Възпаление на надсеменника (епидидимит)

[Ани]

Възпаление на надсеменника (епидидимит)

Причини. Инфекция, която може да бъде занесена в придатъка (надсеменника) с тока на кръвта (при инфекциозни заболявания, грип, тиф, ангина, туберкулоза и т. н.), а може да проникне по пикочния канал, по който минава спермата (най-често при трипер), или пък при нараняване.

Признаци. Подуване и силни болки, покачване на температурата и влошаване на общото състояние. Обикновено заболяването е едностранно. Ако се засегнат и двете страни, може да настъпи безплодие.

Предсказание. Благоприятно, ако навреме се лекува. Сериозно, ако не се лекува.

Лечение. Провежда се от лекар. Народното лечение е общо и според причината, която го предизвиква. Ако не е известна, да се приложи следното:

I. Сутрин, обед и вечер 20 минути преди ядене болният да взема по 1 бучка захар с 20 капки от следната смес: обикновена валерианова тинктура 20 г, тинктура от глогов цвят 20 г, вода от горчиви бадеми 15 г, камфор на прах 1 г и мента на капки 10 капки.

II. Десет минути след капките да изпива 1 винена чашка от 75-100 г отварка от бял равнец, ечемик (зърна), жълт кантарион, имел (листа и клонки), коса от царевица и мечо грозде - по 100 г, троскот (листа и цвят) 80 г и дръжки от вишни 50 г. От тази смес 2 пълни супени лъжици и по 1 чаена лъжичка ленено и конопено семе, счукани на ситно, се запарват с 600 г вряща вода и на тих огън се варят 10 минути. Като изстине, се прецежда.

Диета. Същата, както при полово безсилие. На обяд и вечеря заедно със сдъвканото ядене добре е болният да поглъща и по 1 детско хининче (от аптеката).

Вместо вода, ако дадените отварки са недостатъчни, да пие запарка от шипки: 30 шипки, счукани в дървен хаван на кашица, се изсипват върху 600 г вряща вода. Като клокне три пъти, се снема от огъня, а като изстине, се прецежда през тънка кърпа. Може да се пие подсладена с мед и лимон по вкус.

III. Два часа след ядене да изпива 1 чашка от 75-100 г отварка от агримония, борови връхчета, гръмотрън (корени), широколистен живовляк (листа), исландски лишей, маточина, невен (листа и цвят), росопас, спирея (цялата билка с корените), цариче и хмел (шишарки) по 50 г от всяка. От тази смес 3 супени лъжици се запарват с 600 г вряща вода и на тих огън се варят 15 минути. Като изстине, се прецежда.

IV. Вечер преди лягане при запек, даже еднодневен, се прави клизма с 1 л топла вода. След това в понеделник, сряда и петък тестикулите се налагат с торбичка от тънко хасе, напълнена с топла лапа от печен кромид лук, обелен, нарязан, полуизстискан и засилен със 7 сини сливи (от тези за компот), смачкани без костилките, 1/2 изравнена чаена лъжичка нишадър на прах и малко леко препечено царевично брашно за отнемане на излишната влага на лапата. Във вторник, четвъртък и събота се налагат с торбичка, напълнена с пресен топъл (36°С) селски хлебен квасец (гъсто замесен преди 4 часа), засилен със 7-9 маслини, счукани заедно с костилките, и 1/2 изравнена чаена лъжичка нишадър на прах. Едновременно и в двата случая се поставя компрес на корема от 4 хасени парчета, натопени в хладка вода и оцет наполовина, и отгоре сухо хасено парче и вълнен пояс, а на главата се слага „шапка“ от зелен лист прясно зеле, леко напръскан от вътрешната страна с малко оцет. При главоболие главата се налага с „шапка“ от тънко хасе, напълнена с пресен селски хлебен квасец, засилен със 7-9 супени лъжици сурови диви кестени, настъргани на ситно с корите (при липса на кестени с толкова супени лъжици млади и пресни корени от полски бъзак, счукани на каша), и отгоре се слага друга шапка от чорап. Държат се цяла нощ.

V. Сутрин. Фрикция с хладка вода на подмишниците, корема и половите органи и сухо изтриване. През целия ден върху тестикулите се носи мушама от хаваджива (15 на 15 см), прикрепена с подходящ суспензор (продават се в санитарните магазини). Мушамата се носи 15 дни от едната и 15 дни от другата страна и се заменя с нова.

Важни добавки:

1. Лапите от печен кромид лук и квасец може да се използват 2 вечери подред, като втората вечер се затоплят, а квасецът се подсилва с 1 супена лъжица нов квасец за нова ферментация.

2. През време на лечението тестикулите да се пазят от удар или притискане, да не се носят тежки неща и по възможност болният да има по-редки полови сношения.