Изпитна треска при учащите се

[Ани]

Изпитна треска при учащите се

Причини. Нервно напрежение, слаба воля и неувереност в себе си и своите познания.

Признаци. Едно от най-честите и обезпокоителни явления, които придружават изпитната треска, е продължителното главоболие. Болките се чувстват ту в челото и лицето, ту в тила, а понякога в цялата глава. По-често са ограничени в една определена част на главата. Характерът им е твърде различен. Едни ги описват като пробождане, други като режещи. На някои главата като че ще се пръсне, други я чувстват като в преса. Често болките не са тъй значителни, дори има само чувство на натиск върху главата. По-къс-но се явяват повдигане, липса на апетит и неразположение. Твърде често учащият е неспособен за работа. Особено пагубно влияние за изпита има безсънието. Страдащите от него не са в състояние да си отпочинат, да се отморят и да се освежат.

Лечение. Общо за засилване и укрепване на нервната система.

I. Сутрин, обед и вечер 20 минути преди ядене се взема по 1 бучка захар с 20 капки от следната аптекарска смес: обикновена валерианова тинктура 20 г, тинктура от глогов цвят 20 г, вода от горчиви бадеми 15 г, камфор на прах 1 г и олио мента (ментови капки) 15 капки.

II. Десет минути след сместа се изпива 1 винена чашка от 75 г запарка от босилек (листа и цвят) и страшниче - по 100 г, жълта комунига, лавандула, леонурус, липов цвят, маточина, очанка и хмел (шишарки) - по 50 г. От тази смес 2 пълни супени лъжици с прибавка на 1 чаена лъжичка портокалови кори от вечерта се запарват с 500 г вряща вода. Кисне захлупена цяла нощ и на сутринта се прецежда.

Диета. Същата, както при главоболие.

Вместо вода, ако дадените отварки са недостатъчни, се пие чай от лайка, подсладен с мед и лимон по вкус.

III. Два часа след ядене се изпива 1 чашка от 75 г отварка от агримония, широколистен живовляк (листа), невен (листа и цвят), орехови листа и цариче - по 50 г от всяка. От тази смес 2 пълни супени лъжици се запарват с 500 г вряща вода, вари се захлупена

10 минути и като изстине, се прецежда. Пие се подсладена с мед и лимон по вкус.

IV. Вечер преди лягане при запек, даже еднодневен, се прави клизма е 500 г топла вода, последвана от меняваща баня на краката до под коленете (42°С за 30 секунди, 20°С за 3 секунди - 5 пъти), като се започва с горещата и се завършва с хладката, сухо изтриване и разтривка на гръбнака от долу на горе във вид на малки кръгчета с памуче, натопено в камфоров спирт, 1-2 пъти. Коремът се налага с 2 бархетни парчета, натопени в топъл чай от лайка, а отгоре се слагат хасено парче и фланелен пояс. На главата се поставя цяла „шапка“ от тънко хасе, която да покрива изцяло челото и тила и здраво да опира в задушните кости, напълнена с пресен селски хлебен квас (забъркан гъсто преди 4 часа), засилен със 7-10 супени лъжици пресни млади корени от полски бъзунек, счукани на каша (при липса на такива корени 7-10 супени лъжици диви кестени, настъргани с корите, или пък със смес от 9 супени лъжици суров кромид лук, на ситно нарязан, и 3 супени лъжици готварска сол). Отгоре се слагат вестник и вълнена шапка и се държат до сутринта.

V. Сутрин. Още в леглото на сливиците се прави сух масаж с двата палеца: 15 пъти напред от под ушите към средата и 15 пъти в обратна посока. След това се прави сух масаж на слънчевия възел на корема (около пъпа) с помощта на показалеца и средния пръст във вид на кръг по посока на часовниковата стрелка за около 1 минута, последван от фрикция с хладка вода на подмишниците, корема и половите органи, сухо изтриване и обличане и 10 дълбоки вдишвания през носа с издишване през устата (подробности вж. в том I „Домашна гимнастика“). През деня, ако учащият се има много да учи и иска всичко да запомни, без да го заболи главата, да си сложи „шапка“ от сурови картофи, настъргани на ренде за дюли и полети с 1 кафена чашка оцет - киснат в него 1/2 час и се изстискват добре. Отгоре се слагат вестник и вълнена шапка и се държат, докато свърши учението.

Неделя. Пълна почивка от всичко.

При менструация меняващи бани на краката не се правят.

Самовнушение. Учащият в продължение на 1 месец да прилага според случая следната формула: „От ден на ден ставам по-спокоен, подготвянето на изпита ми доставя удоволствие и върви леко, много по-леко, отколкото преди. Спокойствието ми се усилва постоянно и в деня на изпита ще съм тъй спокоен, както никога досега не съм бивал в живота си. Аз съм добре подготвен и излизам на изпита с пълно хладнокръвие и с пълна увереност в себе си и в благоприятния изход“ (подробности вж. в том I, „Психолечение“).

Независимо от всичко той трябва да пристъпи към подготовката си планомерно:

а) Никога да не се стреми да зазубри точно написаното в книгата. Да се стреми да свърже ученото сега с наученото по същия въпрос по-рано, тъй че една дисциплина да се изучава системно, като се започва от най-простите и се стигне до най-сложните й принципи.

б) Знанията не са нужни само за изпита и в никакъв случай не бива да се учи непосредствено преди него. Толкова по-лесно и по-добре се запомня, колкото по-рано от датата на изпита започне подготовката. По време на изпита добре ще бъде, ако докато дойде неговият ред, кандидатът се занимава с друга работа, нямаща нищо общо с изпита. Това го отвлича от неприятни мисли.

в) Изпитът никога не бива да бъде напрежение, неприятно очакване и волево усилие.

Важни добавки:

1. Добре е често да се предприемат разходки или ръчна работа поне за 2 часа на ден, но без всякаква преумора.

2. Квасецът на главата може да се използва две вечери подред, като през деня се държи на студено, а вечер се засилва с още 2 супени лъжици нов квасец за нова ферментация (втасване).

3. На слънце, вятър, дъжд и сняг без шапка да не се ходи.

4. През лятото да се правят чести излети, придружени с къпане в реката или морето, с плуване или гребане на лодка.

При лечението да се имат предвид и общите упътвания за нервните болести.