Изпотяване на ръцете и краката

[Ани]

Изпотяване на ръцете и краката

Причини. Смутена обмяна на веществата, неустойчива нервна система, висока или влажна външна температура, употреба на много дебели и топли дрехи, пиене на горещи питиета, физическо пресилване, остри заразни болести. Значение има и употребата на гумени обувки, гумени цървули, обувки с гумени подметки и подложки от нещавена („жива“) кожа, които пречат на правилното проветряване на краката, силно запарват и предразполагат към изпотяване.

Признаци. Кожата винаги е влажна и лепкава, със специфичен дъх, дрехите и чорапите са мокри. Пръстите на краката и ръцете по долната повърхност побеляват, кожата подпухва, явява се сърбеж. При носене на обувки с нещавени подложки се появяват бели петна по стъпалата, при това силно болезнени. Ако болният продължава да носи такива обувки, краката се разраняват и непрестанно миришат.

Предсказание. В началото благоприятно, в запуснати случаи сериозно.

Предпазване. Състои се в спазване на необходимата хигиена на краката, която изисква всяка вечер да се мият с топла вода и по възможност по-често да се сменят чорапите. Добре е да се използват два чифта обувки, за да може единият чифт след употребата му да се проветрява.

Лечение. Народната медицина цели общо въздействие върху организма със следните средства:

I. Сутрин, обед и вечер 15 минути преди ядене да се изпива по 1 винена чашка отварка от агримония, бял равнец, брезови листа, върбинка (листа и цвят), градински чай, широколистен живовляк (листа), жълт кантарион и цикория (корени) по 50 г от всяка. От тази смес 2 супени лъжици се запарват с 500 г вряща вода, прибавя се 1 чаена лъжичка червена хвойна (зърна) и на тих огън се вари 10 минути. Като изстине, се прецежда.

Диета. Същата, както при остро възпаление на ставата.

Вместо вода, ако дадените отварки са недостатъчни, се пие отварка от бяла или черна ряпа: 1 ряпа се нарязва на парчета и в 1 л вода се вари 20 минути, прецежда се и се пие, а ряпата се яде като салата. Или пък чай от бял равнец (цвят): 2 супени лъжици се запарват с 500 г вряща вода. Кисне захлупено 1 час.

II. Два часа след ядене се изпива 1 винена чашка от 75 г отварка от борови връхчета, исландски лишей, синя тинтява, мента пиперита, пелин и хмел (шишарки) по 50 г. От тази смес 1 супена лъжица се запарва с 300 г вряща вода и се вари 5 минути. Като изстине, се прецежда.

III. Вечер преди лягане при запек, даже еднодневен, се прави клизма с 500 г топла вода. След това, ако болният има гъбички, се прави меняваща баня на краката до под коленете и на ръцете до китките (42°С за 30 секунди, 20°С за 3 секунди - 5 пъти) и сухо изтриване. Коремът се налага с компрес от 4 хасени парчета, натопени в хладък чай от бял равнец, а областта на черния дроб - с торбичка от тънко хасе (25 на 15 см), напълнена с топла лапа от печен кромид лук, обелен, нарязан, полуизстискан и засилен с 15 сини сливи (от тези за компот), смачкани на каша без костилките и поръсени с малко царевично брашно за отнемане на излишната влага на лапата.

Ако се потят подмишниците, и на тях се поставят компреси от 4 хасени парчета, натопени в топла отварка от дъбови кори и листа от смрадлика. От корите се вземат 10 супени лъжици, и то на ситно нарязани, а от листата 5 супени лъжици и в 2 л вода се варят 30 минути. Като изстине, се прецежда. Отгоре се слагат сухо хасено парче и фланелен бинт.

Ако се потят само ръцете и краката, тогава им се поставят компресите, дадени за подмишниците. Едновременно при главоболие се поставя „шапка“ на главата с торбичка от тензух, напълнена с хладък пресен селски хлебен квасец (забъркан преди 4 часа), засилен със 7-9 супени лъжици диви кестени, настъргани с корите (при липса на кестени с толкова супени лъжици пресни и млади корени от полски бъзунек, на ситно нарязани и счукани на кашица), а при липса на главоболие - със зелен лист от прясно зеле, леко напръскан от вътрешната страна с малко оцет, отгоре се слага друга шапка според сезона. Държат се до сутринта.

При изпотяване с гъбички, което често се среща на краката, всяка вечер на стъпалата до глезена (вместо меняваща баня на краката) да се прави топла баня (37°С за 10-15 минути) с отварка от смрадлика (листа): 12 супени лъжици в 3 л вода се варят 10 минути; като изстине, се прецежда; последвана от сухо изтриване и леко намазване със смес от 50 г спирт за горене и 1 г салицил на прах от аптеката.

IV. Сутрин. Фрикция с хладка вода на подмишниците, корема и половите органи и сухо изтриване. При спарване същите места се напудрят със следната пудра (от аптеката): боров прах 5 г и нишесте 50 г.

Важни добавки:

1. При изпотяване на краката от голяма полза е чорапите да се изпират с топла вода с 1 супена лъжица формалин от аптеката и сутрин да се обуват сухи. Също е полезно през деня 1-2 пъти стъпалата да се изтриват с памуче, натопено в камфоров спирт.

2. Чорапите да се сменят всеки ден и в топло време да се ходи със сандали, а когато условията позволяват, с боси крака по мокра трева или поне преди лягане да се ходи из стаята с боси крака.

3. При усилено изпотяване добре е да се употребяват азбестови подложки, от които болният да има два чифта, така че винаги при употреба на единия чифт другият да се проветрява. Освен това миенето на краката със студена вода (под 20°С) да се избягва.

4. За ръцете пък е полезно 1-2 пъти през деня да се измиват и със силен разтвор от стипца (на чаша вода 1/2 чаена лъжичка стипца) или пък с вода и оцет наполовина, а подмишниците 1-2 пъти през деня да се измиват със смес от 2/3 вода, 1/3 оцет и лимонов сок.

5. Носенето на възглавнички под мишниците не е за препоръчване, защото пречат на изпаряването на потта, увеличават количеството и миризмата й и често влекат след себе си екземи. Ако се налага да се носят такива възглавнички, добре е те да са надупчени, направени от марля със зашита в нея хигроскопична вата, която може често да се сменя.

След оздравяването болният да измива краката си всяка вечер преди лягане само с хладка вода (30°С) с малко морска сол и оцет.