи до сутринта.

През деня да се слагат под езика две валчести речни камъчета, на големина колкото големи грахови зърна (добре измити), и с тяхна помощ болният да се старае да изговаря звукар. Щом успее да го произнесе, по 10-20 пъти да повтаря сричките ри, ра, ро, ру, три, тре, тро и други по избор, а след тях и някои скоропо-говорки:

Прела Пена, плела Пена, па наплела три вретена.

След това да се упражнява с думите три, трима, триста, трева, трябва, дрехи, Трифон и т. н.

3. При пелтечене на л. Това в много случаи се среща като самостоятелен недостатък, но твърде често и с пелтеченето на звука р.

Освен лечението, дадено за пелтечене на звука р, сутрин, обед и вечер в продължение на 5 минути болният да прави следното упражнение с помощта на палеца и показалеца на дясната си ръка: леко притиска горната и долната си устна и в същото време се мъчи да изговаря звука л. Щом сполучи да я произнесе, по 10-20 пъти да повтаря ли, ле, ля, льо, лю или пък ла, ло, лу, ала, ало, лула, лапа, кола, пола, лопата, лошо, лост, луна, клуб и пр.

4. При пелтечене на с, з и и, което народът нарича фъфлене, освен лечението, дадено за пелтечене на звука р, сутрин, обед и вечер в продължение на 5 минути болният да прави следните упражнения: да стисне зъбите си така, че горните и долните резци плътно да се допират едни до други, и да се помъчи да произнесе звука с. Успее ли да постигне правилното му произношение, ще има основа за правилното произнасяне и на буквите зиц.

За правилното произношение на звука з е необходимо вечер преди лягане торбичката с квасеца, която се слага на сливиците, да се продължи и върху цялото гърло.

За правилното произношение на звука и да се произнасят непосредствено едни след други звуковете тис, докато се получи чистият звук на ц.

Щом болният сполучи да произнася правилно с, зиц, да повтаря следните срички и думи: си, се, са, су, иси, есе, аса, асо, усу, Симо, сиво, сила, синьо, семе, сее, сега, сетне, салам, салата, Сава, сапун, сок, сос, сопа и други подобни.

Същите сричкови упражнения се правят със з и ц. Например за звука з: зи, зе, за, зо, зу и т. н., след което се преминава към упражнение с думи: зима, зеле, коза, зора и т. н. За звука и: ци, це, ца, цо, цу и т . н . , а след това с думи: ципа, цепи, цапа, цепна, нацупи и пр. Накрая се казват цели изречения, в които често се срещат думи с тези звукове: синьото цвете цъфна; сивата маца спи; в мазето има каца със зеле.

5. При пелтечене на ш, щ, ж и ч. Понеже при произнасянето на звуковете ш, жич езикът е издърпай навътре в устната кухина, тези звукове се упражняват най-напред в съчетание със звука у, при който езикът също е издърпай навътре в устната кухина. За тази цел освен лечението, дадено за пелтечене на з, сутрин, обед и вечер в продължение най-малко на 5 минути да се повтарят следните срички: шу, шо, ша, ши; жу, жа, жо, же, жи; чу, чо, ча, че, чи. След тях се преминава към следните думи: шума, шуба, шоп, кош, кокошка, шоколад, шапка, шава, шепа, шие; жуми, Жоро, жаба, жътва, жито; чука, човек, чаша, червили, чинии и пр.

6. Пелтеченето на к и г се среща по-рядко, отколкото другите видове пелтечения, и често с напредването на възрастта изчезва от само себе си. В този случай освен лечението, дадено за пелтечене на с, сутрин, обед и вечер в продължение най-малко на 5 минути да се прави следното упражнение: с показалеца на дясната ръка, предварително добре измит със сапун или със спирт, се притиска върхът на езика надолу (под резците) и постепенно се избутва навътре в устната кухина, като се произнася сричката та-та-та, а след това, когато езикът е още по-навътре и гърбът му се опре на небцето, се произнася многократно сричката ка-ка-ка.

За произнасянето на г постъпваме по същия начин, като вместо сричката та се произнася сричката да.

След като се получи правилно произнасяне на киг, те се комбинират. След това се преминава към произнасяне на думи и фрази: кука, кон, кака, леке, кино, кукувица кука на зелена бука ит. н.