Възпаление на обвивката на костта (периостит)

[Ани]

Възпаление на обвивката на костта (периостит)

Причини. Най-често настъпва след удар или нараняване на костта. Може да придружава и други болести, като ревматизъм, различни заразни болести.

Признаци. Обикновено заболяването започва с тръпки и повече или по-малко висока температура. При това болното място е подуто, надебеляло и болезнено при пипане, особено нощно време или като стои надолу болната част (крак или ръка). Кожата върху болната част е също подута и зачервена, а по-късно става опъната и лъскава, след което, ако периоститм е гноен, се пробива, за да даде възможност на насъбралата се гной да изтече. Понякога възпалението преминава без температура и без да нагнои. Друг път то отива по-дълбоко и обхваща костите под заболялата кост-на обвивка.

Предсказание. Благоприятно в началото на болестта и сериозно при напреднали случаи.

Предпазване. Да се избягват причините, които го предизвикват, особено преумората и ударите.

Лечение. В леки случаи се препоръчва почивка. Болната част да бъде повдигната нагоре, а на възпаленото място да се поставят 3-4 пъти през деня парни компреси за 1/2-1 час или пък същото място да се налага с торбички, пълни с топла попарена трина или с топъл селски хлебен квас (вж. том I).

В по-тежки случаи лечението трябва да бъде насочено към основната болест, която го предизвиква, и ако не е известна, тогава то е общо.

I. Сутрин, обед и вечер 10 минути преди ядене болният да изпива по 1 чашка от 75 г (за деца наполовина) отварка от агримония, борови връхчета, жълт кантарион, исландски лишей, орехови листа, невен, пача трева и слез - по 50 г от всяка. От тази смес 2 супени лъжици се запарват с 500 г вряща вода. На тих огън се вари 10 минути и като изстине, се прецежда.

Диета. Вегетарианска храна, млечно-растителна с повече плодове и зеленчуци (винаги измити, защото се пръскат с отровни химикали), слабо солена и умерено подкиселена с лимон или чист винен оцет. Люто, алкохол и тютюн - не! Сутрин на закуска болният да изпива по 1 чаша прясно мляко, подсладено с мед или захар, и парче черен типов хляб или пък, и то още по-добре е, да яде повече бадеми и прясно, току-що подсирено сирене, което съдържа много калций - 1 л прясно неварено мляко (38°С) се подсирва с 3 капки мая или пък 1 зърно, колкото царевично, сирище от агне; завързано с марличка, се натопява в топлото мляко, изстисква се и след това и в двата случая млякото се разбърква добре и се увива във вълнена завивка, стои 4 часа, развива се и добре се разбърква, изсипва се в платнена цедка, за да се изцеди, и е готово.

Преди обяд и вечеря като аперитив болният да изяжда по 1 чинийка салата от пресен или стар червен кромид лук с листа от магданоз, настъргани целина и моркови по равни части с малко чист маслинен зехтин и винен оцет по вкус, а след ядене да взема по 2 чаени лъжички бъзов мармалад, разбъркан с 1/2 чаена лъжичка костен прах - бял и сив, смесени заедно.

Приготовление: Взема се 1 говежди кокал (джолан), разрязва се на две части, които се слагат на силна печка да изгорят - единият бял, а другият сив - и се смилат на брашно по равни части, или пък 1/2 чаена лъжичка прах от яйчени черупки. Ако болният не е склонен към затлъстяване, да изпива и по 2-3 чаени лъжички пресен селски хлебен квас (забъркан преди 4 часа), засилен с 1 чаена лъжичка шипково брашно, малко плодов сок или вода и мед или захар, да стане гъсто и сладко като боза. На обяд заедно с другата храна може да изяжда и по 50-100 г прясно младо месо - агнешко, телешко, пиле, или прясна риба (речна или океанска). На вечеря безмесна храна: кисело мляко, засилено с 1-2 супени лъжици сурова настъргана целина, зеленчукови и тестени ястия и компот с хляб.

Вместо вода, ако дадените отварки са недостатъчни, болният да пие чай от бял равнец (цвят): 2 супени лъжици се запарват с 500 г вряща вода; кисне захлупено 1 час, прецежда се и се пие.

II. Два часа след ядене да изпива пак 1 чашка отварка (вж. точка I).

III. Вечер преди лягане 1-2 вечери подред се прави топла клизма с 1 л чай от лайка - 3 супени лъжици цвят от лайка се запарват с 1 л вряща вода. Кисне захлупено 20 минути и като изстине, се прецежда. След това винаги при запек клизма с 1/2 л от същия чай, последвана или:

а) от парна баня на болното място с вода или с чай от лайка с продължителност 5-10 минути. Или:

б) от парен компрес на същото място с торбичка, напълнена с търпимо горещ полусварен ечемик (варен само 10 минути, за да може да се използва 2-3 вечери подред), с продължителност около 20 минути. Или:

в) от гореща баня на същото място (40-42°С за 15-20 минути) с отварка от пепелива вода - 1 двойна шепа дървена пепел в 1 кофа вода се вари 30 минути. След като пепелта се утаи на дъното, водата се излива в друг съд, прибавя се шепа орехови листа и се вари още 10 минути. След като изстине до 60°С, в нея се слагат 1 двойна шепа сяра и се бърка, докато се разтвори, и 1 стиска морска сол.

След банята се прави сухо увиване за по-добро изпотяване, последвано от налагане на болните места първата вечер с торбичка, напълнена с пресен селски хлебен квас (забъркан преди 4 часа), засилен според големината на засегнатите места с 2-3 супени лъжици диви кестени, настъргани с корите (при липса на кестени с толкова лъжици пресни корени от полски бъзак, на ситно нарязани и счукани в дървен хаван на каша), и 3-7 сини сливи (от тези за компот), смачкани без костилките, с прибавка на 1/2 чаена лъжичка сяра на прах и 1/4 чаена лъжичка нишадър на прах (от аптеката). От вътрешната страна торбичката се намазва с мед. Втората вечер се налагат с торбичка, напълнена с топла лапа от праз лук (бялата част), сварен с малко мляко и поръсен с 1 чаена лъжичка захар, или с топла лапа от печен кромид лук, нарязан, полуизстискан и засилен със сини сливи и захар (както лапата от праз лук), преди поставянето й поръсена с 2 супени лъжици царевично брашно за отнемане на излишната влага на лапата, или с прясна топла несолена извара. Едновременно се поставя и коремен компрес от 4 хасени парчета, натопени в топла отварка от трина (4-5 супени лъжици трина се запарват с 500 г вряща вода; вари се още 5 минути и като изстине, се прецежда), а в областта на малкия мозък се слага торбичка, напълнена с пресен селски хлебен квас, засилен с 1-2 супени лъжици диви кестени, настъргани с корите, или с толкова пресни корени от полски бъзак, ситно нарязани и счукани в дървен хаван на каша. Държат се цяла нощ или докато досадят на болния.

Важни добавки:

1. След банята раната да се измие с отварка от жълт кантарион - 2 супени лъжици се запарват с 400 г вряща вода. Вари се още 10 минути и като изстине, се прецежда. Подир това се налага или със зелен лист от дебела мара или бял крем, на който е обелена външната ципа, или с марличка от 4 ката, намазана с малко от следния домашен мехлем: 100 г чист маслинен зехтин, 8 г чист пчелен мед, 5 г чист бял восък, 15 г терпентин, 8 г бяла борова смола, 1 г чист бял тамян, 1 г бяла дъвка и 1 супена лъжица чисто прясно краве масло. Всичко без терпентина се слага в алуминиев съд и се бърка непрекъснато, докато стане като мехлем, без да завира, след това се снема от огъня и се слага терпентинът. Върху марличката се слага хартия и отгоре казаната лапа.

2. Ако болното място е без рана, смесената отварка, с която се прави банята, може да се използва 5-10 дни подред, като винаги при употреба се подгрява отново до казаната температура. Ако ли пък има гнойна рана, по-добре е всеки ден отварката да бъде прясно сварена.

IV. Сутрин. Още с отварянето на очите се прави самовнушение с формулата: „Всеки ден във всяко отношение все по-добре и по-добре ми става и в най-скоро време ще оздравея“. Казва се бързо, шепнешком и волево 20 пъти (вж. том I), последвано от фрикция на корема, подмишниците и половите органи, както е казано по-горе. Ако няма рана, на болното място се слага кърпичка, намазана със смес от 60 г несолена свинска мас и 20 г камфор на прах, покрита отгоре с пергаментова хартия и увита с вълнена превръзка, или още по-добре мушама от хаваджива, или т. нар. дневна мушама (вж. том I, „Домашна аптека“). Държат се до вечерта.

Неделя. Ако няма болка, почивка от всичко. Гнойните рани се превързват, както е казано по-горе, без да се слагат над превръзката никакви лапи. Ако няма рана, на болното място да се носи кърпичка, намазана със смес от свинска мас и камфор на прах, или мушама от хаваджива, или дневна мушама. При болки лечението продължава.

V. Лятно време преди обяд от 10 ч до 12 ч добре е болният да прави слънчево-пясъчна баня, зарит до шията в горещия пясък, с глава, покрита с бяла кърпа или зелен лист от репей, слънчоглед или тиква, и студен компрес на сърцето, с продължителност 20-30 минути или докато е приятна. След това цялото тяло се полива с хладка слънчева вода. При гнойни рани се прави слънчева баня на болното място със зелени листа с продължителност 1-2 часа, последвана от измиване и превързване на раната, както е казано по-горе, съчетано с коремен компрес, натопен в слънчева вода. Държи се 2-3 часа.

Важни добавки:

1. Болният крак трябва да бъде в покой и ако няма болки, нежно да се потрие и наложи с млечен компрес - торбичка, напълнена с хладка прясна несолена извара.

2. Болният да не носи тесни обувки и да не пристяга болното си място - това влошава болестта.

При лечението да се има предвид и казаното в общите упътвания за болестите на костите. След оздравяването е добре болният във влажно и студено време винаги да увива пострадалото място (ръка или крак) със заешка кожа, поставена с космите към тялото.