Параноя (първично умопобъркване)

[Ани]

Параноя (първично умопобъркване)

Параноята е психично разстройство, което често се развива у хора с неуравновесена нервна система под влияние на трудна жизнена ситуация и конфликти. Параноични прояви се срещат и при някои други заболявания: епилепсия, алкохолизъм, атеросклероза и др. Значение има и наследствеността, която често още в ранна възраст се проявява с особеността на характера. Нерядко случайни причини, като злоупотреба с алкохол и силни душевни преживявания, могат да предизвикат заболяване у лица, отличаващи се с високо самомнение, желание за налагане, невъздържаност в обноските. Тази болест се проявява между 30-40-годишна възраст.

Признаци. Началото на болестта започва незабелязано, и то в продължение на много години. Почти винаги, преди да се развие болестта, болният е недоверчив, подозрителен, конфликтен. Постепенно у него се развива високо самочувствие, което не се покрива с общественото мнение. Смята се за особено ценен, развива фантастични идеи за мнимо величие, мними успехи, изобретателност. Но от друга страна е подозрителен, мисли се за постоянно онеправдан, преследван, несправедливо обиден. Постоянно търси начин да защити правата си, като стига дори до съдействието на съда.

Тези страдания на болния често са придружени от лош сън, безапетитие, потиснато настроение и пр.

Предсказание. Сериозно.

Предпазване. То се състои във водене на природосъобразен живот (вж. том I).

Лечение. С душевноболния не трябва да се отнасяме като към човек с лоши намерения и зла воля - той се нуждае от много внимателни обноски. Докато може да остане вкъщи, близките трябва да се отнасят към него с много любов, любезност и търпение. Ако има възможност, добре е да бъде изпратен при познато семейство, най-добре на село, за по-дълго време. Това е от голямо значение, защото често има една особена раздразнителност към близките.

Ако се забележат у болния желание за самоубийство или други подобни опасни прояви, той трябва да бъде изпратен в болница за душевноболни. На него винаги трябва да се казва истината, че той е болен от душевно разстройство. След това се пристъпва към общо лечение за засилване на организма и на нервната му система. За целта трябва да се приложи даденото за страхова невроза със следните добавки:

1. При възбуденост болният да почива на легло и да му се направи топла клизма и след нея цяла топла баня (35°С за 20-30 минути) или да му се облече мокра риза, в която да полежи 1 час (ако заспи в нея, да не се буди), или пък да му се постави коремен компрес, съчетан с обуване на мокри чорапи и поставяне на цяла „шапка“ на главата с квас.

2. Общи правила, чието спазване подпомага лечението:

а) Много е важно въздействието на околните - те винаги трябва да са нежни и търпеливи към болния, да не му възразяват, за да спечелят неговото доверие (така болестта е наполовина излекувана). Неразумното лечение прави болните упорити и отмъстителни и не дава добри резултати.

б) Ако болният не е опасен за околните, да му се дава възможност да общува с близките си, да работи според силите си, да слуша музика и да посещава театър в компания с близки.

в) Болният да отбягва да спи на гръб и лятно време никога да не ходи на слънце без сламена шапка, защото от горещината болестта се влошава. В спалнята му да има винаги вързоп от сух или пресен босилек.

г) Добре е болният да се подтикне към лека градинарска или полска работа, да се събуди у него желанието за действие.

д) Полезно е всяка вечер под сливиците му (отвън на шията) да се поставя и една малка торбичка, напълнена с квасец, засилен с 3-5 сини сливи (от тези за компот), смачкани без костилките.

При липса на апетит много полезни са дните на суровоядство (вж. том I), които същевременно намаляват раздразнителността на болния и спомагат за редовното изпразване на червата, което е извънредно важно в случая.