Белодробна туберкулоза (охтика)

[Ани]

Белодробна туберкулоза (охтика)

Белодробната туберкулоза е заразна болест, но заразяването от нея не става така лесно, както при другите заразни болести (скарлатина, брусница, дифтерия, грип и др.). За да се зарази човек от туберкулоза, не е достатъчно да се допре веднъж до болния или неговите предмети, а е нужно да бъде близко до него продължително време и често - например когато живее заедно с болния.

Причини. Простудата сама по себе си не е в състояние да причини туберкулоза. Случайното проникване на туберкулозните бактерии (коховите пръчици) рядко води до заболяване. Те са опасни само за организми с недостатъчни съпротивителни сили. Освен храната значение имат лошите хигиенни условия - влажни и тъмни квартири, прах, пушене на тютюн, тежки грижи, развратен живот, алкохолизъм. Някои отдават болестта и на наследствени причини, т.е. че тя се предава от родителите на децата. Това не е досущ вярно. Ако децата израснат при добри условия, не ще заболеят от туберкулоза, въпреки че родителите им са били туберкулозни.

Занятието (професията) оказва също известно влияние за появата и развитието на тази болест. От нея заболяват повече лица, принудени да работят в затворени помещения, да дишат застоял и развален въздух, т.е. влияе не толкова самата професия, а условията, при които се изпълнява тя.

Общото отслабване на тялото е друга предразполагаща причина. То може да се дължи на загуба на кръв при чести помятания, на продължителна преумора и гладуване, на продължително боледуване и др.

По какъв начин става заразяването? Това е въпрос, който дълго време беше спорен - дали става с капчици (пръски), които излизат от устата на болните при кашлица, кихане, викане и т.н., или с прах. Този спор сега е решен в смисъл, че заразяването става главно с капчиците (пръските), т.е. инфекцията е, както се казва, капкова. Известно, но значително по-малко значение има прахът от изсъхнали храчки, пръски и други заразни материали.

Белодробната туберкулоза има две форми: хронична и остра.

А. Хронична белодробна туберкулоза

Признаци. Началните прояви на хроничната туберкулоза са от общ характер и са неясни. Болният е отпаднал, няма апетит, температурата му леко се повишава. Появява се и слаба кашлица. Има болки в гърдите, особено под ключиците или между плещите и рамената. Лицето е бледо. Вечерно време температурата се покачва до 37,2-37,5°С, рядко повече. Кашлицата става влажна, болният отделя храчки, които отначало са бели, лепкави, а по-сетне жълтеникави, гнойни. Понякога се явяват и храчки с кръв.

Ако не се лекува, болният продължава да отслабва, а кашлицата се усилва все повече и повече. Храчките стават чести и по-обилни, особено сутрин. Вечер температурата се повишава, болният се изпотява, лицето често побледнява. Появяват се бодежи в гърдите.

При напреднала форма болният може да заприлича на същински скелет, лицето му става бледосинкаво. Той храчи гъсти и жълтеникави храчки, а краката му се подуват. Това е обикновената картина. Тя може да се развие в няколко години или седмици.

Усложнения. Разсейване на болестта със засягане на различни органи. Понякога се появяват силни внезапни кръвоизливи.

Предсказание. За туберкулозата обикновено се мисли, че е много опасна болест. Ако обаче се открие навреме и се лекува правилно със съвременни лекарства, тя може да се ликвидира.

Предпазване. Да се избягват нередовният, нехигиеничен живот, алкохолът и тютюнът, простудата. Винаги да се храчи в плювалници. Болните да се изолират в отделни стаи, като се приучват и задължават да пазят другите от заразяване.

Хигиена. Ако болният не е в лечебно заведение, трябва да живее в хигиенични условия, като си създаде подходяща домашна обстановка. В жилището трябва да има голяма чистота, дворът да бъде винаги пометен, из него да няма нечистотии, които да гният и да развалят въздуха. Стаята и леглото на болния да се подредят съгласно дадените в том I наставления за гледане на болни. Добре е болният да държи в стаята си 2-3 саксии с любимо цвете, и при това сам да се грижи за него, като редовно го полива и му се радва.

Болният трябва да лежи 2-3 часа дневно на открито сред природата или при отворен прозорец, а при лошо време прозорецът да се затваря. Лежането да става при напълно отпуснато тяло и спокойно дишане, с мисли за добро бъдеще и с вяра в скорошното оздравяване. Ежедневно, например сутрин, да се правят за 3 до 5 минути въздушни бани, съчетани с лек масаж на тялото със суха четка или груба вълнена кърпа (вж. том I), но без разтриване на гърдите и гърба.

Болният трябва да носи леки горни вълнени дрехи, които да са светли и проветриви, и да се пази от простуда. Отрупването с много дрехи и шалове е опасно, защото те изнежват. Обувките трябва да са удобни - тесните стягат краката, изпотяват ги и ги изморяват.

Правилното хранене има голямо значение. При липса на апетит болният може да се остави един ден на сокове или на сурово ядене (вж. том I). Да се предпочита младо месо от агне, теле, птица или прясна риба - през ден или всеки ден по 200-250 г. Препоръчва се и природосъобразно хранене с млечно-растителна, зеленчукова и плодова храна, мед, масло, мляко, орехи, булгур, просо, соя, картофи, ориз и т.н., различно сготвени и разнообразно поднесени. Изобилно да се дават плодове и сокове от зеленчуци (при това сурови). Алкохол и тютюн в никакъв случай да не се употребяват.

Не всяко отслабване означава влошаване на болестта, както и напълняването не значи още подобряване - напълняване, съпроводено с чувство на неразположеност, умереност, отпадналост, тежко дишане и т.н., е вредно. В случая най-доброто е да се запази средно тегло.

В никакъв случай болният не бива да отпада духом. Вярата в оздравяването, увличането в приятни умствени занимания и приятен разговор имат голямо значение за бързото оздравяване на болния. Благодарение на такъв дух разните неприятни усещания (безапетитие, безсъние, отпадналост, даже кашлица и бодежи) бързо изчезват или стават поносими веднага след направения прелом в духа на болния.

Туберкулозно болният трябва да спазва строга хигиена. Той трябва да измива ръцете и устата си преди и след всяко ядене, да мие редовно зъбите си и по никакъв начин да не гълта храчките, нито да плюе навсякъде, защото по такъв начин се разнася заразата. Плюването трябва да става в специален плювалник, който да се изварява и в него да се поставя 5% лизолов разтвор. Болният да се храни в отделни съдове и с отделни прибори, които след ядене да се изваряват. Долните дрехи също трябва да се изваряват. Когато кашля, болният да поставя кърпа (най-добре книжна) или ръката си на устата. Да не пуши, нито да посещава заведения, където въздухът е нечист (кафенета, кръчми). Да бъде по възможност повече на чист въздух, да не е изложен на вятър или течение.

Туберкулозно болният трябва да държи тялото си винаги чисто. Чистотата освежава кожата, ободрява организма и улеснява дишането. Баните за чистота са полезни за онези, които нямат температура, като продължителността им е около 10 минути, след което болният се изтрива добре и остава в стаята. Фрикциите трябва да се правят бързо (3 минути) и да се спират при кръвохрачене. Половите възбуждания трябва да се избягват.

Полезно за болните е климатолечението в невисоки планински места, но след съвет с лекар. Нашето отечество е богато с такива места. Само като общи насоки ще споменем няколко особености, които да служат при избор на място за климатолечение.

Морският климат не е за препоръчване. Високопланинският климат се препоръчва на болни със запазени сили, без температура, при които болестта е в някоя от фазите на оздравяване. Във всички останали случаи не се препоръчва. Среднопланинският климат е подходящ при почти всички случаи. Полският климат се препоръчва при острите форми на болестта и тези болни се чувстват добре само в полето. Много естествено, той е подходящ като преходно място към среднопланинския и високопланинския климат.

Болният трябва да измерва температурата си сутрин в 7 ч., на обяд в 12 ч., следобед в 4 ч. и вечер в 7 ч. Термометърът се държи 5 минути под мишницата. Ако температурата надминава 37,5°С, болният трябва да лежи. Той може да прави леки разходки, когато температурата му няколко дни подред е по-ниска от 37°С. Обикновено болният трябва да спи 9-10 часа.

Разходки се правят отначало малко, само в двора, като всеки ден се увеличават. Те трябва да прекъсват, щом температурата се покачи или пък завали дъжд, появи се силен вятър или мъгла. Болният не трябва да прави усилени физически упражнения с ръце, да кара лодка, да играе тенис, да кара велосипед, да плува, да тича, да язди кон.

При благоприятно (топло) време през годината много добре действа ходенето с боси крака по росна или мокра трева. Това калява и укрепва тялото.

Жилището на туберкулозно болния трябва да се поддържа чисто. Добре е в стаята му да има окачени по тавана или разхвърляни по пода борови клонки или клонки от елха. Всяка вечер преди лягане боровите клонки да се разтърсват добре, за да излиза ароматичен прашец, който пречиства и засилва дробовете. След 3-4 седмици се заменят с нови. Дрехите на болния често да се излагат на слънце. Приборите за ядене да се изваряват най-малко 1/2-1 час във вода. Близките на болния не бива да спят в неговата стая, трябва да се хранят с отделни прибори, да държат прозорците на стаята отворени, при всяко допиране до болния и неговите предмети (дрехи, постелки, ризи, кърпи, вилици, лъжици) да измиват ръцете си добре със сапун и вода. Да мият ръцете си и преди всяко хранене. Дрехите на болния да се перат отделно.

Лечение. Съвременната медицина разполага със сигурни средства за лечение на туберкулозата - то трябва да се провежда от специалист-лекар, най-добре от съответния диспансер.

Народната медицина използва следното лечение, което може да се прилага като засилващо организма:

I. Сутрин, обед и вечер 20 минути преди ядене болният да взема:

а) по 1 супена лъжица (за деца по 1 чаена лъжичка) сироп от алое арборесценс - от него се вземат 15-20 зелени листа с общо тегло 200 г, махат се бодлите им и се смилат на каша; към нея се прибавят по 200 г чист пчелен мед и вино малага или пък чисто червено вино и във водна баня се варят 1 час. Като изстине, се прецежда и се държи на студено. Или:

б) по 1 супена лъжица боров сироп - вземат се 70-80 зелени борови шишарки и всяка една се разрязва на 4 части, заливат се с 2 л вряща вода, след което се оставят да врят 40 минути; с решетеста лъжица се изваждат шишарките и се изхвърлят навън, а в получената отварка се изсипва 1 кг захар и се вари още 15 минути. Като изстине, се прибавя 1/4 чаена лъжичка лимонтузу, за да не се захароса.

Забележка. При желание може един месец да се пие едната отварка и другия месец другата до пълното оздравяване.

II. Десет минути след сиропа да изпива 1 чашка от 75 г (за деца наполовина) отварка от агримония, борови връхчета, бударица, исландски лишей, росопас и смил - по 50 г, полски хвощ 75 г, пача трева и обикновена коприва (листа и цвят) по 100 г. От тази смес 3 пълни супени лъжици се запарват с 600 г вряща вода. На тих огън се вари 10 минути и като изстине, се прецежда и пие подсладена с мед.

Диета. Както при всички болести, важно условие за лечението на туберкулозата е храната. Диетата на болния трябва да се нареди според храната му, когато е бил още здрав, като отначало тя не е строга, докато болният организъм се засили и започне сам да изисква по-груба храна. Ако болният е свикнал с месната храна, то може на обяд заедно с другата да изяжда и по 200-250 г младо месо от агне, теле, птица или прясна риба, и то варено или печено, но не и пържено.

Храната трябва да е богата и разнообразна с тенденция за ограничаване на въглехидратите и увеличение на белтъчините. Пресни зарзавати, плодове и салати трябва да се дават в изобилие поради съдържанието на витамини. Особено полезни са смокините, ябълките и ягодите; орехите, бадемите и лешниците са много добра храна и подхождат за т. нар. джобно хранене. Болният винаги трябва да има в джоба си от тях и често през деня да яде. От зеленчуците се препоръчват спанак, ряпа, моркови, тиква, картофи, целина, салата (главички), ориз, булгур, хрян и чесън. Киселото зеле, възможно по-слабо солено, е също отлична храна и лекарство за тези болни. Употребата на обикновеното сурово бяло и червено зеле също дава добри резултати.

Медът (особено боровият и балканският) е отлична храна и лекарство, но не суровият, който засилва кашлицата, а вареният. Всекидневно да се вземат по няколко чаени лъжички, а и с него винаги да се подслажда всичко вместо със захар. Той усилва и сърцето. Взет сутрин на гладен стомах, наполовина размесен с прясно краве масло, регулира храносмилането и изпразването на червата. По същите съображения се препоръчва и чистото краве масло. Особено хубава комбинация е препечен хляб с масло, отгоре намазан с мед и поръсен със смлени на ситно орехови ядки. Полезно е сутрин, обед и вечер след ядене болният да взема по 1 супена лъжица чисто ленено масло (от аптеката) с малко лимон и след него една лъжичка копривено брашно с мед или пък за калциране на дробовете смес от яйца с лимони.

Приготовление: В стъклен буркан се слагат 3 цели пресни яйца с черупките. Върху тях се налива сокът и месестата част на 9 лимона без семките и престояват 68 часа, покрити с хартия. След това яйцата се изваждат, ципата им се разкъсва с вилица и се изсипват в един порцеланов съд, като се разбиват, прецеждат се лимоните и към тази течност се прибавят 250 г небетшекер и 100 г коняк, за да не вкисва. Още веднъж се прецежда и се налива в светло шише, което се държи на студено място. Преди употреба шишето се разбърква.

Вместо вода, ако дадените отварки са недостатъчни, болният да пие цвик или отварка от 5 ореха, счукани с ядките и черупките заедно, с 3 супени лъжици корени от алтея и по 2 супени лъжици корени от цикория и овес (зърна) - в 1500 г вода с 1 лимон, разря-зан на 4 части, и 2 супени лъжици мед се вари 30 минути и като изстине, се прецежда през кърпа. Или селска домашна боза - в добре гледжосан пръстен съд се поставят по една шепа ръж, овес и ечемик, заливат се с 1 л вода, в която се размива 1 супена лъжица селски хлебен квас, държи се да престои 4 дни, прецежда се и се пие вместо вода.

III. Два часа след ядене да взема 1 чаена лъжичка (за деца 1/2 чаена лъжичка) смес от 30 г чист бял тамян и 30 г бяла дъвка (сакъз), счукани на ситно, 1 чаена лъжичка канела на прах и 1/2 индийско орехче, на ситно настъргано - разбъркват се добре с 250 г чист пчелен мед (предварително варен на водна баня 10 минути) и 100 г чисто ленено масло (от аптеката), а при липса на такова масло с чист маслинен зехтин.

IV. Двадесет минути след тази смес да взема по 1-2 чаени лъжички бъзов мармалад и заедно с него да изпива 1 чашка отварка от меча пита, великденче, волски език, зарастниче, сладък корен, агримония, цариче, сладка папрат, исландски мъх, бяла ружа (корен), подбел, пачина, черна хвойна, градински чай, резене, лопен, анасон, лайка, върхове на бор, бъзов цвят, тесен живовляк, полски хвощ, гръцка коприва и бял слез. Тези треви, смесени добре и поравно (по 10 г от всяка), се варят, като се взема по 1 супена лъжица от общата смес на 1/2 л вода. Отварката се вари около 10 минути.

V. Вечер преди лягане при запек, даже еднодневен, се прави топла клизма с 1/2 л топла вода или пък с чай от лайка. Следват меняваща баня на краката до под коленете (42°С за 30 секунди, 20°С за 3 секунди - 5 пъти), сухо изтриване и налагане на гръдния кош с жилетка, ушита от тънко хасе на четири джоба (от ключицата до края на ребрата), напълнени първата вечер с пресен и топъл (37°С) селски хлебен квасец (забъркан преди 4 часа), засилен за всеки джоб със 7-10 сини сливи (от тези за компот), смачкани без костилките, и отгоре фланела, леко забинтована. Втората вечер се облича жилетка, напълнена с приятно топла лапа от печен кромид лук, обелен, нарязан, полуизстискан и засилен със сини сливи, както и квасецът, или пък с топла лапа от 400 г ориз, сварен със сини сливи, както квасецът, и 2 супени лъжици ленено семе - в 1200 г вода се вари да стане гъста като тесто лапа. Едновременно се поставя и компрес на корема от 4 хасени парчета, натопени в топла отварка от бял равнец (листа и цвят) - 4 супени лъжици в 1 л вода се варят 5 минути. На тила се слага торбичка с квасец, засилен с 1-2 супени лъжици сурови настъргани диви кестени (при липса на кестени с толкова лъжици млади корени от полски бъзак, счукани на капи). При главоболие на главата се поставя цяла „шапка“, напълнена със същия квасец, засилен със 7-9 супени лъжици кестени или корени от полски бъзак, а отгоре вълнена шапка и така се спи.

VI. Сутрин. Фрикция с хладка вода на подмишниците, гръдния кош и корема, сухо изтриване, а след обличането 10-12 дълбоки вдишвания през носа с издишване през устата, като се държи под носа любимо цвете - здравец, роза, карамфил и др. Дълбокото дишане се повтаря преди обяд и вечеря.

Един час след закуска болният да облече друга жилетка от американ, подплатена с мушама от хаваджива (20 на 25 см), на която отгоре е зашит тънък найлон, добре набоцкан с дебела игла, за да може кожата да диша свободно. Носи се 15 дни от едната и 15 дни от другата страна (вж. том I, „Домашна аптека“). Вечер след снемането кожата се изтрива с камфоров спирт.

Важни добавки:

1. При много горещо време жилетката с мушамите може да се замени с жилетка, ушита от разтегателна хартия.

2. При вземане сместа с тамяна да не се допира до зъбите, защото се разрушава глечта им.

3. При кръвоизлив до идването на лекар болният веднага да легне в кревата и да изпие следната смес: 1 белтък от прясно кокоше яйце, разбъркан с 1 чаена лъжичка пепел от изгорена вълна (чиста или серива) и 1/4 чаена лъжичка бяла дъвка, счукана на ситно, а на корема му да се постави компрес от 4 хасени парчета, натопени във вода и оцет наполовина, отгоре фланелен пояс. Всеки 3 часа да пие по 1 чашка от 75 г отварка от овчарска торбица - 2 лъжици в 400 г вода се варят 5 минути. Като изстине, се прецежда.

4. Болният да се лекува вкъщи само ако има отделна стая, иначе рискува да зарази близките си. Не бива да допуска при себе си болни от хрема, инфлуенца и други заразни болести. Да отбягва посещението на хора с мрачни мисли и лошо настроение. Да не пише дълги писма, нито да води дълги разговори, защото с това се изтощава и пречи на оздравяването си.

5. След оздравяването най-малко 3 месеца трябва да почива и през това време да пристъпи към постепенно каляване на организма, след което да се залови за обикновената си работа.

6. Да спазва природосъобразния начин на живот.

Б. Скоротечна (галопираща) белодробна туберкулоза

Днес се среща крайно рядко. Отличава се от хроничната по това, че води към бързо разпадане (разрушаване) на белите дробове.

Причините са същите, които пораждат хроничната белодробна туберкулоза. Опасни са дребната шарка (брусница, морбили) и магарешката кашлица.

Признаци. Началото на болестта е незабелязано. Често след грип или друго заболяване болният започва да усеща бодежи в гърдите, губи сили, кашля, появява се висока температура. В скоро време той отпада. Пулсът му е учестен, изпотява се обилно, побледнява, има задух, болки в гърдите и мъчителна кашлица. Кашлицата, както и задухът се усилват, температурата се покачва, болният отслабва много и ноктите и устните му посиняват. Той храчи. В храчките му понякога има и кръв. Общото му състояние бързо се влошава и болният съвършено отслабва. Температурата му е постоянно висока, придружена в някои случаи с бълнуване.

Предсказание. Сериозно.

Предпазване. Както при хроничната туберкулоза.

Лечение. Изключително болнично.

Самовнушение. С общата формула: „Всеки ден във всяко отношение все по-добре и по-добре ми става“ (подробности в том I).