Болки в кръста (лумбаго)

[Ани]

Болки в кръста (лумбаго)

Болките в кръста (лумбаго) се срещат повече у мъжете, отколкото у жените, и то между 40 и 50 години.

Причини. Болките в кръста често пъти са признак само на умора. Те могат да бъдат признак и на редица заболявания: пясък и камъни в бъбреците или в жлъчния мехур, женски болести, болести на поясните прешлени (туберкулоза, шипове, счупване), радикулит и др. Мускулните болки в кръста (лумбаго) може да се дължат на умора, простуда, шипове на прешлените, възпаление на нервните коренчета и др.

Признаци. Лумбагото може да се прояви с тъпи, поносими болки в областта на кръста, които се усилват при движение. Често пъти обаче болките са внезапни, силни и сковават болния неподвижен. Обикновено се появяват при някое рязко движение или вдигане на тежки предмети. Най-малкото движение или кашлица причиняват силни болки. Болният заема характерна поза, която малко облекчава състоянието му. Това положение трае няколко часа или дни, след което болният започва да се чувства добре.

Предсказание. Сериозно - необходимо е бързо и правилно лечение.

Предпазване. Както при острите мускулни болки.

Лечение. Когато болките в кръста са причинени от друго заболяване, лечението е насочено срещу него.

Лечението на лумбагото се провежда по два начина:

Първи начин. Ако болките се дължат на явно прищипване (прехапване), болното място енергично се търка със суха кърпа (памучна или вълнена), докато се зачерви и болката се изгуби. Често пъти от това болките минават. Ако болката упорства, тогава да се разтегли болното място по следния начин: болният ляга на пода с лице към него, друг човек с двете си ръце здраво улавя мускулите около болното място, и то отляво с едната си ръка и отдясно с другата, и след това силно ги изтегля нагоре или пък заставя болният да увисне на висока врата и в увиснало положение да се размърда от кръста надолу.

За намаляване на болките може да се направи едно от следните приложения:

1. Болното място да се налага с лапа от кромид лук и сол (вж. том I). Държи се, докато болката намалее.

2. Върху кръста да се залепят 1-2 зелени листа от хрян (може и бакалска хартия с големината на болното място), намазани с пчелен мед и посолени с готварска сол, или лист от хрян, предварително намазан с мед и посипан с чер пипер, след това се превързва с вълнен пояс. Това силно сгрява и често болката минава.

3. На болното място да се постави съгряващ компрес с мушама, като мократа подложка се натопи в сока на един лимон, нагрят до 40°С. Държи се, докато болката отпусне.

4. На същото място да се залепи мушама от чам-сакъз. Парче обикновена бакалска хартия се намокря с чист спирт и се поръсва добре с прах от счукан чам-сакъз (колофон). Върху тази мушама (якия) се увива вълнен пояс и се държи, докато болката отпусне.

5. Кръстът да се налага с лапа от кисело мляко със синап. Държи се също до отпускане на болката.

6. Може да се поставят един след друг 6 парни компреса с продължителност 1 минута за всеки или торбичка с горещ сварен ечемик за 1/2 час, последвани от млечен компрес - най-добре с прясна несолена извара. Държат се, докато болката отпусне.

7. На болното място да се поставят 1-2 обикновени вендузи. Резултатът ще е още по-добър, ако се поставят и млечни компреси с прясна извара. Държат се, докато болката отпусне.

8. На кръста се поставя торбичка с квасец - селски или фурнаджийски, напръскан с малко терпентин. След това се превързва с вълнен пояс и се държи, докато може да се търпи, но не повече, защото при ненавременно сваляне се образуват мехури.

9. Болното място да се налага с топла лапа от кромид лук, предварително нарязан на ситно и сварен с газ (1/2 кг лук и 1 супена лъжица газ), изцежда се и се държи цяла нощ. Добре е след тази лапа 1-3 вечери подред на същото място да се поставя или лапа от бамя, сварена с мляко и захар (вж. том I), или пък млечен компрес с прясна несолена извара.

След преминаване на болката за предпазване от нова се препоръчва (особено на жените със слаб кръст) да се носи известно време на кръста т. нар. мушама за слаб кръст.

Приготовление: 60 г терменте, 25 г борова смола и 15 г чам-сакъз се разтопяват в чист тиган, докато се загуби пяната им. След това се изопва парче американ (30 на 30 см) и върху него на тънък пласт се размазва получената смолиста маса.

Употреба: След като мушамата изсъхне, от нея се отрязва едно парче, което добре да покрие болното място или пък целия гръбнак (от шията до опашката), с ширина 8 см. Отрязаното парче, за да се залепи към тялото добре, се затопля хубаво над печката и след това се залепва добре по гръбнака, като с топла ютия се заглажда отгоре. Мушамата се носи, докато падне сама. След това мястото, на което е била залепена, се измива с чист спирт и ако има нужда, се повтаря.

Втори начин - основно лечение. То е общо за засилване на организма и се провежда по начина, изложен за мускулни болки, със следните добавки:

1. В този случай са от полза и вечерните цели топли бани (37°С за 15-20 минути) с отварка от трина, полски бъз, орехови листа и морска сол или пък със суроватка, последвани от сухо увиване за по-добро изпотяване, а след препотяването и от млечен компрес на гърба с топло сурово мляко. Така се спи.

2. Помежду баните и компресите добре е болният да носи на кръста мушама от хаваджива и лой (вж. „Кръвопикане“).

3. След подобрението болният може лятно време преди обяд да прави вместо парни компреси слънчева баня със зелени листа, последвана от коремна баня (30-25°С за 10-20 минути).

4. В тежки случаи, когато болният е принуден да лежи дълго време, лечението може да се съчетае и с намазване с домашния мехлем за лумбаго - 100 г чист сапун се настъргва на ситно, прибавя се 1 жълтък, залива се със силен спирт (90°) и се бърка, докато стане мехлем. Намазва се една кърпичка и се налага болното място. Държи се, докато засъхне.

Вътрешно. По избор една от отварките, дадени за мускулни болки.

5. Щом болният започне да излиза навън, добре е да прави поне сутрин (за 2-5 минути) гимнастика (упражнения за кръста) и постоянно да носи широк пояс с парче заешка кожа, покриващо болното място, а в двата си джоба - по 3 сурови диви кестена, предварително добре набоцкани с по-дебела игла. Сменят се всеки 20 дни.