Коремен тиф (тифус, тифусна треска)

[Ани]

Коремен тиф (тифус, тифусна треска)

Коремният тиф в миналото беше сравнително често заболяване. Днес той се среща крайно рядко у нас. Тифусът е остра заразна чревна инфекция.

Причини. Предизвиква се от тифусната бактерия, която прониква в червата на човека чрез заразена вода, неизмити прашни замърсени плодове и зеленчуци, мляко, нечисти ръце и съдове и т.н. От изпражненията и урината на болните и на оздравяващите, а също и на някои преболедували или здрави заразоносители, микробите преминават в околната среда и заразяват здравите. За възникване на заболяването имат значение естествените защитни сили на организма. Особена роля играят нездравата храна, лошите хигиенни условия, преумората, възбудата, простудата, алкохолизмът и др. Климатичните условия също имат значение - през лятото мухите пренасят повече зараза. Важно значение за разпространяването на болестта има неизправността на водопровода в дадено селище. След боледуване остава траен имунитет.

Признаци. От деня на заразата до появата на болестта минават около 14 дни. Първите признаци са много неясни. Заболяването започва с повишена температура, отпадналост, главоболие, липса на апетит, обложен език, и то по средата, а краищата му са ясно червени, устните са сухи, кожата гореща и суха. Често има болки в кръста, понякога и в корема. През втората седмица температурата се покачва до 39-40°С. Болният с отпуснат, унесен, дори в безсъзнание. Има запек или диария с жълти (като грах) миризливи изпражнения. По кожата на тялото се появяват леки червени петна. Често има възпаление и на трахеята с бронхит и храчки. Третата седмица също е тежка и може да настъпят усложнения: кръвоиз-лияние от червата, пробив на червата, слабост на сърцето и др., и всичко това може да доведе до лош край. През четвъртата седмица температурата спада, диарията отслабва, съзнанието се прояснява и болните се възстановяват. Разбира се, така описаните признаци не са винаги еднакви. Има леки форми, които преминават с много малки смущения и бързо, но има и тежки случаи, продължителни, с различни усложнения.

След оздравяването кожата леко се люти, понякога косите окапват. Възможно е заболяването да се възвърне, и то малко време след оздравяването, при което протичането е по-леко.

Усложнения. По време на протичането и в оздравителния период могат да настъпят различни усложнения: бронхопневмония, слабост на сърцето, възпаление на бъбреците, парализи, възпаление на средното ухо, кръвоизлив от червата. Когато се развие пробив в червата, настъпва перитонит, който е тежко усложнение.

Предпазване. Чистотата е първото условие, за да не попадат тифусни бактерии в човешкия организъм. Водата за пиене, ако не е от здрав контролиран водопровод, трябва да се преварява. Зеленчуците и плодовете, които се ядат сурови, трябва добре да се измиват с течаща вода. Ръцете да се измиват винаги преди ядене със сапун и вода. Изпражненията и урината на болния да се дезинфекцират с хлорна вар.

Значение за проявата и протичането на болестта имат защитните сили на организма. Затова е необходимо да се води природосъобразен живот с употреба на естествена храна, за да бъде организмът по-устойчив.

Лечение. Всеки болен от коремен тиф трябва задължително да се лекува в болница. До оказването на лекарска помощ болният трябва да се остави на легло в чиста и светла стая. При запек може да се направи лека клизма. При лека температура да се направи коремен компрес, натопен в хладка отварка от трина и овесена слама или в хладка вода (държи се 2-3 часа), а при висока температура - фрикция на цялото тяло със студена вода и оцет наполовина, последвана от коремен компрес с глина (вж. том I), размесена с вода и оцет, или пък компрес, натопен само във вода и оцет, а на прасците - компреси с глина или само с вода и оцет. Компресите се държат, докато се стоплят, и отново се поставят. На главата се поставя „шапка“ от сурови картофи, настъргани, полети с 50 г оцет и добре изстискани. Отгоре се слага друга шапка.

Болният не бива да става от леглото, трябва да плюе и храчи в лигнин, който после да се изгаря. Чашата и приборите, употребени от него, да се изваряват. Често да си промива устата с хладък чай от лайка или с преварена вода.

Вътрешно. Добре е болният да пие едно от следните средства: отварка от градински чай и жълт кантарион - 6 супени лъжици кантарион и 3 супени лъжици градински чай се варят 15-20 минути в 1 л вода, прецежда се и се пие вместо вода. Или чай от невен (календула): 50 г невен (цвят и листа) се попарва с 1 л вряла вода и се оставя захлупен да кисне най-малко 2-3 часа, пие се по 1 чашка от 75 г. Или чай от глухарче (радика): 4 супени лъжици се попарват с 1 л вряла вода, кисне и се употребява както предишния чай. Или отварка от зайча стъпка - 1 шепа от билката се оставя в 1 л вода да ври 5 минути. Една седмица след започване на лечението на болния може да се дава сутрин, обед и вечер по 1 супена лъжица зехтин, сварен с червен и жълт кантарион. Взема се винаги 10 минути след изпиване на избраната отварка. На оздравяващите от тифус се препоръчва да пият 3-4 пъти на ден по 1 кафена чашка пелинова отварка - пие се 10 минути преди зехтина и 10 минути след първата отварка.

Жаждата се утолява с пиене на прясно преварена вода, домашна лимонада, айран (мътеница), боза, гроздов сок (без химикали), чай, мед с вода и лимон, компот, чай от лайка и мента, плодови и зеленчукови сокове (моркови, алабаш) и пр. След като температурата на болния изчезне и апетитът се върне, да му се дава лека вегетарианска храна, и то предимно плодови и зеленчукови сокове, отварка от овес или ечемик, а също рядка кашица от овесени ядки със или без мляко. Може и през сито прекарани черни боровинки (малко печени).

След спадане на температурата болният се оставя още 14 дни на легло със същата диета. Всяка грешка в диетата може да предизвиква повтаряне на болестта.