Остър ставен ревматизъм

[Ани]

Остър ставен ревматизъм

Острият ревматизъм е ставно заболяване, което засяга младите хора - между 10 и 40-годишна възраст.

Причини. Заболяването обикновено настъпва след прекарана инфекция: ангина, грип, скарлатина, болни зъби, болни носни кухини, уши и др. Благоприятстващи причини са студеното и влажното време, лошото облекло и обувки, лошите битови условия, недохранването.

Признаци. Обикновено заболяването започва изведнъж, но може да бъде предшествано от неопределени болки в ставите, леко неразположение или гърлобол с възпаление на сливиците. Понякога има слаби тръпки, последвани от бързо повишаване на температурата. Болките в ставите се засилват много и приковават болния на леглото. Ставите са подути, леко зачервени, силно болезнени при пипане и при най-слабото движение. Болката се мести от става на става, като се засягат големите стави на краката, после на ръцете: коляното, глезенът, рамото, китката, лакътят, а после и по-малките стави. Болестта прескача от една става на друга, като болката бързо намалява, за да се засегне следващата става. След преминаването на острия ревматичен пристъп за около 2-3 седмици болният обикновено се възстановява, но съществува склонност към повторни пристъпи. При това ставите не се деформират, не остават трайни ставни промени.

Усложнения. Най-честото и тежко усложнение е засягането на сърцето - във възпалителния процес участвуват и сърдечните клапи, в резултат на което се оформя порок на сърцето. Острият ревматизъм може да засегне и нервната система (енцефалит, хорея), кожата, да причини плеврит, перитонит и др.

Предсказание. То е добро по отношение на ставите, но е сериозно при увреждане на сърцето.

Предпазване. Може да се постигне чрез водене на природосъобразен живот (вж. том I) и предпазване от простуда, като се обръща своевременно внимание на заболяванията, които са във връзка с ревматичния пристъп.

Лечение. Острият ревматичен пристъп се лекува най-добре в болница или в домашна обстановка от лекар-специалист. От народната медицина се прилага следното:

За намаляване на болките подутите и възпалени стави да се налагат със:

а) мъжка папрат, с която се пълнят торбички и се налагат болните места - държи се до преминаване на болката;

б) лапа от праз лук: 2-3 стръка праз лук се опичат на жар, на-цепват се на две и леко се посипват със ситна захар, след което с топлата лапа се налага болното място и се държи, докато болката премине; сменя се с нова лапа на 6-8 вечери веднъж;

в) зелен столетник (агава американа): със сока му се намазват болните стави, след което се увиват с вълнени кърпи;

г) тесто от хрян, брашно, сол и оцет: хрянът предварително се настъргва на ренде и се размесва с равни части брашно, сол и оцет; с полученото тесто се налагат болните стави в продължение на 2 часа, след това тестото се сваля и се заменя с торбички, напълнени с прясна извара (вж. том I);

д) лапа от чеснов лук и морска сол: 2 части предварително обелен и счукан чесън се разбъркват с 1 част морска сол и с тази смес се налага болното място, докато може да се търпи;

е) мед и негасена вар: намазва се болното място с мед и след това леко се поръсва с прах от негасена вар, увива се с вълнени парчета и се бинтова, като се оставя така 24 часа (след почивка от 3-4 дни същата процедура може да се повтори);

ж) каша от лютиче: необходимото количество прясно лютиче (клонки, листа и цвят) се нарязва на дребно и се счуква добре. С получената каша се налага болното място, след това се покрива с кърпа, а отгоре се превързва и с вълнено парче като компрес. Държи се не повече от 10-15 минути. Ако болният почувства нетърпими болки, може да го махне веднага. Обикновено 1-3 дни след свалянето му на същото място излиза мехур, пълен с жълтеникава течност. Този мехур се пробива с обгоряла игла в най-долния му край. След това се намазва с прясна несолена свинска мас;

з) смес от говежда жлъчка, спирт, морска сол и газ: взема се съдържанието на 2-3 говежди жлъчки и се разбърква с 250 г спирт (75°), 250 г морска сол и 250 г газ. С тази смес (предварително добре разклатена) всяка вечер преди лягане се разтрива болното място, и то така: намазва се 1 път и се чака кожата да попие, след това се намазва втори път и т. н. 4 пъти. След последното намазване болното място се превързва с фланелен бинт.

След оздравяването добре е болният да носи в този джоб, от страната на който е била болката, 3-6 диви кестена, предварително надупчени с по-дебела игла. Кестените да се сменят с нови на всеки 10-20 дни. Всяка сутрин да поръсва стъпалата на чорапите си с прах от сяра, който предпазва от болки, както кестените. Зиме болният да носи вълнени чорапи, а лете - памучни.

До спадане на температурата болният да лежи в леглото си при отворени прозорци и 3-4 пъти през деня да прави по 10-20 дълбоки вдишвания с бавно издишване (вж. том I, „Домашна гимнастика“). Добре е след сваляне на компресите и след изпотяване да прави хладка (25°С) фрикция на цялото тяло.

През време на лечението болният да се пази от умствена и физическа преумора. Той може да напусне леглото само ако в продължение на 8 дни треската му не се повтори. След минаване на острия период може да се лекува с общи масажи, лечебна гимнастика и сух четков масаж.

Полезно за болния е да яде керевиз (целина) като салата с дървено масло и лимон или като чай, или пък като чорба - сваряват се 2 големи глави целина, които се ядат, а чорбата се изпива. Също от голяма полза е преди ядене да изяжда по 1 чинийка салата от магданоз и кромид лук по равни части, а след нея картофи. Картофите се варят с люспите и се дъвчат (без люспите) добре. От плодовете са полезни ябълките, гроздето и боровинките. Като питие се препоръчват плодовият сок, овесената вода и чаят от ябълки или от лайкучка. След обяд и вечеря болният да пие сок от печен лимон. Ако сезонът позволява, може да се подложи и на лечение с ягоди и грозде (вж. том I). Полезна е и умерената употреба на чесън.