Jump to content

Туберкулоза на носа. Туберкулоза на прешлените (туберкулозен спондилит)


Recommended Posts

Туберкулоза на носа

Причини. Туберкулозата на носа може да е първична (заразяване с пръст при чоплене на носа) или вторична (от каквото и да е друго огнище).

Признаци. Запушване на носа без болки, поява на туберкулозна язва в предната част на носовата преграда, чието дъно е покрито с корички.

Предсказание. Сериозно.

Лечение. Общо за засилване на организма и по начина, даден за туберкулоза на кожата, с добавка налаганията с лапи се правят само на носа.

Туберкулоза на прешлените

(туберкулозен спондилит)

Това заболяване е честа форма на костно-ставната туберкулоза.

Причини. Туберкулозната бактерия достига до гръбначния стълб чрез кръвта и предизвиква специфично заболяване на прешлените. Предразполагаща причина за него е постоянното натоварване на гръбначния стълб, падане, удар и др.

Разпадането на костната тъкан става така. Туберкулозните бактерии се посяват в един (кой да е) прешлен и образуват характерни зрънца - туберкули, които при своето разпадане причиняват размекване и разрушаване на костното вещество. Възпалението преминава на съседните прешлени и понякога обхваща цяла редица прешлени. Поради обременяване или при случайни повреди раз-мекчените прешлени се смачкват, задният им шип изпъква навън и по този начин се образува гърбица, която не само обезобразява тялото, но го прави неспособно за физически труд.

Признаци. Туберкулозата на гръбначния стълб в началото протича незабелязано със слабо колебливо повишение на температурата, с липса на апетит, общо неразположение и упадък на силите. Болният има болки в областта на заболелия прешлен, които се увеличават при натиск, не може да се навежда. Когато е в покой, не усеща болки, но при раздвижване има болезненост и особено при скачане. Постепенно може да се стигне и до деформация на гръбначния стълб.

Усложнения. Изкривяване на гръбнака, образуване на абсцес идр.

Предсказание. Сериозно.

Предпазване. Предпазване и своевременно лечение на белодробната туберкулоза.

Лечение. Болнично. Със средствата на народната медицина лечението е следното:

I. Сутрин, обед и вечер 20 минути преди ядене болният да взема по 1 супена лъжица сироп от алое арборесценс (вж. „Белодробна туберкулоза“ - хронична) или по 1 супена лъжица мармалад от хрян - 1 кг настърган хрян, 1 кг чист пчелен мед и 1 кг захар се варят около 1/2 час в пръстено гърне, на което капакът се замазва с тесто.

II. Десет минути след това да изпива 1 чашка от 75 г отварка от 24-те билки (вж. при „Белодробна туберкулоза“ - хронична, точка IV) с добавка 1 чаена лъжичка руски чай на 500 г отварка.

Диета. Същата, както при белодробна туберкулоза, с добавка след ядене болният да взема по 1-2 чаени лъжички бъзов или шипков мармалад, разбъркан с 1/4 чаена лъжичка прах от яйчени черупки, а след това да изпива по 2-3 чаени лъжички пресен селски хлебен квасец (забъркан преди 4 часа), засилен с по 1 чаена лъжичка шипково и копривено брашно, малко плодов сок, вода и мед или захар, да стане гъсто и сладко като боза.

Вместо вода, ако дадените отварки са недостатъчни, при пясък в бъбреците или жлъчката болният да пие отварка от шипки - 50 г шипки се счукват в дървен хаван на кашица, след това получената маса се изсипва върху 1 л вряща вода и като клокне 3 пъти, се снема от огъня, а като изстине, се прецежда през кърпа.

В останалите случаи да пие отварка от полски хвощ, росопас и смил - по 75 г, обикновена коприва и пача трева - по 100 г. От тази смес 3 супени лъжици се запарват с 600 г вряща вода. Вари се още 10 минути и като изстине, се прецежда.

III. Два часа след ядене да взема по 1 супена лъжица сироп от широколистен живовляк - 5 супени лъжици листа в 1 л вода се варят на тих огън 30 минути, след това в същата отварка се прибавят 300 г чист пчелен мед и 1 супена лъжица семе от керевиз, счукано в дървен хаван на кашица. Вари се още 10 минути и се прецежда през тънка кърпа чрез изстискване.

IV. Десет минути след този сироп да изпива 1 винена чашка от 75 г отварка от исландски лишей 40 г, бударица, полски хвощ и сар-сапарила (корени) - по 75 г, обикновена коприва и пача трева - по 100 г. От тази смес 2 супени лъжици се запарват с 500 г вряща вода. На тих огън се вари още 10 минути и като изстине, се прецежда. Пие се подсладена с мед и лимон по вкус.

V. Вечер преди лягане 1-2 вечери подред се прави топла клизма с 1 л вода или с чай от лайка, а по-нататьк винаги при запек се прави клизма с 1/2 л от същия чай. След това първата вечер се прави парна баня на гърба с търпимо горещ солен речен или морски пясък (ако е речен, се пресява, измива и поръсва с морска сол, докато е още влажен - на 10 кг пясък се слага 1 кг морска сол). Изсипва се в подходящо корито, върху платнище или одеяло, като главата остава отвън. Ако болният има слабо сърце, слага му се студен компрес и лежи в горещия пясък, докато му е приятно. Вместо парната баня може да се направи парен компрес на гръбнака с торбичка, широка 15-20 см, напълнена с търпимо горещ полусварен ечемик (варен само 10 минути, за да може да се използва 2-3 вечери подред), с продължителност около 20 минути. След препотяването се прави фрикция на пялото тяло с хладка вода, а гръбнакът се налага с торбичка с пресен селски хлебен квасец (забъркан преди 4 часа), засилен с 12-15 супени лъжици диви кестени, настъргани с корите (при липса на кестени с толкова супени лъжици млади и пресни корени от полски бъзак, счукани на каша), с прибавка и на 8-10 супени лъжици листа от магданоз, попарени с вряща вода, за да омекнат добре, изстискани и на ситно нарязани, и 15-20 сини сливи (от тези за компот), смачкани на каша без костилките. Накрая лапата се поръсва с 1 чаена лъжичка нишадър на прах.

Втората вечер гръбнакът се разтрива 1-2 пъти от долу на горе във вид на малки кръгчета с памуче, натопено в камфоров спирт, и се налага с торбичка от тънко хасе, напълнена с приятно топла лапа от печен кромид лук, обелен, нарязан, полуизстискан и засилен с 25 сини сливи, смачкани без костилките, поръсена с малко царевично брашно за отнемане на излишната влага, или пък с приятно топла лапа от 200 г ориз, 25 сини сливи, смачкани без костилките, и 2 супени лъжици ленено брашно - в 700 г вода се вари да стане гъста като тесто лапа. Едновременно и в двата случая се слага коремен компрес (отпред) от 4 хасени парчета, натопени в топла отварка от бял равнец - 5 супени лъжици се запарват с 600 г вряща вода. На тих огън се вари още 5 минути и като изстине, се прецежда. На главата се поставя цяла „шапка“ във вид на торбичка с пресен селски хлебен квасец, засилен с 9-10 супени лъжици диви кестени, настъргани с корите, или с толкова супени лъжици пресни корени от полски бъзак. Държат се цяла нощ или докато досадят на болния.

VI. Сутрин. Още с отварянето на очите се прави самовнушение с формулата: „Всеки ден във всяко отношение все по-добре и по-добре ми става и в най-скоро време ще оздравея“ (казва се бързо, шепнешком и волево 20 пъти - подробности вж. в том I), последвано от фрикция на гърба, подмишниците, корема и половите органи с хладка солена вода (на 300 г вода 1 чаена лъжичка морска сол).

Един час след закуската добре е болният да повтори казаното за вечерта, като сложи друга лапа, а „шапката“ на главата от квас да замени с „шапка“ от сурови картофи, настъргани на ренде и полети със 100 г топло мляко - киснат 1/2 час и се изстискват добре, а отгоре се слагат вестник и друга шапка. При невъзможност да се лекува през деня само на гръбнака да си постави мушама от хаваджива, прикрепена с помощта на лепенки (рецептата е дадена в том I, „Домашна аптека“).

Неделя. Почивка от всичко - пият се само билките, спазва се диетата и се носи мушамата. При нужда лечението продължава по плана.

При менструация парен компрес и парна баня на гръбнака не се правят - заместват се с разтривка с камфоров спирт 1-2 пъти, последвана от другите приложения.

Важни добавки:

1. При образуван студен абсцес за по-скорошно оздравяване едната вечер се налага с търпимо гореща лапа от печен кромид лук, обелен, нарязан, полуизстискан и засилен с една супена лъжица аптекарски катран - поставя се на болното място, има силни болки, но за 6 часа се образува гнойник. Ако болният се страхува от болките, да постави парен компрес с торбичка, напълнена с търпимо гореща лапа сварени земни ябълки (грудки), смачкани на пюре с люспите, с продължителност около 30 минути, последван от налагане с топла лапа от сурово брашно, забъркано с чисто червено вино и чист маслинен зехтин по равни части - стои цяла нощ, повтаря се и се потретя, докато абсцесът се пробие.

2. Ако се е образувала гнойна рана на гръбнака, да се промива с отварка от жълт кантарион - 2 супени лъжици цвят и листа се запарват с 500 г вряща вода. Вари се още 5 минути и като изстине, се прецежда; след това се превързва с домашен мехлем, приготвен от 1 пресен жълтък, бяло брашно и чист пчелен мед по равни части, с 1 чаена лъжичка маслинен зехтин - всичко се бърка на тих огън, докато се сгъсти като мехлем, без да завира, а отгоре върху раната се слагат казаните по-горе лапи.

3. При силни болки в гръбнака върху болното място се поставя торбичка, напълнена с търпимо горещ солен пясък, който всеки час се подгрява. Още по-добре е пясъкът да е в две торбички, които да се сменят.

4. При лечението болният да лежи по корем, а не по гръб.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...